За Най - Големите Деца в семейството

  • 3 190
  • 44
Бях го написал в една неподходяща тема и затова реших да го извадя отпред.


Скъпи Влюбени Майки,

пиша като човек бил влюбен, разлюбен, пак влюбен и пак разлюбен и пак... (т.е. опитвам де да декларирам тежест и опит:)

Скъпи Влюбени Майки,

искам само да ви припомня, че преди това влюбване (в малкия човек скоростно навлезнал в живота Ви) сте имали много други и едно от тях е било в човека, който се мотае сега около вас (не говоря за малкия човек).

Тъй като както казват доста умни хора (повечето от тях са физици) нищо на света не се губи - само се прелива в друга форма, това ново влюбване малко или много ограничава ефекта на предпоследното влюбване (пак предполагаме, че не сте влюбвали повече след като сте избрали кой да се мотае около вас - не е чудо науката?  блаженни се вярващите).

Скъпи Влюбени Майки,

Моля ви намирайте начини да не пренабрегвате и големите деца, които се мотаят доста по - отдавна около вас (визирам мъжете ви). Има много написано за реакциите на голямото дете, когато в семейството се появява нов член получаващ много повече внимание, любов и време.

Скъпи Влюбени Майки,

Бидейки нещо като бяла лястовица тук се нагърбвам с цялата тежест да се опитам да Ви накарам да се замислите върху промените, които са настъпили между Вас и Големите Деца.

Скъпи Влюбени Майки,

Убеден съм, че се стараете много и никак не ви е лесно да балансирате между тези две страни, но си мисля, че понякога лесно забравяте за онова Голямо Дете с широко отворени очи, което чака Ви чака.

Скъпи Влюбени Майки,

вярно е, че Големите Деца са по - самостоятелни, че трудно можеш да ги настъпиш докато ходиш назад и че достигат с лекота до вратата на хладилника, но повярвайте ми понякога имат нужда от вас.

САМО ОТ ВАС. 
 
Виж целия пост
# 1
Ами, Тати от Оз, аз бях писала в една друга тема за тези, големите деца, но вече не си спомням къде.
Някак ми се сториха пренебрегнати в цялостната картина. Не го писах с лошо чувство или пък от мерак да подложа гръб.

За мен лично, присътвието на мъж, готов да подкрепи партньорката си в подобно начинание си е специален.
Казвам това, базирайки се на личен опит.
Любовта има много измерения. И според мен не е и въпрос на термини. Страст, обич, уважение, внимание, грижа, възхищение...и още много. Могат да бъдат преплетени, но и всяко от тях поотделно, може да бъде лицето на любовта при различните индивиди.
Когато обаче, се наложи да се изправиш рамо до рамо с жената на живота ти и да споделиш една мечта, взимайки си сбогом с друга, не всеки издържа.

Не бих могла да забравя силата, с която ме подкрепи любимият ми. Тази сила, които други не намериха.
Затова не мога да забравя за това упорито, голямо хлапе до мен, което изтърпя и върховете и спадовете ми. Опитвам се да не деля любовта или да я разпределям по количества, по-скоро ми се струва, че цветът й различен. Към дъщеря ми чувствам нещо като дъга след дъжд, седем цвята, които се преливат и искрят, танцуват и се смеят. Към баткото изпитвам чувство в шоколадово кафяво, а към таткото...ами, като изключим редките моменти на ледено синьо (и аз съм човек), обичайно излъчвам пурпурно червено. Много бояджийски се получи. Wink

Гледай сега, Магьоснико, на шега, на майтап има неща, които неизменно се променят с появата на малките човечета. Едно от тях е сек...Бииип!, ама човек трябва да се научи да поглежда нещата от философската страна. По-рядко, може да означава по-хубаво и по-чувствено.
Татитата, също да се поподсещат, че романтичната атмосфера не е запазено право на нежните половинки. Ако трябва проявете настойчивост. Ние жените сме меки марии...

Изобщо, фокуса малко се поизмества, да. Това жената (повечето), ако не обгрижват някой, сякаш не са живи. Нормално е, ако до вчера са обгрижвали само вас, в един момент да се почувствате ощетени. Ами подсетете ни, ми поухажвайте ни, посваляйте ни - ако може не с тухла четворка по главата, а с нежна настойчивост. И понеже сме на тема бебоци, хитра тактика е, вместо да седите намусени до фикуса, да се вживеете в ролята на малкото братче, понякога е много сек..Бииип...си!  Laughing


"...но си мисля, че понякога лесно забравяте за онова Голямо Дете с широко отворени очи, което чака Ви чака." - Чака ни? Къде ни чака? Да не се е загубило? Я да идва да ходи редом с нас! Ще чака...я колко работа има за вършене, да удари едно рамо, че да има време да му погледнем големите, широко отворени очи!  Wink
Виж целия пост
# 2
Петя много точно си го казала.Благодар и на Магьосника от Оз,че подсети за нещо.Честно да си кажа,вече повече забелязвам Голямото дете у дома в сравнение с идването на малката ни голяма любов у дома.
Благодаря на мъжа ми,че ме търпя такава и бе до мен и продължава да ми помага.А аз понякога неуместно му се карам за глупости,неосъзнавайки,че той може да прави някои неща за да го забележа и него в тази къща.
Но човек се учи с годините.
Бъдете здрави. Hug
Виж целия пост
# 3
Не ви ли прави впечатление нещо интерсено тук?

В темите почти не участват татковци. Изключително малко са жените, които споменават мъжете или приятелите си като участници в процеса по осиновяване.

Да не говорим за пълната липса на пишещи мъже (мен не ме броим... ама чак започвам да се замислям дали не е искала мама момиченце...)

Почти пълното игнориране на присъствието на мъжете в живота ви тук в темите за мен е показателно и за тяхното място в процеса по осиновяване. Сякаш са някъде там в тарапаната (или в сянката в хола между секцията и големия фикус).

Остава въпроса защо се намират там. Каква е причината? И намират ли се там?

Дали сами са се наврели от страх пред промените и новите отговорности или не са имали кой знае какъв избор?

И защо няма пишещи мъже тук?
Виж целия пост
# 4
Хей,магьоснико за къде сме без вас -големите деца  Hug

Та нали както ти се изрази вие първи сте влезли в живота ни,та нали точно вие сте били до нас в трудния път към една мечта.Както каза  DarZaMen "да споделиш една мечта, взимайки си сбогом с друга" без вас сме изгубени наистина.Но това го осъзнаваме,чак когато се изгубим,когато останем сами със сянката ви.

Аз също скоро мислих на тази тема,но ми трябваха години да стигна до извода,че сме егоистки в това отношение,благодаря на моето пораснало дете,че издържа.Но пък има и един успокоителен факт,това е само с първото дете  Wink после,когато вече имаш и опита и вече си открил отново партньора до себе си не повтаряш същите грешки  Wink

Любими пораснали деца,простете ни идва момент на осъзнаване и тогава няма да съжалявате  Wink просто бъдете търпеливи към нас  Praynig

А защо няма мъже тук,надявам се не е заради огромното женско присъствие,просто вие обичате друг тип форуми  Grinning
Но пък се радваме,че теб те има тук и не си ни игнорирал още  Hug
Виж целия пост
# 5
Магьоснико, не участват, защото и без това по всяка вероятност им докладваме всички по-интересни събития и теми. Къде ще се мъчат! Мъжка му работа. А кой ще оправя света през това време? Майтапче!

Сега, сам знаеш, че някои неща не са много "мъжки". В този форум се споделят основно емоции, а това не силната ви част. Ти си приятна рядкост и предполагам, че си ни своего рода "талисманче".  Wink

Ми може и да пропишат, особено, ако почнем да им трием сол на главата: Я, виж как Магьосника може, а ти не! Ааааа!
Обаче тогава не знам дали няма да си спечелиш тумба "обожатели", дето да викат: Абе, не можа ли да си трайкаш, бе, тамън си уредих безпороблемно висене пред компа вечер, за да си джиткам на игрите или да свалям безплатен софтуер, а сега на, ще трябва да си изсмуквам от пръстите теории на възпитанието...
Пак майтапче!

Предполагам, че това са дължи донякъде на закостенелите понятия за патриархално възпитание.
Мъжете във форуми за коли, компютри и подобни, ние в бг-мама и кулинарни страсти...

