май ми е късно за следродилна депресия???/

  • 1 916
  • 30
Не6то става с мен,ох,хи4 не искам да ви натоварвам,но няма с кой да споселя,тук нямам близка приятелка,майка и сестра ми са  в бг.От два дни ми е едно ревливо,пла4а,4увствам се дебела,грозна,нямам време да се погледна в огледалото,а не бях така преди бебето....знам 6те кажете,4е няма по-хубаво от това да си майка,да така е,не го отри4ам,но някак си Алисиа обсеби времето ми,нямам дори 10 минути за  себе си....все едно съм робот ве4е.Пи6а можеби с надеждата,4е не съм единствената изперкала мама.....а съвеста ме гложди не съм ли егоистка,да мисля за себе си ,а не само за детето.....но ако аз не мисля-кой тогава 6те помисли за мен.Мъжът ми много помага,когато е в къщи,но това е 1 ден в седмицата,работи от 13.00-до1-2 нощем,и все съм сама,и може би за това се отдавам на такива мисли.....,от бг. ме занимават с други проблеми....много,много,ми е гадно.А за капак ми закъснява...и то 10 дни,дали от нерви,дали все о6те не се е регулирал цикъла...след ден съм на профилакти4ен ехограф след раждането и 6те разбера какво става. Извинете,но трябва да го кажа на някой,който няма да отвърне като майка ми-за6то ти беше,в 4ужбина-бебе???Благодаря за търпението ви>
Виж целия пост
# 1
Не мога да ти помогна много, освен с това да знаеш, че си "чута" и че ти съчувствам... spoko  Искрено се надявам нещата да се подредят и да се поуспокоиш.
Виж целия пост
# 2
Не се тормози толкова, повечето сме така Simple Smile И аз има дни, през които даже не мога да си среша косата, а какво ти остава за други например козметични процедури. Така е, но постепенно бебчовците като поотраснат и започнат повече да се заиграват с играчките, ще имаме време и за нас.
Не се подтискай и се радвай на детенцето ти, а всичко останало постепенно ще си дойде намястото. Кофти е, че си в чужда държава, но пък си мисли за хубавата страна на нещата Wink
Аз също съм по цял ден сама, нашия татко се прибира много късно вечерта и се радвам като стане петък, защото това означава, че са дошли почивните дни и тати ще си бъде с нас:) Също ми липсва социалния живот, но пък миговете ми с детенце са ми безценни Simple Smile
Опитай се да гледаш на нещата от хубавата страна и не се натоварвай излишно Wink
Между другото защо не се включиш при нас в ноемврийската тема  Grinning
Виж целия пост
# 3
Не ти е късно за депресия - точно ти е време Grinning
Виж целия пост
# 4
Това настроение е временно не е задължително да е следродилна депресия
Понякога човек ей така просто му става тъжно
Възможно е и да е от идващата пролет
Аз също се чувствах така при това преди 2 седмици и нали виждаш и на мен ми е късно за следродилна депресия Simple Smile
Опитай да се поглезиш
Виж целия пост
# 5
Не се притеснявай напълно нормално е.А ,това че ти закъснява е още една причина за нервност и тревожност.На мен още не ми е дошло след раждането ,но всеки път около датата на събитието ела и ме виж #Bad Talk и #Cussing out /като Баба Яга съм/.Всички в къщи се крият от мен. Grinning

С времето ще отмине и това,така че кураж и си свиркай с уста.
Виж целия пост
# 6
И аз мисля,че точно сега му е времето за депресията.Мене също ме тресат братята от скоро. #Silly  #Silly  #Silly И като прибавя проблеми и в къщи,ми иде на моменти да си купя one way ticket.
Виж целия пост
# 7
Това с депресията май е повсеместно явление. Горе главата и СПОКО - ще ти мине! Ето че вече знаеш, че не си единствена, а пък и имаш с кого да споделиш!!!
Виж целия пост
# 8
Ами, доста е трудно да преустроиш целия си живот за толкова кратко време. Докато бебето е в коремчето все пак си свободен човек и имаш премного време да се радваш. После обаче, идват грижите и те ти отнемат много от енергията. Дори мога да кажа, цялата сила.Просто си изморена. Ако само два-три дни има кой да гледа детенцето и ти си починеш хубаво, като се наспиш и пооправиш, ще видиш как сама ще поискаш "старото" си ежедневие с мъничето. Така е. И при мен беше така. Майчинството е прекрасно нещо, но е и най-трудната задача в този свят. Когато нещо стане ежедневие, малко губи от Блясъка си. Особено ако жената е по-емоционална.  Почивката дава шанс да видиш нещата не от ъгъла на затворник. Ще се справиш.
Толкова майки има тук, които са минали през това, а я ги виж какви са сладурани! Всичко ще улегне. Heart Eyes
Виж целия пост
# 9
Не си единствената - и аз съм минала през това. Чувствах всичко, което описваш и освен това се чувствах затворена в къщи. Затова съветът ми е - излизайте с бебето колкото се може повече - навън нещата изглеждат различни, а че в къщи е едно връз друго, хич да не ти пука. Понякога ми се е случвало да облека парвата ми попаднала дреха и да не съм много представителна, но не обръщах внимание, почивах си, защото навън бебето спеше повече и имах време и за кафе, и за вестник - да се почувствам и аз човек. И още нещо - ако можеш намери си други майки за компания - може да не станете първи приятелки, но и само споделянето на бебешки проблеми помага.
Виж целия пост
# 10
Че мене вече не ме е оставила почти 11 месеца. Но напълно ти съчувсвам, защото сама в чужда страна не е лесно. Така че се дръж и разчитай на пълната подкрепа на всички мами от форума.
Виж целия пост
# 11
Може пък и да те успокоя! И аз се чувствах така по- горе долу същото време. Нямаше дреха от преди бременноста да ми става, а бях качила  13 кг за цялата бременност. Нямах никакво време за себе си - нито прическа да направя, нито да се гримирам. Ние също се гледаме сами, че бабите са на по 200км от нас. Освен това и мен ме товареха с  техните си проблеми. За щастие имам прекрасна снаха, и тя идваше когато има въжможност(работи много, почива само в неделя и има две деца и брат ми, които не могат без нея). За капак като спрях да кърмя ми дойде и на следващия месец ми закъсня 15 дни, и естествено, пак се започна със сълзите. Минаваха ми мисли, че съм бременна, а при мен ситуацията е сложна - забременея ли от първия месец съм на легло,ми кой ще ми гледа детенцето в такъв случай, освен това бях със серклаж и шийката ми не се беше се възстановила - бе трагедия! Мъж ми ме успокояваше, че и да съм бременна ще почне втора работа и ще износим и още едно бебе, да ама нали неговите хормони, не бяха в хаос, а моите #Cussing out . Но малко - по малко всичко си дойде на мястото, цикълът ми се нормализира едва от предния месец обаче Grinning . Така че горе главата, наслаждавай се бебка, че ако знаеш как бързо израстват! целувки от нас с Коко!
Виж целия пост
# 12
Ооо, на моменти и аз откачам Imp чувствам се по същия начин/като робот/ и после ми е гузно като си погледна съкровището Blush Винаги си казвай на ум, че цената е твърде висока, но си струва, защото това е най-ценното и съществено нещо, което се случва в живота ти Heart Eyes След година-две детенце ще стане по-независимо, този период ще отмине и дори понякога ще ти липсва...Успех, горе главата ине забравяй, че винаги имаш приятелки в този форум с които можеш да споделяш Wink
Виж целия пост
# 13
БЛАГОДАРЯ,на вси4ки ви за подкрепата,трудно е наистина,няма на кой да я оставя за половин 4ас да кажем,излизаме всеки ден,тук поне е топло,даже и сутрин и след обед.....но обикалям сама,рядко сядам на кафе с още една бг.мама,нея никога не съм я виждала овесила нос като мен,вика ми -какви ти депресии...не6то си вну6ава6-но и тя си каза 4е в първите месеци и тя е поревавала 4ат-пат,сега нейния Камен е на 8 месеца,но по принцип си е кроти4ък.И така дано ми мине по-скоро,4е съм като парцал. Много благодаря на вси4ки за успокоението....
Виж целия пост
# 14
Надявам се скоро да се почувстваш по - добре. Сигурно ти е трудно в Испания далеч от близките ти. Ние другия месец заминаваме за САЩ и може би по-добре ще разбера това, което описваш. Надявам се, че такива състояноя са временни,но.... все още не съм ги усетила. Желая ти всичко най-хубаво!!! Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия