Защо е такъв?

  • 780
  • 10
От известно време се каня да пусна този пост...днес събрах смелост и се надявам, че ще ми помогнете.Синът ми понякога е агресивен към другите деца.Изнервя се, акo някоj само посегне към негова играчка, а да не говорим ,ако я вземе.Същата работа е ,ако иска чужда играчка.Вчера ,например, удари едно детенце в парка и то се разплака...почувствах се толкова неудобно пред майката.Не знаех как да реагирам в този момент спрямо сина ми.След това вървя и си мисля, от къде е научил всичко това.В къщи е обграден от толкова любов.Никой не се бие, не е виждал удари.Гледам децата на другите майки са толкова контактни.Направо не се виждам като тръгнем на ясла или градина.Опитвам се да му говоря, но той не разбира.
Е, какво мислите...
Виж целия пост
# 1
 Thinking Мисля, че яслата е разумно решение  Thinking
Много е малко детенцето, че да се притесняваш за такива неща. Колкото и банално да звучи, ще ти кажа- това е период, който ще отмине  Wink
Виж целия пост
# 2
Нормално е това, защо се притесняваш? Моят племенник пък така и не се защитава. Удря го някой а той горкия се чуди какво става. Той обича само да гушка децата, да ги целува и страшно много им се радва. Направо изпада в луда еуфория като види деца на неговата възраст, чак ги гони да ги гушка. Но съм виждала и доста като твоя палавник. Мисля си само, че непременно трябва да му обясниш като порасне още малко, че не трябва да бие децата, че това не е хубаво, иначе все ще ти се оплакват в градината.
Виж целия пост
# 3
Още е много мъничък. Мисля, че не разбира какво точно прави. Обаче ти му говори, обяснявай му винаги кое е правилно и кое не. Ще дойде моментът, в който ще разбере и тогава ще видиш резултата от говоренето.
Виж целия пост
# 4
Още е много мъничък. Мисля, че не разбира какво точно прави. Обаче ти му говори, обяснявай му винаги кое е правилно и кое не. Ще дойде моментът, в който ще разбере и тогава ще видиш резултата от говоренето.
Това щях да кажа и аз! Не се отказвай!
Виж целия пост
# 5
Говори, показвай, обяснявай
Очите на четири когато е около други деца
Моят син го държа между девет месеца и година
И сега понякога напада
Хубавото е, че вече не напада по-малки от него /след като на мен ми излезнала пришка на устата да обяснявам/
Но на големите как налита, ужас
Ще отмине, спокойно наистина, не реагирай бурно, просто спокойно си му обяснявай
Успех и спокойно!
Виж целия пост
# 6
Не е въпросът, че не разбира сега, а че незнае друг начин  да реагира, когато е фрустриран. Едва ли може да каже - " Не искам да ми пипаш играчките". И прибягва до бутане и удряне. Учи го да говори, а не да действа  Peace Нещо лесно - не, спри, пусни...
Виж целия пост
# 7
Ставаш и го спираш физически, както ще направиш, ако отиде да бърка в контакта.
После обясняваш-не обясняваш, физическото действие се запомня първо; детето ще е наясно, че говориш сериозно.
Хубаво е, че ти прави впечатление. Наистина детето ти е малко и просто "пробва" някакъв начин на поведение (в смисъл да не си правиш генерални изводи за него) - от теб (и таткото) зависи дали ще спре.
Виж целия пост
# 8
Още е много мъничък. Мисля, че не разбира какво точно прави. Обаче ти му говори, обяснявай му винаги кое е правилно и кое не. Ще дойде моментът, в който ще разбере и тогава ще видиш резултата от говоренето.

 newsm10
Виж целия пост
# 9
и ние имаме този проблем.малката по принцип си е доста буйна ,но не знам от къде тази агресия.никога не е удряна ,а налита на всички.даже и вкъщи ни удря.опитах се да и обесня спокойно ,че така не трябва да прави,опитах и с това да я плясна през ръцете ,за да види че не е приятно,но просто няма резултат.като се съберем с други деца тя само налита да им взима играчките и да ги бута.остана ми само надеждата е този период ще отмине Sad
Виж целия пост
# 10
Ето и моята гледна точка. Децата са различни по характер, индивидуализма трябва да се поощрява, но не бива родителите да се предават. Вярвам, че трябва упорито и с постянство да се обеснява на детето кое е добро и кое-лошо според общите правила. Първо изглежда, че не отбира от дума но по-късно детето се променя. Явно и на мъничетата им трябва време да "преосмислят".
Моят син напр. е по-кротичък и от бебе го учех все да дава да не се бие и тем подобни. В яслата беше кошмар-вечно насинен, ударен -веднъж и от по-малко бебе. Когато случайно се засякохме с майката и аз й казах че е имало инцидент-тя ми отговори, че най-после и "нейното да ударело някой-до сега все той бил битият". Така ли трябваше да реагира. Първоначално й се ядосах, но после с времето-дойдох на нейната и да ви кажа когато един ден детето дойде от градина с буквално насинено око щото някое хвърлило делфинче по него, ние с баща му полудяхме-седнахме и двамата да му обесняваме как трябва да се защитава-ако го удрят да удря и той.
Сега е по-боен, но очевидно много по-щастлив в детската градина.


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия