Филмът „Безмълвен вик” на Бърнард Нейтънсън има образователен характер. След като го гледат, много бременни жени се отказват да правят аборт.
Независимо какво казват хората, абортът е убийство. Оказва се, че плодът, макар и още нероден, предчувства смъртта, започва да се движи тревожно, сърцебиенето му се ускорява двойно и с приближаването на интервенцията отваря уста, за да нададе безмълвен вик...
За да повярва човек това, е достатъчно да гледа филма на американеца Бърнард Нейтънсън: „Безмълвният вик”. В него показват как жени правят аборт и как, в същото време, с помощта на ултразвук, учени наблюдават зародиши. Удивително е, че след като гледат филма, много жени се отказват да правят аборт.
Още по-страшен е абортът след определения от медицината срок, защото той представлява отнемане на живота на вече жизнеспособен човек. В тялото на жената се инжектира специален разтвор и детето бива умъртвявано на живо в страшни мъки, подобни на смъртта от напалм.
Съгласно източните философии душата на човека се вселява в тялото на бъдещата родилка в момента на зачатието. От този момент нататък се изчислява възрастта на човека. Ето защо, например в Китай се счита, че когато детето се роди, вече е на една година. Тогава може да се постави въпросът – има ли разлика между убийството на двегодишно дете и на бебе на по-малко от година?
Съвременната наука вече потвърждава правилността на източните учения за вселяването на душата в зародиша. Още през 1993 г. професор Жером Лежен заявява: „В самото начало на живота духът и материята (аз бих ги нарекъл „душа” и „тяло”) са така тясно преплетени, че ние използваме една и съща дума, за да определим датата на раждането на идеята и датата на раждане на новото същество. И това произхожда не от бедност на речника, а от факта, че една и съща дума може да опише това, което на практика представлява началото на живота: дух, живителна материя”.
Ето защо всяка жена, която по различни причини реши да абортира, си навлича греха на убийството (който с нея разбира се, поделя и мъжът, който я е принудил да направи това или е одобрил аборта).
Виж целия пост
Независимо какво казват хората, абортът е убийство. Оказва се, че плодът, макар и още нероден, предчувства смъртта, започва да се движи тревожно, сърцебиенето му се ускорява двойно и с приближаването на интервенцията отваря уста, за да нададе безмълвен вик...
За да повярва човек това, е достатъчно да гледа филма на американеца Бърнард Нейтънсън: „Безмълвният вик”. В него показват как жени правят аборт и как, в същото време, с помощта на ултразвук, учени наблюдават зародиши. Удивително е, че след като гледат филма, много жени се отказват да правят аборт.
Още по-страшен е абортът след определения от медицината срок, защото той представлява отнемане на живота на вече жизнеспособен човек. В тялото на жената се инжектира специален разтвор и детето бива умъртвявано на живо в страшни мъки, подобни на смъртта от напалм.
Съгласно източните философии душата на човека се вселява в тялото на бъдещата родилка в момента на зачатието. От този момент нататък се изчислява възрастта на човека. Ето защо, например в Китай се счита, че когато детето се роди, вече е на една година. Тогава може да се постави въпросът – има ли разлика между убийството на двегодишно дете и на бебе на по-малко от година?
Съвременната наука вече потвърждава правилността на източните учения за вселяването на душата в зародиша. Още през 1993 г. професор Жером Лежен заявява: „В самото начало на живота духът и материята (аз бих ги нарекъл „душа” и „тяло”) са така тясно преплетени, че ние използваме една и съща дума, за да определим датата на раждането на идеята и датата на раждане на новото същество. И това произхожда не от бедност на речника, а от факта, че една и съща дума може да опише това, което на практика представлява началото на живота: дух, живителна материя”.
Ето защо всяка жена, която по различни причини реши да абортира, си навлича греха на убийството (който с нея разбира се, поделя и мъжът, който я е принудил да направи това или е одобрил аборта).
