Децата и ученето

Дъщеря ми е в подготвителен клас и не учим с нея. От време на време я препитваме само. Надявам се и по-нататък да учи сама /ще бъде на целодневна обучение/. Лично с мен никой никога не е учил и все си мисля, че и дъщеря ми ще трябва и може да се справи сама. Обаче от началото на първи клас ще въведа строг контрол - всяка вечер ще дава отчет какво са учили, а в края на седмицата ще бъде щателно препитвана. Нямам представа дали схемата ще "сработи", но поне ще опитам, пък ако видя, че не върви, ще мисля други варианти.

И аз смятам като Лекси...
Самостоятелна съм от първи клас и това безспорно ми е оказало влияние и по-нататък. Ще се опитам да давам насоки на щерките, но не и да седна да уча с тях.

Схемата ти Лекси е перфектна, ако обаче хлапето е подходящо за нея. Аз мислех по същия начин, защото и с мен никой не е учил и не ме е контролирал на времето. Когато нещо не разбирах питах. От време на време показвах тетрдки с домашно на нашите, но не особено често. Просто нямах нужда от надзираване. Но питай ме сега какъв зор виждам вече три години с баткото............ Само при мисълта че в най-скоро време ме чака същото и вече се чудя какъв по-силен медикамент да избера  / за себе си разбира се/
Та така - много зависи от детето, от зрелостта му за училище, която за жалост няма нищо общо с интелигентността и възрастта му 

Лени, за съжаление на която и майка с ученик в началните класове да кажа, че не смятам да уча с детето си, всички са на мнение, че е невъзможно. Образователната ни система била такава, че било невъзможно детето да се справи само. Много се надявам да не са прави...

Предпочитам да съм край него, когато пише домашните си и се подготвя за училище/става въпрос също за първокласник/. Въпреки че много трудно намирам време... Пише ги сам понякога, но пък не съм особено доволна от начина, по който се справя. А и често имат за домашна работа "8 реда диктовка" например. Сам ли да си ги продиктува?

Аз винаги съм се справяла отлично в училище, но не може да се каже, че съм била особено самостоятелна. Баба ми беше пенсионирана учителка и горе-долу до седми клас всеки ден ми проверяваше домашните, разказвах  и уроците... Не че имах нужда, но може би по този начин и тя си намираше занимание.
Бях пълна отличничка - ама че хвалба  , но го споменавам, защото си мисля, че ако не беше цялото това оказвано от нейна страна внимание, едва ли щях да се справям чак толкова добре...

Доста деца се нуждаят и получават помощ от родителите си и в 1 ,и във 2 ,...клас.Не всяко запомня добре или възприема добре информацията в клас.Освен писането на букви и задачи,трябва и ДА СЕ РАЗКАЗВА по картините в буквара/читанката/.Нужно е родителят да изслуша и коригира устния преразказ на детето.

Ами, аз не уча и не съм учила с дъщеря ми, която вече е във втори клас, в държавно училище и със занималня. До началото на втори срок тази година я карах вечер да ми покаже тетрадките си, за да проверя както написаното в клас, така и домашните й. Коригирала съм само правописни грешки, които прави от бързане и недоглеждане. От началото на втори срок реши, че е вече достатъчно голяма, за да я контролирам и уж се справя сама. И аз реших, че е време да поеме сама отговорностите си и я оставих на самотек (дотук има само едно 6-, и само пълни шестици). Единственото ми участие е когато учителката предупреди (а тя всеки ден на изпращайки децата казва на какво трябва да се обърне внимание) да я накарам да ми преразкаже нещо устно (ако това трябва да правят) или да преговори например 10-те последни урока от "Околен свят" (ако ще имат тест).
Естествено си зависи от детето, но наблюденията ми показват, че при момчетата се постига по-трудно тази степен на организация.

Лекси, възможно е

   Не се бъркайте с нашето време!Сега изискванията са много по големи,материяла също,и за това се налага да препускат по него,без да се успее да се наблегне на проблемните места,така децата губят основа,и по нататък им става все по трудно...За сравнение,сегашните деца вм първи клас трябва да препишат 70 страници учебно помагало+задачите от учебните тетрадки+част от учебника,от делно имат да учат и по англииски език,отделно трябва да се научат да решават задачи с едно неизвестно,и словесни задачи до цифрата 20,и още много,много неща...Аз съм говорила със психолог,който се занимава точно с такива неща,и той казва че просто мозъчетата им не са узряли за този материал,и не могат да го разберат колкото и да се мъчат...И единственният вариант е мама да пише домашните!Но пък това прави децата зависими,и затова когато порастнат те тръгват по частни учители,защото не са научени да осмислят сами нещата,а да ги назубрят на готово...
   Аз ви предлагам да надигнеме глас,и да спрем тази порочна система,докато не е повредила и това поколение!!!

Да, за съжаление май е така. А факт е, че нашето поколение излизаше далеч по-подготвено от гимназията

Лекси, Виктория е в пети клас и се броят на пръсти случаите, когато съм й висяла на главата, за да учи. В началните класове не се налагаше друго, освен контрол, но тя като цяло беше много съвестна и изпълнителна. Понякога се налага да обясня нещо неясно, да продиктувам нещо или просто решавам да я проверя като я изпитам 4-5 урока назад по история например. Случва се да й напомня да е по-организирана, защото времето й за учене е много ограничено, а в някои дни (понеделник и петък например) такова на практика няма, та трябва да си разпределя задачите в другите дни.
С други думи, ако детето свикне да поема отговорност и да се справя само, не е нужно някой да учи с него. Аз съм учила, когато ми е било времето  

ttotov, Аз или пропускам нещо много съществено, или наистина в материала от първи до пети клас няма нищо непосилно за децата.

п.с. И чужди домашни не пиша, а моите съм ги написала отдаааавна!

Мисля, че с необмислените учебници убиват интереса на детето към учението. Убиват и желанието му за самостоятелност.
Аз ще взема госпожа да се занимава с детето. Така по-бързо ще си приготвя домашните и ще има време за извънкласни занимания и игри. Проблемът при Веселина е, че няма чувство за време, много се разтакава.

За по-нататък не знам, но до втори клас и аз съм категорична, че материалът е достъпен и смилаем.

Ами Лекси нали това ти казвам, аз напълно споделям твоето мнение по принцип и твърдо бях решила да не вися на ничия глава и да не помагам за ничии домашни / освен разбира се ако трябва неща да се обясни и е останало неразбрано в училище/, повярвай ми не се получи така. Синът ми е страхотно будно и интелигентно дете по принцип / това е мнение на доста хора около него, не го казвам щото мойто Гардже е по-по-най-/ но е факт че в един момент закъсахме с материала и се наложи да взема крути мерки за подготовката му. Не знам на какъв пън да почукам засега има резултат, дано продължи така, защото съвсем се бях отчаяла до преди месец, два...

yanita повярвай ми мила, просто си от късметлийките имащи наистина страхотни деца. Вики явно е и съвестна и просто е узряла за училище, затова и нямаш грижи с нея. Пожелавам ти от сърце и занапред да нямаш тези грижи. Факторите са много - добър учител/училище, добре подбрани учебници и естествено съвестно и стриктно дете. От сърце си пожелавам някой ден да имам твойте радости в тази обаст.

ttotov В много голяма степен съм съгласна с теб. Според мен има голям проблем в съвременното образование и той е именно в това че материала е сведен доста надолу в учебния курс и е поднесен не съвсем добре...
Самите учители си го казват, когато си говорим насаме. Учебниците са пълни с недомислици и ако щете с груби грешки.
Как примерно се пише "един жираф" или "една жирафа" - верния отговор за мен е първия, но в учебника за 4-ти клас на племенницата ми е втория. Това е само един съвсем бегъл пример. Защо вместо обикновения семпъл "х" за решаване на задачите ползваме не знам какъв епитет да упортребя "празно квадратче", за да губим после пак няколко урока и да привикваме децата и към "х" като му дойде времето....
Как да обясниш свойствата на веществата, като те не знаят какво е вещество и какво и свойство като понятия....
Пред кого да надигнем глас - щото аз съм насъбрала бая, ще ме чуят поне в Англия ако викнаааа  

Според мен не е правилно децата да учат с родителите си. Само ако има нещо неясно разбира се трябва да питат. Но в крайна сметка детето само ще си покаже как предпочита - с помощ или без. Крайната цел е да научи нещо все пак. Но примерно да си насилваш детето да учиш с него и да му наливаш с фуния в главата ми се струва загуба на време и безсмислено - по мои наблюдения ефект от насила хубост няма.