Аз ли съм най-параноичната майка?

Разговор и само разговор. Аз поне така мисля.
Просто я хвани когато не бърза да излиза за някъде. И си поговорете като приятелки. Кажи и всичко от което те е страх, че децата са лесна плячка за всички които искат да изкарват лесни пари на техен гръб и т...н... Не знам...много е трудно...

Пожелавам ти успех 

Ох, и аз сигурно ще стана като теб. Много съм параноична, но и дъщеря ми никак не слуша. Пример- Аз: "Не пипай чинията, защото е гореща и ще се опариш" Тя: "Ох! Исках да видя колко е гореща. Болиии меее..."
Чудя се дали прекалената загриженост не предизвиква обратен ефект? Много ми е трудно да определя до каква степен мога да и имам доверие да се пази сама.

Здравей!
Дали си най-параноичната майка не знам, според мен си параноична като повечето майки на тийнейджъри.
Отдавна вече не познавам всички приятели на сина ми, като се замисля точно от времето когато смени училището след 7ми клас. Винаги е имал много приятели, запази част от старите, появиха се нови хора, нови компании. Аз и досега разпитвам за този и онзи, с много от тях съм говорила по телефона, на почти всички имам номерата в телефона си и се е случвало да им звъня посред нощите ако не успея да се свържа с Гого по някаква причина. Някои познавам дотолкова, доколкото съм ги виждала набързо у дома. Знам за тях колкото Георги иска да знам, за тях и родителите им. И аз съм получавала същите подигравателни отговори на въпросите си, гледам да внимавам за тона с който питам защото усети ли недоверие се обижда и нервира. Не питам къде бяхте и какво правихте - по-дълги отговори получавам ако попитам как изкарахте, кое, как, защо ти/не ти хареса и т.н. , така получавам повече инфо и си вадя някакви изводи. Внимавам какви коментари правя относно приятелите му, но си казвам мнението де... интересувам се как са, що са... Пак ти казвам...така е, не е лесно, остава ни да се надяваме всички думи и приказки които сме им изговорили през годините да не са минали покрай ушите им и да им помагат там навън.
Трудното тепърва предстои като почне да излиза вечер след някоя и друга година. Като знам как се трвожа аз за момче...не ща да си мисля какво е за момиче.

Наистина трябва да поговориш с дъщеря си. Трябва да разбереш на какво се дължи тази промяна в нея. Не е ходила до вчера на дискотека, а днес говори за секта и дрога. Тя сигурно е 14 годишна, навлиза в пубертета, има бърза смяна на настроенията.
Бъди й приятелка и майка. Предразположи я да ти споделя.

Е, не я шашкай допълнително. 
То си е ясно, че детето я бъзика. Ей на, вчера купувахме яке на сина и го питам защо не му харесва еди-кой си модел, а той ми каза, че било заради големите горни джобове. Аз го бъзикнах, че тъкмо ще са удобни да си носи цигарите. Той пък ми отвърна, че така всички щели да ги виждат и непрекъснато да му искат... 
Та така... С повече хумор трябва към тях и проблемите им, че иначе, стане ли работата сериозна... плаче майката.

Не си най-параноичната, аз те конкурирам. Живеем в Бахрейн, страна, по-малка от София сигурно, население половин милион, 80% от което са чужденци, не можеш да отидеш никъде без кола, децата ти са зависими от теб в това отношение, а мястото за социални контакти е мола, водиш ги и прибираш от училище, но ръстът на престъпления е много малък и има респект от закона. Мислиш си, че е идеалното място за отглеждане на тийн от гледна точка на сигурността му, и пак не е така. Много от съучениците й пушат на 12, натискат се в тоалетните, могат да си купят дрога ако искат. Предлагали й вчера да я водят на рожден ден, тя отказала, 2 часа след това ги гледала в Интернет, записали се на телефона , как на 17 карат без книжка с 150 км в час, спира ги полиция и те се изживяват като супермени. Говорим с нея от малка, мислим, че е зряла за годините си и въпреки всичко успя да се разстрои от една Бритни, която си обръсна главата.
Аз самата съм в противоречие със себе си, изживявам се като една консерва каквото никога не съм била и очаквала да бъда по отношение на децата си. Родителите ми са ме отгледали като свободолюбива и независима, но никога не съм прекрачвала граници. Не знам защо не мога да се отпусна с нея, нямам поводи за притеснения за сега, да чукам на дърво, но много ме е страх.
 На мода тук сред британските й съученици са слиипоувър партиис, редуват се да спят в къщите си. Е , как да я пусна като не познавам родителите, откъде да знам какъв е поредния партньор на майката или бащата, след толкова случаи на домашно насилие, за които четем непрекъснато, параноясвам здраво, но мисля, че имам основание, а и тя се отказа да настоява вече. Не я отглеждам в саксия, напротив, беше в друга страна сама на скоро и се справи много добре. Но, поне това, което е във възможностите ми да контролирам в добрия смисъл на думата и докато порасне сама, за да прави избор, разумен или не, гледам да не го изпусна.

Как` Сийке, синът ти има чувство за хумор  , спомних си обаче(без никаква връзка с твоя случай) как преди години бяхме на гости на едно приятелско семейство, жената си има любовник, който й се обажда по време на вечеря. Мъжът й я пита с кого говори, а тя: с гаджето, той се смее на чувството й за хумор, и тя се смее с облекчение че казва "истината."

От казаното разбирам, че отношенията ви са добри.
Няма да ти казвам да не се притесняваш, защото знам, че е невъзможно.
Не я притискай, не я разпитвай. Леко деликатно подхвърли нещо така че тя сама да заговори.
Поощри я да ги покани вкъщи. Виж ги, запознай се и излез.
Моите винаги са имали вечерен час.
И - да имаме доверие на децата си.

Това наистина е базик.
Благодаря за отговорите и съветите! 
Ще се опитам да ги следвам.Радвам се,че не съм единствената,явно е така с всички мами на тийнейджъри.

Все някога ще трябва да я пуснеш да си води свой независим от теб живот. Дали ще ти доверява тайните си или не, това зависи много и от двете ви, както и от средата, в която ще се движи тя.
(Лесно ми е да го кажа сега, но аз самата още кръжа около сина ми - почти на 12 години е).
Мисля, че ако тя ти довери тайна, а ти не одобриш поведението и, то тя няма да ти доверява повече нищо. За да си и приятелка може би трябва да с по-толерантна и от нейните връстнички, защото ти си и майка освен това, и авторитета и влиянието ти не са се загубили.
Ако тебе някой те пита постоянно за всеки разход, който правиш няма да ти е приятно да правиш отчет до стотинка.
Абе каквото и да направиш ще е правилно, просто вярвай в себе си и в нея, обаче и я проверявай без тя да разбере. Много внимавай обаче да не те хване, защото тогава става лошо. И надявам се да е достатъчно самоуверена, за да не се опитва да се доказва с глупости пред новите  приятелки. Но както е казал един виден другар преди много време "проверката е висша форма на доверие"....

Ох и аз съм параноична... Сестра ми вече е на 17, ама за мен си е дете (разликата ни е много голяма)... Ходи и по дискотеки и с приятели... Майка ми я пуска, ама аз... Редовно и разправям, как аз ако и бях майка нямаше да я пусна еди къде си  , а тя все ми се смее: " како, ти си одъртяла..." Е, по-деликатно го казва, ама с този смисъл... Може би си е до човек... Децата искат свобода, особено на тази възраст, живее им се, нашите страхове им се струват глупави и остарели... Ама как да не се страхуваш в този свят на престъпност и насилие??? Егати...