"Благородната лъжа"- искате ли да ви излъжат благородно???

Не знам дали бих искала да знам.Може би не.

жалко за жената! Много млада!
А тя дали не се е досещала? 

герик мисля като тебе, дай боже да сме  здрави до дълбока старост, но знам какво е да не знаеш какво ти е, така не ми даде сърце да кажа истината на баща ми. може да се досетил, не знам ,но винаги си мисля, 4е може би е трябвало зада може да направи то4но това, да се сбогува с живота по негов избор.

Предпочитам да не знам нищо в такава ситуация, пази боже! Ако знам ще преживея последните си дни в страшна скръб
за това, че няма да мога да видя как растат децата ми, няма да мога да бъда близо да майка ми, ще си отида от съпруга ми.

бих искала да знам ...за да се сбогувам с любимите си хора ..... бих напуснала работа и бих обиколила родата .... ще се тъпча с шоколад ..... ще пуша и ще го ударя на разгулен живот ....

...то не е смешно ... всеки има нужда от своята мъка и своята истина 

Много е трудно да се отговори конкретно!  Дай Боже да не ми идва до главата!  Но сега си мисля, че искам да знам!!! Каквото и да е, колкото и да е лошо, винаги май е по-добре да знаеш истината!!! 

Не искам да ме лъжат! Човек трябва да е подготвен и да може да се прости с всичките си близки и с живота. Искам да знам за да мога да кажа, каквото чувствам и хората да не ги боли след мен толкова много. Искам да си нацелувам детето и мъжа, да се напия на мавруд и да си отида с ясното съзнание, че нищо не съм оставила неразрешено зад себе си...

И аз също мисля като теб, gerik.
Но постъпих като marsy.

Съобразих се с желанието на майка ми и брат ми.
Не е само това обаче.
Аз не излъгах татко, но и не му казах каква диагноза и каква прогноза са му направили докторите, защото не им вярвах - и за диагнозата, и за това, че нищо не може да се направи.
Днес също не им вярвам.

В тези случаи е като при смъртната присъда.
Хората, които отричат смъртната присъда в законодателството, го правят заради опасността от съдебна грешка. А тя не се поправя, ако присъдата е изпълнена.
В случая, за който разказваш, да кажат на жената диагнозата не е точно като смъртна присъда, но психически това би могло да я убие. Би могла да престане да се бори.

Лично аз се чувствам като предател пред татко.
Заради всичко, което ти си написала.
И заради това, че всеки има право да знае истината за собствения си живот и собственото си здраве.

Мисля си, че е най-добре да се каже на човека това, което говорят лекарите, но в смисъл, че в момента правят изследвания, за да бъде отхвърлено подобно "съмнение".
Че изследванията трябва да се повторят след два-три месеца, понеже са свързани с облъчвания и други манипулации.
Да криеш истината от болен, но умен човек, не е милосърдие, а е обида за него.
Понякога обаче нямаш никакво време да разсъждаваш като във форум. Страшното просто се случва и най-често парализира мозъка ти. Живееш като под хипноза или като в полубуден кошмар. И единственият ти шанс е да попаднеш при добър, отговорен и човечен лекар.

(Ако има поне минимален шанс за лечение, е задължително да се каже диагнозата и болният сам да прецени на какво иска де се подложи. От друга страна обаче при карциномите се отделят хормони, които действат много сериозно на мозъка, в напреднал стадий и разсейки стигат до там, така че нещата са изключително сложни за преценка, особено от самия болен.)

За съжаление това по-горе, го има само на кино, ако човек е осъден на такава болест.
Нито съзнанието ти е ясно при тази диагноза (в стадия, в който тя най-често се открива), нито можеш да решиш много от неразрешените до този момент неща. Нито би могла да пиеш каквото и да било, най-малкото мавруд.
В огромен процент от случаите болните умират точно от обезводняване, защото не са в състояние да преглътнат дори капка вода в последните си дни.
Тогава нещата не са просто тъжни, те са страшни, зловещи са и нечовешки.

Може и да е егоистично,но и аз мисля така.Ако не знам ще си отида може би малко по-спокойна и роднините ми ще знаят това.

Тежка тема. Опитах да се изкажа, но не успях...

Зависи от случая, зависи от човека. Аз искам да знам истината, майка ми иска да я лъжат. Още ми е унизително, като си спомня как ми хвърляха прах в очите колко добре била баба ми в болницата, и да не се притеснявам, и да не си мисля глупости, била в бодър вид и други такива. Молех ги да поискат мобилен телефон от някой лекар, да мога да се обадя в реанимацията и да й кажа колко я обичам. Не -не трябвало да се притеснявам. Така си отиде жената, не можах да й чуя гласа за последно, тя не можа да ме чуе, поне добре, че последните снимки на децата пристигнаха навреме по експресна куриерска услуга. Гризе ме, имам чувството за нещо незавършено и грозно, чувствам се изиграна.

Гадно, но предпочитам аз да знам , а другите НЕ! 

Аz имам късмета да живея в страна, където лекарстакат тайна е zакон. Проблемите на пациента се обсъждат само с пациента. КОгато ме оперираха преди няколко години след като лекаря иzляzал от операционната каzал на половинката само, чЕ съм добре и всичко е минало добре, а zа подробности от операцията ще обсъди с мен като се събудя.

А конкретно на въпроса ... аz искам да zнам. Това си е моят живот и аz искам до последно да го конторлирам. Преди време лъгахме леля ми, че всичко с нея е наред... гроzно беше...