Бях войник цели две години (а пък цели девет месеца отпуска не видях, даже градска). Тогава в България имаше дефицит (знаете ли какво значи това?). Ама дефицит да ти види окото! В казармената лафка две стоки - якички (бели ленти, които се зашиват тарикатски за шаяка на войнишката униформа) и цигари. Цигарите бяха "БТ" пакет (с филтър), ама произведени по времето, когато са се раждали войничетата, които ги купуваха, с хартия, станала на дупки (от някакви паразити). А в цивилизацията и цигари нямаше... Та ни водят (под строй) в градската баня (в казармената няма топла вода - свършил мазутът). Стоим и чакаме да дойде реда и за нас (вече без строй, накацали по пейките и дзяпащи онез ми ти казанлъшки моми, ооо, най-красивите жени на света! Честно! Ама ако си мълчат...)
Приближава се един дядо до нас и започва една история, дето и до днес не знам дали беше истинска:
- Та - заразказва дядото - служих аз в Балкана на една застава. Всяка сутрин пикаехме по преспите, защото не стигаше времето за тоалетна и физзарядка. Една сутрин ротният вика, дето вместо просто така да пикаем, да вземем да се подпишем на снега... А едно от наборчетата му казва, че е неграмотно, та ако може с негова ръка...
М... да! И си мислите, че е лесно да си мъж, а?
Виж целия пост
Приближава се един дядо до нас и започва една история, дето и до днес не знам дали беше истинска:
- Та - заразказва дядото - служих аз в Балкана на една застава. Всяка сутрин пикаехме по преспите, защото не стигаше времето за тоалетна и физзарядка. Една сутрин ротният вика, дето вместо просто така да пикаем, да вземем да се подпишем на снега... А едно от наборчетата му казва, че е неграмотно, та ако може с негова ръка...
М... да! И си мислите, че е лесно да си мъж, а?
