какво мислите за любовта ,от разтояние

Зависи дали са истински чувствата и на двамата 

трудна
а при мен се оказа невъзможна....

Очи които не се виждат се забравят.... гласувах с `не`

Ауу, недейта да отчайвате така сержанта! 
Много си е хубава тази любов, моме, най-сигурното противозачатъчно средство е! 

Такава любов изкарах със съпруга ми  (.сега за щастие сме заедно) . Гласувах със за! Зависи само от вас двамата, разстоянието не  определя отношенията, то може да прави двама души още по- близки, ако е истинската любов! 

Може би, защо не.В днешно време с тоя нет..

О, тва е моята тема
Почти две години вече караме любов от разстояние. Не се умира
Не съм го забравила, нищо, че не му виждам очите по две седмици. За сметка на това, четирите дни , в които сме заедно, са прекрасни. Дори когато ме изнервя Сигурна съм обаче, че тая идилия нямаше да я има, ако не се бяхме оженили. Щеше да ми писне да пътувам на 4-5 път

и аз съм на това мнение

Имала съм в младежките години... Сега не знам, не ми се ще и да разбирам... искам когато обичам някого, той да е до мен от плът и кръв!

При мен е проверено и доказано, че има успешна такава. Истинската любов не може да изчезне от някакво разстояние, това е моето мнение. Естествено, хората рано или късно се събират, но докато са разделени по някаква причина, мога да кажа, че чувствата са дори много по-силни понякога

И моята
Две години имахме връзка от разстояние, като се виждахме само събота и неделя, по празниците  повече. Причината ? Първоначално аз бях последна година в гимназията, а той студент в София. Прибираше се всяка седмица, за да бъде с мен. Следващата година аз станах студентка в Пловдив, а той продължи да бъде студент в София. По същия начин бяхме - събота и неделя, +/- някой и друг ден в повече или по-малко...
В началото бях убедена, че няма да успеем и се опитах да убедя и него да се откажем, но той каза, че никога няма да се откаже от мен. Говорех му, че той е в един град, аз в друг и никой реално не знае какви ги върши другия, толкова е лесно да се предадем един друг, а той ме прегръщаше и ми казваше че не иска друга. Казвах му даже 'Давай да се разделим още сега, защо да си губим времето'  Не исках да ме правят на луда, още повече че отвсякъде ми казваха 'Връзка от разстояние? Да бе, да.'  Бях хлапе и си мислех, че ме лъже, но с времето и с много търпение и постоянство от негова страна му повярвах. И дадох абсолютно всичко от себе си.
Никога не е било лесно. Напротив, беше адски трудно, не заради друго, а липсва... Но и двамата инат, упорити и решени да се борим за тази любов, която бяхме решили че е истинска. И тя е Иначе нямаше след 2 години раздяла, тичане да се видим за по 10 минути на гарата, изпращане, посрещане, телефонни сълзи и много тъга най-после да се съберем в един град, та дори и в една квартира И сега като се събуждам до него сутрин си мисля какъв дълъг път извървяхме - наистина адски дълъг. Има какво да разказвам на внуците един ден, определено  тя нашата беше цяла одисея...
Та ако трябва да отговоря може ли любов от разстояние - отговарям: може, и още как, но само истинска...

Не разбирам въпроса, сержант.
Запетайката ме кара да ти отговоря
от разстояние какво ми е мнението за
любовта. Имам голямо мнение. Много е
важна тая пуста любов. За кожата и тонуса.
Гледам обаче, че всички са те разбрали
погрешно. Отговарят ти за любовта от
разстояние, т.е. когато двама души са
разделени териториално, дали може да
съществува любов. Да допуснем, че всъщност
това ти е било питането. Отговарям с "да".
Може да има любов. И възможностите за
разочарование са даже по-малко. Но, моля те,
махни тая пуста запетайка от заглавието,
ако наистина искаш да не ти се отговаря
само от разстояние. И ми целувай ръка за
помощта, знам, че правописът не ти е силата.
Но си добър човек, та затова щедро ти помагам.

Вече не е твоя Само моя си е. На никой не я давам
Уж щяхме да се съберем през юни...после стана септември...през септември сигурно ще ми сервира, че иска да учи магистратура и айде още две години