Плюс това, ние фикус нямаме!!!  Laughing
Предлагам като акт на доброволно разкаяние, всички да изнесат фикусите си навън и да ги засадят в градинката пред блока. Mr. Green
Виж целия пост
# 6
И аз дължа голяма благодарност на моя мъж . Първият месец когато взехме нашето слънчице, изобщо го бях забравила. Гледах да направя ядене на детето, аз ядях само когато заспеше на обяд или вечер, а мъжът ми все ядеше каквото си намери или каквото си направи. Добре, че свеки /казвам го с добро чувство/  и майка ми през ден носеха буркани с манджи  та мъжът ми горкия да има какво да яде. Сега вече по-съм в крачка и готвя за всички. А и вече по-често го забелязвам като си лягам. hug
Защо не влиза той тук? Ами аз го осведомявам за доста неща, а пък и той не е от тези дето ще седнат да четат кой какво е писал.  Той изобщо не влиза в никакви форуми. Дай му нещо разглобено и му гледай сеира. От нищо нещо прави. И детето вече знае , че и да счупи нещо тати ще го направи. smile3501
Виж целия пост
# 7
Да си нахваля аз нашия тати - пиша нашия, закото и аз много обичам да се вдетинявам в негово присъствие - без него направо съм за никъде - в една друга тема бях писала че ние сме били сиамски близнаци /тризнаци като броя и Милен/ в предишния си живот.
Не съм забравила нито за секунда голямото дете - дори и първите дни, когато бях най ошашкана пак си се грижех за него - а и той за мен. Вярно че аз отделям повече време за Миленски, но пък как да убедя тати мечка да ръмжи песничките заедно с нас без да рискувам да повредя деликатния слух на детето?  Wink
Просто него хич го няма по форумите - така и не се запали по интернет, което ме устройва перфектно, защото  в стаята няма място за още един компютър. Но пък винаги е в час с писанията във форума - чета му ти, коментираме, често моите мнения са сумарен преразказ на общото ни становище. То пък като че ли имаме различни становища - ние сме си едно цяло Laughing
Виж целия пост
# 8
Май сме се отклонили доста от темата и по скоро от същността на темата...

Или пък не е ясна:)

Не е необходимо да си хвалите мъжете. То е ясно, че са чудесни щом ви търпят всички дивотии  bouquet.

Но на мен от постовете ви никак не ми става ясно какво е тяхното място в процеса на осиновяване (наистина ама НАИСТИНА почти никоя майка не споменава мъжа си в постовете) и най - вече има ли място между майката и малкото дете за Голямото Дете и какво е то?

Стана малко абстрактно.

Бих искал да знам какви са очакванията ви към Големите Деца. Да се научат да готвят ако не могат или да яхат 2 пъти на седмица прахосмукачката или да да се гладят сами или поне веднъж в седмицата да мият чинии ИЛИ?
Виж целия пост
# 9
Нямам специфични очаквания - ние сме взаимозаменяеми там където не се припокриваме.
Очакванията ми на моменти са да надрасне само мъъъничко детето в себе си и да спре да показва на Милен как се скача с отворен чадър от високо и как се цели мама или кучето с пистолет със сачми. Детска му работа, мъжка му работа.
При нас няма мъжка и женска работа, така че аз готвя и пускам пералнята най-добре - иде ми отръки, той простира прането и мие прозорците - леле как ви завиждат комшийките  newsm44
Не търся място за него нито между мен и детето, нито между прозореца и фикуса - той си е плътно до мен, допълва ме и ме корегира, сваля ме на земята на моменти /от което имам силна необходимост/ или пък ме повдига до звездите.

Имам нужда да го има - ей тъй простичко казано

Колкото до местото му в процеса на осиновяване - той е до мен и аз съм до него а заедно сме като майка орлица и татко орел над мъничето. Само дето на мен се пада честта да внимавам и да предупреждавам за деликатните неща които биха могли да наранят крехката психика, както и да разказвам нашата приказка за лека нощ - но това е защото съм по-добър разказвач.
Виж целия пост
# 10
Ти ме смая...За себе си не съм сигурна, че го игнорирам така щедро в постовете си, но пък от друга страна, аз прекарвам много повече време с детето и затова, често няма как да го включа в даден разказ, поради простата причина, че...не е присъствал.
Иначе, аз нееднократно споменавам, че е единственият човек подкрепил ме в това начинание. Знам ли, може би и затова този път стигнах докрай.

