„Нашите приказки за лека нощ”

  • 3 973
  • 21
Българска асоциация “Осиновени и осиновители”/ БАОО/, Фондация „Движение на българските майки” /ДБМ/ и ИК Кръгозор, организират конкурс за детска приказка

Идеята е да бъде издадена книга „Нашите приказки за лека нощ”, чрез които лесно може да се въведе детето в темата осиновяване.
В книгата ще бъдат включени дванадесет приказки, подбрани от специална комисия.
Приказки, в които се разказват истории за котенца, отгледани от кучета, на птиченца, снесени в чуждо гнездо и отгледани с различните си братя, за вълшебници, дракони и други разказващи историята на осиновен приказен герой.
Специалистите, работещи с деца и семейства, стигат до извода, че темата осиновяване е добре да се въвежда от ранна детска възраст, като се започне чрез приказки, в които да се загатва за съществуването на осиновяване. Чрез тези приказки детето от малко свиква да различава ясно, че това да родиш и да отгледаш рожба е съвсем различно нещо.
Инициативата има за цел да помогне на много хора, които все още не са успели да намерят начин да съобщят на децата си, че са осиновени, като предотврати неправилното съобщаване на тайната на осиновяване и послужи като превенция на прекратяване на осиновяването.
Подобно издание ще излезе за пръв път на български език и издаването му представлява първият реален опит за оказване на помощ на огромната група от хора, осиновили дете.
Изпращайте своите приказки до 30.06.07 г на e-mail baoo@abv.bg или  чрез пощата на адрес гр.София, бул. Васил Левски № 150 ет.2 офис №9 - Българска асоциация Осиновени и осиновители, 
с четливо попълнена информация – три имена /ако авторът на приказката е непълнолетен, с неговото име да се посочат и три имена и телефон на родител и/или настойник/, адрес, e-mail и телефон за връзка
Всички изпратени произведения за конкурса, с изключение на издадените в книгата,  ще бъдат публикувани  www.baoo-bg.org и http://www.bg-mamma.com/site/

Регламент за участие:
•   обем на приказката: до 3 машинописни страници;
•   да се запазят елементите на приказност, в които преобладава художествената измислица и липсва граница между действителното и недействителното; 
•   в края на приказката да има изведена поука;
•   право на участие имат само непубликувани преди това произведения;
•   няма ограничение за възрастта на участниците;
•   ограничения в броя творби за участие няма.

Виж целия пост
# 1
Чудесна идея! Подкрепям ви и ако ме осени вдъхновението, бих написала нещо, макар че темата не ми е съвсем близка.
Виж целия пост
# 2
еех Роси, прекрасна идея
хайде и за децата с проблеми да направим нещо такова?
Виж целия пост
# 3
еех Роси, прекрасна идея
хайде и за децата с проблеми да направим нещо такова?
   За осиновените деца,пуснах вече две приказки....Но децата с увреждания,са по специфични...Аз лично не знам дали бих могла да се справя...Но пък може да пробвам,и ще ти пратя на лични...
Виж целия пост
# 4
Абе защо на лични, идеята е много хубава, би било супер интересно да прочетем, какво сте сътворили? Аз лично се пробвах и в стихоплетството, и в приказките, ама специално за тази задача, съм затруднена. newsm78
Ще ми е интересно, вие как сте се справили. Hug
Виж целия пост
# 5
еех Роси, прекрасна идея
хайде и за децата с проблеми да направим нещо такова?
не знам дали целта е произведенията да са на бг автори,но ако не е,ето примерни линкове с  книги (и кратко съдържание на текстовете) к могат да се преведат,ако имате нужда да ви бъдат доставени в Бг,моля,кажете

http://www.state.nj.us/humanservices/dds/publications/Master%20B … sabilitybooks.pdf

http://www.monroe.lib.in.us/childrens/booklists/disabilitybib.html

http://www.teachervision.fen.com/learning-disabilities/reading/5316.html
Виж целия пост
# 6
Идеята е хубава.Ще я следя с интерес. Peace
Виж целия пост
# 7
"Чичо, искам да купя едно от кученцата ти!"
Селянина погледна към оградата. Големи черни очи го гледаха през мрежата, точно под табелата - "Продавам кученца". "Не е тукашно" помисли си човекът "Сякаш изпод земята се пръкна. Кога е дошло не съм го видял. Ей, откакто разровиха тая могила на края на селото куцо и сакато се извървя да я види. Мир няма! Ей го тоя. Кои знае от къде се е довлякъл, обувките му поне 300 лв струват, а пък и кой знае каква скъпа кола кара баща му."

"То това хубаво, каза човекът и се почеса по наболата брада, ама те са много добра порода - пилещари са и са скъпи. Имаш ли пари?"

"Имам 2 лева, на стотинки"- несигурно отвърна момчето. Беше ги събирал от закуски от закуски цял месец, откакто му обещаха кученцето. "Може ли да ги видя?"

