Защо са такива децата?!

  • 1 547
  • 37
Разхождам днес малкия с количката и минавайки покрай едно училище с два реда ограда, футболна топка прелетява на 2 метра от количката. Няма нужда да казвам, че се стреснах и само взех да си представям как детето ми бива отнесено от топка и т.н., че съм и бременна на всичкото отгоре... Та спирам аз и най-културно виквам на децата: "Момчета, по-внимателно, оттук минават много майки с колички!" И се започват едни подигравки, едни дюдюкания, викове "Ааааа, значи по -НЕвнимателно, добре" и въобще такива некултурни и груби подвиквания. Не съм искала да ми се извиняват, не ритнаха топката навън нарочно, но трябваше ли да крещят така? Честно, стана ми обидно, но реших да не се заяждам.
Но за жалост това не е единственият случай, с който се сблъсквам и в който деца да са ме разочаровали с поведението си - хвърлят боклуци на улицата, държат се арогантно, липса на каквото и да било уважение към околните...
Чудя се защо... Майка съм на момче и се ужасявам, че няма да го възпитам добре... Че един ден и то ще стане такъв гамен. Вие имате ли подобни преживявания и страхове?
Сори за песимистичната тема... Поредната тук.
Виж целия пост
# 1
За съжаление децата ни получават възпитанието си  не само в семейството. Попиват много и от средата, в която живеят. А обществото ни е толкова болно, злобно, нагло и егоистично, че ме е страх какви хора ще пораснат децата ми  Sick Каквото и да направя не мога да ги изолирам от външния свят...това също не е здравословно възпитание.
Освен всичко, което си описала като поведение на въпросните деца (което е в пълна сила са масата деца днес), на мен ми прави впечатление, че днешните деца нямат никакви амбиции. Нищо смислено не ги вълнува. Приятелката ми се оплаква от сина си - 9 год., пита го :"какво ти е интересно да правиш, искаш ли да спортуваш, да плуваш, на танци да ходиш...", а той - нищо не му било интересно  #Crazy
Това е причина за агресията си мисля аз. Защото не са достатъчно ангажирани с нещо, което им е приятно. Ами моя син напр.: до скоро хич не го беше еня дали има 6 или 2...две четворки имаше дето не ги знаех и не защото ги е скрил...после сума време не разбрах за три шестици...пълен непукизъм. Не се стряска от лоша оценка, не се радва на хубавата. БЕЗРАЗЛИЧИЕ. У нас това вече премина, сега изисквам всяка вечер като се върна бележника да е на масата, даже и да няма оценки. Но много познати се оплакват от същото.
На къде върви само времето ще покаже. Дано само посоката да не е непоправимо грешна. Дано.
Виж целия пост
# 2
Живея с този страх и не зная как да го преодолея.Все имам чувството, че е възможно да не успея да възпитам сина си така, като аз мисля, че би трябвало да е възпитан.Естествено, имам колебания и в това доколко "моето" възпитание е най-правилното за него.Опасявам се и да не го потисна дотолкова, че да се страхува да направи някоя невинна, здравословна момчешка пакост.

Онзи ден се прибирам с детето от разходка, привечер е и от съседното училище децата, среден курс, си тръгват.Не ме виждат в тъмното и застанали пред вратата на входа, а единият вика:"Иване, ти си този път"Ех, сещам се, че от два дена звънят на звънците и бягат - голяма веселба им е.Та, поглеждам ги аз и им казвам:"Е, добре, че ви срещам, хайде, качвайте се...."А те......"Хъм...аааа....къде да се качваме?""Е, как къде - у дома,нали ми звъните,ама все се разминаваме, хайде, идвайте, тъкмо ще мипозабавлявате детето, докато свърша малко работа.."
Голям смях.Като се сконфузиха....Ех!
Викам им:"Хей, момчета, не ви се сърдя, ето - отглеждам един малчуган, дето не зная какво келешче ще стане, та ви прощавам, ама е време да си намерите друго забавление, в което на всички да им е еднакво приятно"

Не се появиха повече.Но аз и не им се сърдех, де.Спомних си моето детство, там също имаше много разярени възрастни Twisted Evil
Виж целия пост
# 3
 Защото са деца, повечето неща които минават като мисъл в определени ситуации в главата, на възрастния индивид, отглеждащ дете за тях не означават нищо и критиката, колкото и градивно да бъде поднесена, не би имала смисъл.
 Единствения начин за реакция в такъв момент е опит за разговор на едно ниво и споделяне на опасения.
Виж целия пост
# 4
Като гледам, май за момчета става дума. И аз понякога се сепвам, че вече се оформят като различен пол, малко по-рязък на моменти. Особено ако са в изцяло момчешка среда.
Започнах да се консултирам със съпруга, когото харесвам като характер и поведение, защото на моменти ми излиза извън компетенциите как да реагирам. На него понякога му изглеждат нормални неща, които на мене ми се струват шокиращи. Като каже "момчетата са така, и ние такива сме ги правили", се доверявам. Като каже "това е грозно", знам, че трябва да съм нащрек. Надявам се да си създам някакъв балансиран усет. 
Но като цяло ми се струва, че от един момент нататък възпитанието на момчетата не може да се решава само между жени.
Виж целия пост
# 5
Какво да ти кажа, блажка, моят мъж дотолкова се кефи на необузданите понякога реакции на сина ни, че ми се ще сама да си го възпитавам Twisted Evil
А днес, в градинката, моето момче измести едно друго от една количка.Казах аз "НЕ!", ама се оказа, че тя си му била отредена по ред на моя и той си бил в правото.Обаче онова се разрева.Гледам майката - тя - аха и да ревне с него - толкова й е сладък, добър и невинен сина, че и по-малък от моя дивак.А бащата - смее му се:"Какво си ревнал сега..." Имитира го, явно хич не го жали.Мъжът ми е същият.Някакво момчешко дяволче си остава в тях - заядливо едно такова, палаво, всичко с насмешка...А ние - жалостиви, с чувство за справедливост, все гледаме да ги учим, да ги възпитаваме.....
Не зная кой е правилният подход, но определено мисля, че отношението на бащите е по-адекватно на моменти, въпреки, че аз не го одобрявам.Гледай какво противоречие. Crazy
Виж целия пост
# 6
Ами те децата вкъщи се държат по еднин начин, а на улицата по друг. Надявам се да не стане детето ми някой ден грубиян, на който не му пука, че може да нарани малко дете и бременна жена  Confused Старая се с всички сили, които имам и мъжът ми също. Но само времето ще покаже  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 7
Ами те децата вкъщи се държат по еднин начин, а на улицата по друг. Надявам се да не стане детето ми някой ден грубиян, на който не му пука, че може да нарани малко дете и бременна жена  Confused Старая се с всички сили, които имам и мъжът ми също. Но само времето ще покаже  Rolling Eyes

И при нас така! Остава ни да се молим децата ни да бъдат по-добри.   Praynig
Виж целия пост
# 8
добре де, вие като деца винаги ли сте се държали възпитано? Отчитайте освен това, че в случката децата са били група, което им дава крила за вършене на простотии. И най-добре възпитаното дете, като се събере с 10-тина другарчета, 'забравя' как е възпитавано.
Освен това аз не мисля, че си била в правото си да им правиш забележка. Те даже са играли в училищния двор, а не на улицата. Естествено, че се случва топката да излети над оградата. Тук се сещам как ние треперехме, когато топката ни влезеше в някоя тераса. И как гадовете обикновено не ни я връщаха. Или за кадрите от бълг. игрални филми, когато се чупеше прозорец и от него излизаше леля по ролки и пеньоар, и с точилка в ръка.
Виж целия пост
# 9
 Аз подкрепям мнението на Тинкърбел.Децата винаги са си били едни и същи, и по наше време и сега.Просто са деца, това го забравяме понякога.Искаме да бъдат съобразителни, възпитани/каквото и да значи това/, любезни и т.н.Очакваме от тях винаги повече.
 Аз лично забележки не правя, няма смисъл, не мисля че ако кажа на някое дете, че нещо не е хубаво, то ще си коригира поведението занапред само заради моята забележка.Най-много да се постигне обратния ефект.
Виж целия пост
# 10
Права е Тинкърбел. Не, че не ти съчувствам, уплашила си се, но те не са го направили нарочно, все пак. Групата дава сили за отпор и затова са ти отговорили.
Виж целия пост
# 11
И аз съм на мнението на Тинкърбел.
Очакваме от децата да се държат като възпитани възрастни, а възпитаните възрастни са единици.
Аз съм върл противник на мнението, че децата трябва на всяка цена да уважват възрастните (не да се съобразяват - както е било в твоя случай, а да уважват!).
Малко възрастни се държат така, че да стават за уважение.
Виж целия пост
# 12
Защо са такива децата?! - Защото са деца.
По-лошо щеше да е ако някой на твоята възраст би ти отговорил така.
Виж целия пост
# 13
Аз пък съм съгласна с авторката на темата. Не смятам, че е редно на една учтиво отправена забележка да се отговаря по този начин. При условие, че виждат какво е положението на жената - бременна и с малко дете. Абсолютно разбираема е найната уплаха. Смятам, че такива реакции са резултат от неправилно възпитание, тоест децата не са свикнали, не умеят да мислят за нуждите на другите хора. Днес много деца израстват като егоисти, за което не са виновни те а предимно родителите. Много примери могат да се дадат: вчера разхождам моите двама хубосници в кварталната градинка и гледам двама тинейджъри на по 15 години стъпили от двете страни на една дървена клатушка - люлка и я огъват така, че всеки момент ще се счупи - тя е за малки деца и моите толква харесват да се люшкат на нея. Така че викам им: момчета, моля ви, слезте от люлката, ще я счупите, тя е за малки деца. Те се спогледаха,но веднага слязоха, досрамя ги. А може и респект към майката с две малки деца да изпитаха, незнам. Но факта, че са се качили там, говори ясно, че не се замислят за елементарни неща. И то само това да беше. Ама много дълъг ще стане постинга. За мен лично извода е ясен: трябва да уча децата си да мислят за другите, да не са егоисти, така един ден ще са способни по добре да се грижат и за своето семейство, да са себеотдадени на семейството.
Виж целия пост
# 14
ами , защото никога не биха могли да ти влезнат в положението ... защото са багабонти за завиждане, свободни и безгрижни .... несъобразителни диванета ....  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия