помогнете ми!дайте ми съвет!

ще ви разкажа историята на едно вече 16 годишно,много изтрадало от живота момиче ако можете дайте ми съвет как да й помогна!моля ви!           всичко започна 1991 г. в софия,майка ми й се е наложило да отиде на преглед в Шейново и докато чака резултатите от изследванята си седнала в кафето.там на съседната маса седяла жена която плачела и майка ми я заговорила.жената й разказала ,че е от Перник ,всеки момент ще роди ,а не може и няма къде да отиде след раждането.майка я съжалила и й казала ,че ще поговори с нас да живее един месец в нас и така и стана .аз бях много щастлива родителите ми също ние много обичаме децата ,а и наште винаги гледат да помогнат на хора в нужда.много обикнашме това дете ,но след като минаха почти два месеца баща ми им намери квартира в перник и им даде пари за да има с какво да живеят.известно време ходехме да ги вижда ме докато един ден по телефона в къщи не се обади сестрата на майката на детето.тя каза на наште ,че незнайно как майката на бебето е паднала от 5-я етаж ,но е жива и ако можем да й помогнем.така й направиха наште гриже ха се за нея ,помагаха а детето го гледаше сестра й.едим ден баща ми и чичо ми решиха да отидат да видат детето и го намират в една къща живеещо в пълна мизерия и яде-брашно с вода.при вида на детето баща ми моли сестра й да му го даде и ние да се грижим за бебето докато майка му е на поредната опрерация.така й стана детето беше в нас около 5 години ,водех ме я при майка й грижех ме се за нея .в последствие малката ми казваше како ,а на родителите ми -мамо и татко.аз я чувстам както моя сестра ,лишавала съм се за нея и родителите ми много я обичат и са я гледали като тяхно собствено дете!и така майка й се оправи и заживя с бащата на бебето в кв.суходол.гледката на къщата е потресаваща -детето живее и къща сравнима само с кочината на прасето,порутена и мизерна!така живее вече 10 години ,родителите й ни я даваха да я гледаме понякога ,но от 2 години насам не й позволяват да я виждаме.настройват я срещу нас и не й дават дори да ни се обажда.родителите ми много тежко го преживяват и са безсилни да направят каквото и да е.за мое огромно щастие тя учи близо до нас (и то с помоща на майка ми ,защото тя с връзки я прати в това училище) и я виждам ,тя ми разказва през сълзи как живее там и й е много тежко.каза ми че много пъти е искала да избяга ,но я е страх-няма още 16 години.майка й я кара да не ходи на училище ,за да работи .тя е поела и цялото домакинство в тяхната къща само за да не ходи да работи при майка й.последния път когато се видях с нея много плака горката и аз плаках с нея ,чувствам я както моя сестра и не знам как да й помогна.мъжа ми работи полицай и той е безсилен.много съм говорила с него по тази тема и на него му се насълзяват очите ,и ми казва ,че каквото и да стане винаги ще й помогне и ще й подаде ръка.родителите й не й дават да се вижда и чува с наште от 2 години,вече не й дават да се вижда и с мен-причината ние не можем да я разберем.моля ви помогнете ни! дайте ни съвет как да й помогнем да не страда вече ,не мога вече да я гледам как се мъчи да живее нормално!много ще съм ви благодарна ако ни помогнете!