"Хм, 2 лева, на стотинки." реши да се подиграе на ум човека, но сърцето му усети, че нещо не е наред.
"Разбира се - бодряшки каза той и извика - Лиза"

Кучката се измъкна от колибата а подир нея заприпкаха и малките и. Четири малки черни нослета се провряха през дупките на мрежата точно пред момчето опитвайки се да го подушат. То ги гледаше с блеснали очи и ги галеща по малките пухкави лапички.

Изведнъж нешо привлече вниманието му откъм колибата. Още едно кученце се появи. Видимо по-малко от другите то едва вървеше залитайки и провлачваше едното си задно краче. Но не се отказваше, опънало тъничкото си вратле то бавно напредваше към весело скачащите си братчета. Силабичното му тяло се бе изпънало под силата на волята и желанието му да е като другите, с тях.

Детето не откъсваше поглед от кученцето, сякаш омагьосано от силата на това малко същество. "Искам това", бързо каза то без дори да извърне глава. Човека свали каскета и объркано се почеса по главата. "Ама за какво ти е това, нефелното, то никога няма да се оправи, да си играе и да тича с теб като другите."
Момчето погледна човека с големите си тъмни очи. Отстъпи, наведе се и започна да вдига крачола на панталона си. Над скъпата обувка и снежно белия чорап проблеснаха метални скоби. "Както виждаш и аз не тичам много - каза момчето внимателно - и ми трябва приятел който ще ме разбира."

Опитвайки се да сдържи сълзите си селянинът се наведе, вдигна малкото кученце и много внимателно го подаде на момчето.

"Колко струва?" - тихо попита момчето здраво стискайки кученцето в прегръдките си.

"Нищо" - каза селянина глухо. Окашля се да прогони заседналата буца. Наведе се, сложи ръка на рамото на момчето и гледайки го в очите твърдо каза "Силата на духа няма цена сине, както и на любовта" Обърна се и с бързи крачки се запъти към къщата да наплиска лицето си.
Виж целия пост
# 8
     БРАВО Анайли  bouquet!!!Страхотно е!Твое ли е?!
Виж целия пост
# 9
     БРАВО Анайли  bouquet!!!Страхотно е!Твое ли е?!


Изпрати ли го на адреса посо4ен в темата? Praynig
Виж целия пост
# 10
     БРАВО Анайли  bouquet!!!Страхотно е!Твое ли е?!

 Peace Много хубава приказка! Ще я разкажа довечера на децата!!!
Виж целия пост
# 11
А мен ме разплака ...
Страхотна е!


На мен дядо ми разказваше една приказка, не е по темата, но аз страшно я харесвам и ми е любила :

Живял преди много години един много находчив и умен младеж. Той искал да научи всичко, да може да се справя с всичко и да бъде много добър човек. Година след година, той работил и учил усърдно и след дълъг и упорит труд успял да натрупа завидно богатство. Решил, че е време вече да си почине, да се радва на порастналите си вече деца и да си гледа старините, но така и не можел да се реши да спре да трупа богатства. Така минавало времето. Жена му си отишла от този свят, синовете му отлетели от бащиното гнездо и той останал сам. Един ден решил, че трябва вложи това, което има в нещо много ценно, и да го завещае на децата си... Тръгнал на дълъг път  да търси онова, което ще най-ценно на света! Питал и разпитвал и хората го упътили при един мъдрец.
"Той има това, от което се нуждаеш!"
Отишъл човека при мъдреца и му казал :
"Имам несметно богатство, но искам да купя, нещо, което ще остане за децата ми, за да осигуря бъдещето им! Какво ще ми дадеш мъдрецо"
"Ще ти дам скъпоценен камък! Най-скъпия на света"
Човека се зарадвал и решил, че  мъдреца точно е разбрал какво иска той.
Мъдреца бръкнал в един шкаф и извадил едно белезникаво топче, сложил го на една везна и казал:
"Този камък е безценен, но ти ще ми платиш точно толкова колко тежи!
Човека се зарадвал, защото си помислил, че от старостта мъдреца вече е оглупял и ще му продаде рядката ценност за без пари!
Започнал да слага жълтици на везната, но топчето все натежавало! Слагал, слагал ... докато не свършили всичките му пари ...
Озадачен попитал:
"Мъдрецо, нима тук има някаква магия"
"Нямам магия! Прибери си парите добри човече и сложи на тяхно място шепа пръст"
Така и направил, човека и още с първите прашинки пръст везната се наклонила!
"Какво е това мъдрецо?"
"Това е човешко око. Ненаситно за пари! Него само пръстта го засища! Прибери си в дома си и извикай синовете си. Поискай прошка, дай им каквото заслужават и обърни очи към тях и към внуците си!"
Виж целия пост
# 12
Anaili, много ме развълнува приказката ти, разплака ме! Предложи още някоя, моля те!
Виж целия пост
# 13
Anaili, много ме развълнува приказката ти, разплака ме! Предложи още някоя, моля те!
Peace
Виж целия пост
# 14
Браво, Anaili....страхотна е Cry
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия