Духовният аспект на зачеването и бременноста

  • 979
  • 8
Зачеването

Родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Това не е случаен процес. И ако те са будни и знаят за тази възможност, ако се посветят на тази задача, те могат да привлекат свято същество, творец, дори гении. За това се изисква дълги години подготовка преди зачатието, за да постигнат и те самите съответното ниво на чистота и самоконтрол. Много малко мъже и жени могат да предложат подходящо земно тяло същество от по-висша йерархия, ето защо са толкова малко духовните учители, светците и чистите хора в сравнение с цялото човечество.

Известно е, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след дълги дни на пост и молитва. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз ) между върховната жрица и царят-жрец, като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Подобни ритуали можем да открием в почти всички древни култури по света – Египет, Индия, друидите, древна Тракия и Гърция и много други. Дори и днес в Индия, в семействата на йоги се практикуват специални концентрации и медитации преди зачеване, за да се извика към живот душа от по-висши измерения.

За да се осигури чистотата на първоначалните елементи (оплождащите клетки при мъжа и строителните елементи на майката), след менструалния цикъл се извършват определени очистителни церемонии, придружени с молитви и инвокации към висшите сили. Една от тях е Гарбхадхана: ”Моля те, Господи да изпратиш чист и съвършен ембрион в утробата ми при всяко от нейните зачевания.” След това астрологически се определя подходящия ден и час, в който небесните сили ще дадат благотворните си влияния. Самото зачатие се извършва в подходящо декорирана стая с много цветя, специални аромати и вода от свещени реки и то само ако и двамата са в спокойно състояние на духа. Контролът над дишането, съчетан с изкуството на любовта и владеенето на енергиите, можели да пренесат двойката в най-висшите измерения и да придадат на сексуалния акт чисто духовно значение. От голямо ниво за зачатието било нивото на съзнание и на двамата. Така, както най-важно е нивото на съзнание на умиращия човек за по-нататъшната му съдба след смъртта, така и отсам границата на живота, за бъдещото същество е от значение нивото на съзнание на родителите по време на зачатие.

Ето защо в древните култури се полагали такива грижи за този момент. Считало се е, че колкото по-фина е вибрацията на една душа, толкова е по-голяма вероятността да построи тялото си от елементите на мъж и жена с духовни сили.

Преди да направи избор на бъдещото си семейство, душата търси този тип вибрация, която най- добре да отговаря на същността й. Най-голямо влияние оказва избора на майката. Някои източници твърдят, че невъплътената душа витае две години около нея преди да се убеди, че това е избраницата . Дори да и липсват някои важни качества в момента, душата вижда дали тя има потенциала да ги развие за в бъдеще при подходящи условия.

Ведическите източници твърдят, че душата влиза в тялото около четвъртия месец от бременността. Макар тя вече да е направила своя избор и да витае около майката, едва тогава тя влиза в тялото за по-постоянно. Дали това е така не знаем, но е факт, че горе-долу по това време тялото на ембриона вече е преминало през всичките животински стадий на вътреутробното развитие е вече е приело човешка форма...


Духовният аспект на бременноста

Според древните езотерични учения бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. По време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към специфичните вибрации на Земята.

Майката не само формира качествата на бъдещото физическо тяло, но и дооформя информацията дадена от семето на бащата. Тя може да усили или намали някои негови характеристики. Всичко зависи от мислите и чувствата, които преминават през нея, защото всяко едно оставя своя енергиен отпечатък върху нейното и на плода в утробата й тяло.

За съжаление, днешната реалност рядко може да предложи на жената позитивна атмосфера и чисти вибрации. Безпокойствата, напрегнатостта, негативната информация от телевизията и вестниците, гледането на неподходящи филми с насилие, пораждащи страх, са преживявания, които рефлектират негативно върху психичната структура на бъдещото дете. Силата на жената обаче, се състои в способността й да трансформира негативните тенденции, чрез личностната си трансформация, чрез силата на молитвата и медитацията и съзнателното й свързване с духовните светове. Във Ведите майката се описва като творец, създател, посветен – тази, която има истинското знание. Майката се почита като божество, чиято власт е върховна. Но тази власт не се гради върху завоювана авторитарност, както е при мъжкия аспект, а е плод на всеотдайната свещена любов на нейното себеотричане.

Да даде нов живот на света – това е най-важната мисия на женското начало. Тя започва със сътворяването на едно ново същество, с въплътяването на една душа, слизаща на Земята да донесе нещо ново на нея. Какъв ще бъде новия човек, новата личност, зависи много от това, което майката ще вложи в него. Истинската роля на жената е духовна. Тя може със своето съзнателно участие да извика специална душа от висшите измерения. Митът за Дева Мария не е просто мит, а отглас от древното знание, което някога е съществувало на Земята. Но днес не само че жената не е съзнателна за своите скрити способности, но и като продукт на патриархалното общество и се налага непрекъснато да доказва себе си, съревновавайки се с мъжкия свят, изграждайки себе си според неговите критерии. Така основното притеснение по време на бременността е не нещо друго, а килограмите и влошения външен вид, невписващ се в утвърдените манекенски стандарти.

При голямата възможност, която стои пред жените е твърде жалко тя де не се използва по предназначение. Да се роди дете без да се вложи съзнание в този процес е пропусната възможност, която не се повтаря в живота. Тялото е носител на Духа в неговия път към себепознанието, а истинското майчинство предполага и отговорност, надхвърляща пределите на видимия свят. Докато Тя и То са едно е времето на истинското общуване, в което могат да се посеят семената на бъдещия характер, който да е характер близък до идеала на душата ни. Едва когато съграждането на бъдещото същество стане съзнателна дейност на жената, едва тогава тя ще се пробуди за истинската си сила, а бременността ще стане свещенодействие, чрез което ще се проявява Духът. Всяко едно поколение ще става все по-добро и в едно утопично бъдеще човечеството ще прекрачи прага към следващото стъпало на своята еволюция.

Одухотвореното човечество …  lovekiss
Виж целия пост
# 1
звучи прекалено хубаво за да е истина Laughing,
но ми беше интересно четиво и ако не помогне няма и да навреди  bouquet
Виж целия пост
# 2
Мда.... Понякога съм сигурна че е така!
Виж целия пост
# 3
Много интересно Grinning
Отговаря донякъде на моя личен опит - след една неуспешна бременност опитите ми за зачеване бяха съвършено съзнателни, като буквално се опитвах да привлека бъдещото ми дете с насочване на мисли и позитивни чувства към нея - виках я точно с името й и й говорех, независимо че все още се възстановявах от аборта и имаше време, докато започнем да опитваме. Съответно когато забременях, нямах никакви съмнения, че е тя - това беше и причината твърдо да държа на името, което бях използвала, макар че имаше ред обстоятелства и съвпадения, които ни дърпаха към други решения.
Звучи малко налудничаво сигурно - но впоследствие попаднах на доста такива материали и ми беше интересно, че съм го правила инстинктивно, без да имам идея от тези неща. Мисля, че всяка майка, която прави опити за забременяване, подсъзнателно прави опити да повика детето си и да му покаже, че е желано и  очаквано - макар че може и да не го осъзнава.
Виж целия пост
# 4
Детето е продължение на любовта между двама души. За мен това чувство и общото им желание да създадат нов живот са достъчно духовни. Всичко друго гореописано ми изглежда като театрален декор. Кому са нужни външни украшения на един естествен любовен акт? На мен не  Stop Духовната ми връзка с мъжа до мен е необходимото и достаъчно условие да създадем едно по своему съвършено малко същество, независимо гениално или обикновено.

Еманципация ли - това не са 40-те години на 20 век - мина й модата  Mr. Green Отдавна жените ходим с панталони и това не скандализира никой.

Аз не мисля, че най-висшата ми мисия е да раждам деца - о, Боже - не  Naughty Детето ми не е някаква моя висша промисъл, то е мое продължение във времето, но най-вече е самото себе си - заедно със своята независима съдба.
Родено на тоя свят - от тук започва пътят му. Тук идва и моето място, а и на баща му - да го подкрепяме в развитието му, в израстването на неговия дух и характер.
Виж целия пост
# 5
Ще споделя и аз...Още преди да забременея, знаех, че мъжът когото обичам ще си отиде - рано или късно от живота ми.Първата идея за дете ми хрумна искайки да го задържа до себе си - в смисъл, да имам част от него винаги до себе си.Не мога да опиша думите, с които съм се молила за сина си, не мога да опиша и чувствата, които изпитах още първите дни след зачеването, но бях сигурна 1.че ще бъде момче 2. че ще се роди на 03.11 или на 04.11, но на никоя друга дата(а термина ми беше на 26 октомври).Цялото ми съзнание бе толкова обзето от мисълта да запазя мъжа, когото обичам до себе си, че да - синът ми е 1:1 негово копие.Преди няколко месеца тъщата ми показа снимка на тати на същата възраст,като бебо ... изумително,майка ми попита "Ама къде е сниман Хари?"(моят бебчо).
Синът ми проявява, качества на баща си с абсолютна точност - левичар,напоследък се опитва да казва "Р"(баща му казва "Р" много странно)и го казва,като баща си,прабаба му(по бащина линия) го обожава,както никой друг в рода(освен тати разбира се)...просто страхотно много съвпадения,с това за което се молех преди да бъде заченат моят дечко .... newsm78
Виж целия пост
# 6
Моят син също прилича страшно много на баща си, но докато бях бременна се молех единствено да го износя и родя жив и здрав, защото имам едно бебе-ангелче преди него.
В същото време поради обикновени финансови причини и заради моят "кариеризъм"  Crossing Arms работих до последния момент от бременността си в забързана и стресираща работна среда. Цялото ми същество се противи на мисълта, че заради това съм навредила на духовното му аз  Stop
Виж целия пост
# 7
ох не знам как да изразя мнението си , без да обидя някого.  Първата мама го е казала интересно четиво- това е. Това за свещените вибрации и съвпадащи честоти и моменти необходими за създаването на гении и прочие няма да го коментирам. Приемам детето си такова каквото е и през целия му съзнателен живот само ще го насочвам, но не и моделирам и очаквам да приеме еди какъв си образ, камо ли пък преди изобщо да бъде заченато. Блъдиуайт ,странно се почувствах че някой може да създаде дете, молейки се то да прилича на някого и искайки да задържи частичка от таткото. Щом си обясняваш това и с целия този мистицизъм, само мога да кажа, че е добре, че детенцето не те е разочаровало. А... и тежко и горко на бъдещата снаха  newsm09. Това  е в кръга на шегата - не се обиждай  Hug
Виж целия пост
# 8
Ами ... не съм сигурна,че синът ми прилича на баща си, по причините описани в статията ... Сигурна съм, че се молех да е точно такъв какъвто е сега txtloves
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия