Дойде и моя ред да проконсултирам едно новоизлюпено майче. До сега съм давала съвети на приятелки, но този път с моето хоби надувах главата на момичето от преди да забременнее и дори сякаш я бях запалила и нея. Затова и сега се чувствам едва ли не отговорна за нейното кърмене. Малко преди да роди я обзаведох с "Книга за кърменето" на Хана Лотроп (най-доброто кърмаческо четиво, което съм срещала на хартиен носител(форума не мога да заменя с нищо)). Каза, че я четяла с огромен интерес.
Беба се роди на 14ти. Първата ми изненада беше, когато разбрах, че бебето не щяло захарна водичка, но тя упорито настоявала заради жълтеницата. Аз лично съм против тази практика, но не съм лекар и не мога да й се меся. Казах си мнението и се постарах повече да не се меся.
В началото на седмицата се оплака от разранени зърна. Написах й на едно листче всички мазила, които знам и й направих това, от което аз самата съм най-доволна - зехтин и пчелен клей (после разбрах, че се надявала да мине от самосебеси и не го слагала).
В сряда вечер направи мастит. Като отидох у тях беше с 38.8, седи на фотьойла ни жива ни умряла и така се тресе, че не може да си каже името. Занесох Авентската помпа и горещи компреси - цедене, за почвика - студен компрес, за през нощта й казах да си слага зеле. Поразкарахме малко твърдите участъци, температурата започна да пада и след 3-4 часа аз си тръгнах. Междувременно лекратката й изписа по телефона първо течен аналгин и Фризолак за бебето, заради анаглина, а по-късно Оспамокс и Парацетамол. Според лекарката Оспамокса не влияе на бебето и спокойно може да си го кърми, според листовката на лекарството - премнава в кърмата, но пък не пише, че е забаранен за кърмачки.
От там нататък се обаждам 1-2 пъти на ден да я чувам, но не смея да се натрапвам. Уж е по-добре, но снощи ме заби с репликата, че едното хранене вече било на Фризолак
. От болната гърда излизали само капки и бебето било гладно и много неспокойно. Казах й, че знам не един и два случая, в които момичета, които са били почти изцяло на адапте, успяват да се върнат само на кърма, така че каузата не е загубена. Реших, че е много по-добре тя да се успокои, да прескочи този кошмар с мастита, а после, ако иска, да й помогна да се върне към кърменето.
Е да, обаче сега се чувствам сякаш съм се провалила.
И постоянно се питам - сбърках ли някъде в подхода си? Трябваше ли да съм по-настоятелна и да тропна с крак - това не се прави така, а еди как си? Все си мисля, че точно в този момент спокойствието на нея е най-важно и добре си спомням аз самата как се дразнех, когато в началото куцо и сакато ми даваха всякакви противоречиви съвети.
И друго, което не ми дава мира - нямаше ли начин този мастит да се размине без антибиотик? Аз лично 5-6 пъти съм вдигала висока температура от запушени канали и никога не съм пила антибиотик. Е да ама пък аз не съм миродавна. Лекарката определено е виждала много повече мастити от мен.
А може би трябваше да се тупам повече в гърдите, за да придобия повече авторитет и тя да ми повярва?
Съвети, мнения и коментари приемам всякакви.
Виж целия пост
Беба се роди на 14ти. Първата ми изненада беше, когато разбрах, че бебето не щяло захарна водичка, но тя упорито настоявала заради жълтеницата. Аз лично съм против тази практика, но не съм лекар и не мога да й се меся. Казах си мнението и се постарах повече да не се меся.
В началото на седмицата се оплака от разранени зърна. Написах й на едно листче всички мазила, които знам и й направих това, от което аз самата съм най-доволна - зехтин и пчелен клей (после разбрах, че се надявала да мине от самосебеси и не го слагала).
В сряда вечер направи мастит. Като отидох у тях беше с 38.8, седи на фотьойла ни жива ни умряла и така се тресе, че не може да си каже името. Занесох Авентската помпа и горещи компреси - цедене, за почвика - студен компрес, за през нощта й казах да си слага зеле. Поразкарахме малко твърдите участъци, температурата започна да пада и след 3-4 часа аз си тръгнах. Междувременно лекратката й изписа по телефона първо течен аналгин и Фризолак за бебето, заради анаглина, а по-късно Оспамокс и Парацетамол. Според лекарката Оспамокса не влияе на бебето и спокойно може да си го кърми, според листовката на лекарството - премнава в кърмата, но пък не пише, че е забаранен за кърмачки.
От там нататък се обаждам 1-2 пъти на ден да я чувам, но не смея да се натрапвам. Уж е по-добре, но снощи ме заби с репликата, че едното хранене вече било на Фризолак
. От болната гърда излизали само капки и бебето било гладно и много неспокойно. Казах й, че знам не един и два случая, в които момичета, които са били почти изцяло на адапте, успяват да се върнат само на кърма, така че каузата не е загубена. Реших, че е много по-добре тя да се успокои, да прескочи този кошмар с мастита, а после, ако иска, да й помогна да се върне към кърменето.Е да, обаче сега се чувствам сякаш съм се провалила.
И постоянно се питам - сбърках ли някъде в подхода си? Трябваше ли да съм по-настоятелна и да тропна с крак - това не се прави така, а еди как си? Все си мисля, че точно в този момент спокойствието на нея е най-важно и добре си спомням аз самата как се дразнех, когато в началото куцо и сакато ми даваха всякакви противоречиви съвети. И друго, което не ми дава мира - нямаше ли начин този мастит да се размине без антибиотик? Аз лично 5-6 пъти съм вдигала висока температура от запушени канали и никога не съм пила антибиотик. Е да ама пък аз не съм миродавна. Лекарката определено е виждала много повече мастити от мен.
А може би трябваше да се тупам повече в гърдите, за да придобия повече авторитет и тя да ми повярва?
Съвети, мнения и коментари приемам всякакви.
