Здравейте на всички!
Много, много съм тъжна...На 01.03. разбрах, че съм бременна. Първа бременност, голяма радост. Дори подарих на мъжа ми теста с мартеничка около него. На 11.03. получих кафяво течение, отидох на следващия ден на доктор, направиха ми изследвания, ужким хормоните се покачваха...Течението спираше и почваше, след големи настоявания ме изпратиха на ултразвук. (Трябва да вметна, че живеем извън България и въпреки, че тук здравеопазването е безплатно, нужно е много чакане, нахалство и здрави нерви, за да се добереш до преглед при специалист). На ултразвука две девойки само се гледаха уплашено и ми избягваха погледа (нямат право да казват нещо на пациента, само предават материала на своя доктор, който пък праща заключението на семейния лекар и така се разбира резултата). Веднага разбрах, че нещо не е наред. Следващата седмица ми се обади лекаря, да съм отидела при него. Каза ми, че бебето е мъртво, не се чували никакви сърдечни тонове, никакво движение, развитието отговаряло на 6 с. и 5 дни, въпреки че трябва да е било на около 9 с.
Много ни беше тежко, мъжът ми ходеше като попарен, опитваше се да ме успокоява, ама и на него му беше много тежко.
После започна чакането за час при специалист (явно някакъв познат на доктора, доколкото мога да съдя по фамилиите - емигрант от същата националност или поне от същото вероизповедание). Звънях през един ден да питам, все пак колко време можеш да изкараш с мъртво бебче в теб? Психически е убийствено, а съм сигурна, че и от медицинска гледна точка не е особено препоръчително. Най-накрая мъжът ми се обади - не знам какво ги е солил, но на следващия ден ми се обадиха, че ако толкова много искам да го видя този велик специалист и ако мисля, че е спешно (откъде да знам - аз не съм лекар), да съм отидела на Великден в 9 часа сутринта в някаква си болница - той щял да е дежурен.
Зачеркваме ние всички планове и отиваме във въпросната болница. В моя болен мозък - да се консултирам кога най-скоро могат да ми направят кюртаж. Великият специалист започва да ми се кара, че много съм чакала (висша наглост) и ми казва, че ако искам той да ми прави процедурата, най-рано след два месеца!!! Поне ми сложи Rhogal, защото съм кръвна група 0 - и се смили да ми каже, че ако отида в спешното отделение на същата болница, там могат да ми насрочат кюртаж в рамките на деня. На другия ден се запътвам твърдо устремена към стъргане, само за да ми кажат, че нивото на хормоните ми е още високо и трябва да се повтори ултразвука. НА КОЙТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ ЧУВАТ СЪРДЕЧЕН РИТЪМ И БЕБЕТО Е ПОРАСНАЛО! Аз не спирам да им повтарям, че има някаква грешка, че не се чувствам вече бременна и кафявото течение продължава да се появява и да спира, но ме изпратиха обратно вкъщи.
През нощта получих силни болки, започнах да кървя и се занесохме отново в бърза помощ...Набодоха ме с 1 милион системи, лекарят от предния ден се чудеше къде да гледа, само не и в мене и на поредния видеозон се видя, че няма сърдечен ритъм. Чаках 14 часа да се освободи операционна, защото не бях спешен случай и най-накрая...добре поне, че лекарката на смяна се оказа слънчева азиатка с човешко отношение - както ми споделиха сестрите след това - всички ходили при нея да се преглеждат.
Това приключи...но сега много се тормозя.
Ще мога ли да има деца? Според гинеколожката - всичко е наред, вероятна причина за случката - проблеми при развитието на бебчо, по-добре, че е бил съвсем малък..., но въпреки всичко. Много е гадно да ти се случи първия път. Изпадам в настроения от пълна еуфория, че следващия път няма как да не стане, до абсолютна увереност, че никога няма да имам деца.
Имам нужда от виртуални прегръдки и съвети, ако можете да ми дадете някакви...
Лекарката каза, че след първия нормален мензис можем да пробваме пак, ама аз си мисля, че е малко рано...От друга страна - искам още утре да съм бременна!
Добре, че мъжът ми ме разбира и много си говорим...добре, че е той.
Пожелавам на всички бебчетата да се държат здраво за коремите на мамите и да се развиват по всички правила...пък дано и на мен да ми се случи...