Очаквам (и той го знае  smile3516) да не чака да съм като разпределителна станция за задачи, а да се подсеща и сам (фантастика, а?).
Очаквам и той да се сеща, че не съм само мама и партньорка, независимо от радостта ми в това ново поприще, а че съм и жена, и то доста претенциозна откъм ухажване!
Очаквам понякога да си сложи умората от деня в джоба и да положи повече търпение към децата.
Очаквам да е малко по-креативен в игрите с малките.
Очаквам да бъде дълго време с нас, дай Боже до края и да изпратим поне двама абитюриенти, да бъдем на поне две сватби и да се радваме на внуци, живот и здраве!
Виж целия пост
# 11
Чак пък да готвите и да яхате прахосмукачки нещем  Simple Smile

Искаме да сте,по търпеливи и изобретателни по отношение на общуването по между ни  Naughty

Искаме да сте до нас когато детето е болно,а не да се нервничите наоколо и да утежнявате обстановката още повече.

Искаме когато се приберете от работа да ни прегърнете и да ни питате как ни е минал деня и когато ви разказваме да ни слушате а не да си пускате покрай ушите това което сме ви разказали.

Искаме да ни поглезвате понякога,а не като свършите с вниманието към децата да седнете пред телевизора или компютъра и да се сещате за нас когато вече си лягаме.

Искаме от време на време да се почувстваме ухажвани и желани и то не защото сме майки на децата ви или ваши съпруги,а защото наистина все още представляваме интерес за вас.

Искаме,когато детето задава онези неудобни въпроси да не излизате от стаята а заедно да обясняваме и разказваме.

Искаме да споделяте с нас не само хубавите моменти а и лошите,да ни гушкате и да ни вдъхвате кураж дори и на вас да ви липсва такъв подкрепата ви ни е достатъчна.

Искаме кафе в леглото,вечеря на свещи,пътешествие с яхта,все дребни и незначителни неща  Wink
Виж целия пост
# 12

Искаме кафе в леглото,вечеря на свещи,пътешествие с яхта,все дребни и незначителни неща  Wink


Хахаха, ми да! Дребни радости...като най-добрият приятел на жената - един (поне един!) диамант!
Не се сдържах, но това не значи, че искам да излезем от сериозния тон на темата.

Май, май тука децата нямат нищо общо. Иде реч за изколното разминаване между мъжа и жената - кой какъв е и какво иска...
Виж целия пост
# 13
...Май, май тука децата нямат нищо общо. Иде реч за изколното разминаване между мъжа и жената - кой какъв е и какво иска...
и аз мисля така

мястото на моя мъж не е нито до фикуса, нито между мен и детето, нито между мен и който и да е друг

тука си споделям мои мисли, ако той изпитва необходимост от бг-мама да се регистрира и пише

понякога чете форума, говорим си за тези, които вече познаваме, точим се за срещата...

иначе и аз искам на яхта и другите екстри, благодаря ви креми и DarZaMen , че ме накарахте да помечтая с усмивка
Виж целия пост
# 14
Ей сигурно са изписани тонове мастило за разликите между мъжете и жените и точно поради тази причина много настоявах да погледнете на мъжете си от друг ъгъл.

Както виждам с нулев успех:) а едно от най - простите обяснения защо не пишат тук е мъже е и името на форума - БГ МАМА.

Много ми се иска да се опитате да погледнете през техния поглед случващото се с вас. Мислех си, че ще ви е по - лесно ако си ги представите като Големите Деца. Явно съм сбъркал.

Все още ми се иска да видя и повече мнения за очакванията на майките от Големите Деца.

Но идея си нямате колко бих се зарадвал ако видя какво мислите за техните очаквания спрямо вас и малкото дете.

Това, че вие знаете какво искате е чудесно. Но знаят ли и вашите Големи Деца какво искате? А знаете ли какво мислят те за вашите очаквания?

И най - важното знаете ли какво очакват те? Големите Деца? Говорите ли си за това? Имате ли си на представа, че голяма част от най - големите разочарования, които изживяваме се дължат на разминавания между очаквания и реален резултат?

Много бих искал да споделите какво мислите за техните очаквания преди да ги питате.

Така бихме могли да видим от какво можем сериозно да се разочароваме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия