Ревността на по-голямото дете

Ами нормално е.
Съветът ми е ако е възможно,нека бабата да гледа бебето,а ти при всяка възможност да се занимаваш с баткото.Насърчавай го да ти помага,да ти носи памперси за бебето,дрешки,изобщо всичко за което можеш да му се довериш,моя син така се почуства много щастлив,като помага.Дори когато малката пропълзя и като и се карам,той е щастлив да и направи забележка.Върви след нея и внимава какво ще направи малката.Пее и песнички,носи играчки,дава и бибата,водата...,всичко за което се сетиш.
Сега при нас вече малката ревнува като гушна брат и

Ами ти докато беше бременна говорехте ли на баткото,че ще има бебе,че той ще става батко,че вие много го обичате,че той ще трябва да помага,когато се роди бебето и т.н.?

В къщи ситуацията е подобна.Каката се държи ужасно откакто се е родил малкия.Изобщо не слуша такова своенравие и инат проявява направо не съм очаквала.При нас проблема е ,че нямаме баба на разположение,а нашия татко работи без почивен ден по 12-13часа дневно и аз съм все сама.Случвало ми се е да излезем на разходка и да не мога да я прибера или да изпадне в някъкав пристъп на инат и да викам баща й от работа ,защото не мога да се справя сама.А пък колко пъти съм се разплакавала от безсилие.Надявам се всичко да отшуми след още някой и друг месец,защото съм много изнервена.

Аз още не съм родила, но положението с дъщеря ми е същото. Просто тя си е такава. Засега има много мерак за бебето, всеки ден ме пита дали няма вече да раждам, но си представям как ще се промени като родя Изпитвам ужас като знам каква ревла и инат е сега, пък като види за какво става въпрос с бебе, направо не ми се мисли...

ще следа темата с интерес  - скоро (живот и здраве) и наше Зори ще става кака

Да и аз това съм чела от книгите по детска психология. Не, че знам от личен опит. Но психолозите съветват да се ангажира по голямото дете с помощ за по малкото. Др. нещо което разчупва леда е да се смеете заедно на глупостите които прави бебето, да се плюнче, или да издава звуци които са смешни или да кежете, примерно: "Виж бебчо как се е омазал или виж какви физиономии прави, много е смешно... и т.н."

А как е при деца с по-голяма разлика - 6 -7 г.? Моята е много ентусиазирана, но как ли ще бъде

Tinka79, точно такъв мисля да бъде подходът ми

Не помня подробности, особено при по голяма разлика. При по голяма разлика се препоръчват същите неща, само, че видоизменени препоръчват да не се прекалява с молбите за помощта на голямото дете, да не се чувства (като прислуга на братчето или сестричето си, така ще се озлоби), да се отделят минимум 15 минути на вечер само за голямото дете.
По принцип при появата на ново бебе, най уязвими са най големите и точно в този момент имат най голяма нужда от демонстрация на любов и приемане, а малкото в никакъв случай няма да усети липсата на внимание или няма да се почувства лишено или пренебрегнато, понеже още е много малко.

При нас разликата е 3,5 години. Баткото е изключително грижовен, помага ми, носи ми гърнето, изхвърля памперси, но не винаги когато го помоля. Един път се радва да го направи, друг път просто казва "Сега не мога!" и аз не му се сърдя.
Малката сияе като види батко си, а докато е на градина като кажа "батко" бързо пълзи към вратата. Чака го.
Но, ако батко се заиграе, а Ели му дръпне нещо реагира много остро. Както и понякога го хващам как и стиска със все сила ръчичката.... ревнува.
Въпреки ревността, раждайки второ дете смятам, че правим огромен подарък на първото.

При моите разликата е 2,4 години. Аз мисля ,че прекалих с вниманието към каката, непрекъснато се занимавам с нея ,защото и малкия е много кротък. На практика се получи така ,че аз от страх да не се почувства отблъсната, я накарах да се чувства ,че е по-важна от брат си  . Може би ,трябваше да и покажа ,че той ще седи наравно с нея ,а сега тя си мисли ,че е на първо място. И въпреки ,че няма много основание да ревнува ,пак е доста грубичка с него ,е имаме и моменти на любов ,но все още и нямам доверие .

Погледнах си в учебниците за всеки случай – спомням си че проявите на ревност зависят от възрастта на по-голямото дете

Та почти във всяка възрастова психология се казва че пиковата фаза на ревността е при 3-4г, когато е напълно нормална и дори желателна, даже да няма новопоявил се член в семейството. Тогава е започнало утвърждаването на Аз-а и липса на ревност, противопоставяне, негативизъм е неестествено. Понеже тогава е и фазата на подражанието много добър метод за справяне с ревността е кака/бати да се грижи заедно с мама за бебе (по-нагоре вече го споменаха). По принцип (до колкото си спомням) а и от това което попрегледах – при малките (2-4г) нуждата от внимание и привързаност е изконна (даже срещнах изречението ‘децата от тази възраст не приемат друга алтернатива освен грижите и любовта към самите тях’ ). За това се препоръчва и подход на засилване на вниманието – примерно допитвайте се до него по въпросите с гледането на бебето, засилете ласките/прегръдките, гласувайте му доверие...

След 5-7г обаче тази тактика не е за препоръчване – даже в една много хубава 'Психология на детското развитие' на Гинка Илиева , изрично се споменава, че много трябва да се внимава с начина по който по-голямо дете ще бъде стимулирано да се грижи за по-малкото и със специалното отношение на родителите. Препоръчва се напълно противоположен подход - детето да има свобода и право да избира, да може да изрази своите предпочитания (те вече изпитват глад за ‘пространство’  и нужда от партньорство в общуването ) Изречения като ‘Ти си по-голям/а ....’ или опити да се намесвате във взаимоотношенията между по-малкото и по-голямото (ще има естествено противопоставяне) по-скоро ще влошат нещата. Счита се че по този начин каката/баткото може да стигне до прикриване на отношението си, но неосъзнато да изгради конфликтно отношение и негативност.

Ами те нещата са си логични - напълно нормално би било една 10годишна калпазанка да иска да търчи при приятелките си пред блока от колкото да помага на мама ( за разлика от 3 годишната калпазанка).

Слави, благодаря за полезните професионални съвети! 
Ще ми бъдат определено от полза.
Бих се радвала да прочета и мнения на още майки с по две дечица.

ми теорията и практиката са различни неща  – аз самата ще се радвам повече мами да споделят опита си . Много ми допада подписа на мама Цоцоланка – нещо от сорта ‘преди имах поне три теории за отглеждане на деца. Сега имам три деца и нито една теория’ 

Нашата разлика е 6 г. Баткото беше много щастлив, че ще имаме бебе, но когато то се роди нещата се промениха. От добро и послушно дете стана ужасен.Опитваше се по всякакъв начин да привлече вниманието към себе си.Т.к. беше достатъчно разумен му обясних, че малкият е бебе, че не може да върши нищо сам, че когато той е бил малък така съм се грижила за него и т.н. Ефекта беше нула. Оставих му повече свобода, отколкото му бях позволявала, за да не се чуства подтиснат .Обръщах му много внимание, дори на един 1-ви юни заведохме малкия на ясла ,а големият водихме на София ленд. Винаги се чустваше пренебрегнат, обвиняваше ни че ни интересува само малкия. Е, когато малкия стана на 2 г., започна да разбира и започнахме да се караме и на него чак тогава баткото разбра, че не правим разлика между двамата.
 та моето лично впечатление е , че ако наистина едното дете не се толерира, нещата се оправят с времето.