Изпитвате ли чувство на вина

  • 2 895
  • 57
Аз ли нещо съм побъркана. Чувствам се виновна постоянно спрямо детето ми. За това, че го уча да спи в леглото си и той плаче, изнервя се и заспива доста по-късно отколкото трябва; за това, че понякога не прекарваме много време навън, защото на мен не ми се излиза, а той има нужда от слънце и чист въздух; за избухванията ми, които той не разбира, защото често са бомба със закъснител. И т.н., и т.н.
Познато ли ви е всичко това. Нормално ли е (май не)? Вие как се справяте със ситуациите, когато причинявате страдание, макар че е за тяхно добро?
Стомахът ми е свит на топка заради днешното заспиване. Макар че реално не плака, когато го оставих сам... Към час бях при него и пробвах по всевъзможни начини да го накарам да заспи. Нкрая излязах, половин час той си бъбри сам, пя и чат-пат викаше мама (сърцето ми кървеше), наистина не особено трагично, но все пак. Навири дупето  Laughing и заспа. На мама прелестното ангелче...
Виж целия пост
# 1
Кой те излъга, че възпитанието е лесна и приятна дейност?  newsm78
Трудно е, болезнено е, но когато си убедена, че е за доброто на детето... Няма друг начин.
Виж целия пост
# 2
За мен при децата трябва да има граници - до къде може и до къде - не може! Т.е. за заспиването в конкретния случай... Да, може да се прочете приказка, да се погушка, но известно време.... От там нататък детето трябва да е наясно,че е вече време за сън.

Аз също оставям децата си да заспиват сами. В началото е трудно наистина, но после детето си знае,че не може да разиграва родителката си и всичко си идва на мястото....

Виж целия пост
# 3
Постоянно изпитвам такава вина. Постоянно мисля, че би трябвало по-добре да я гледам, да и давам повече.
Постоянно - с разликата, че повечето пъти когато прилагам не особено приятни за нея методи на възпитане ИМАМ ЧУВСТВОТО, че не е за нейно добро, но пък в същото време ЗНАМ, че според книгите би било така /да и правя добро/. Така от самото начало се разкъсвам между теории и майчински инстинкт...в крайна сметка се изнервям, а би трябвало да съм спокойна - ей това пък е най-важно при отглеждането на едно дете. Ми то аз това като не мога да правя  newsm78
Виж целия пост
# 4
Уф, Тони... Аз изпитвам чувство за вина, че не съм достатъчно настойчива и търпелива, когато трябва да я науча на нещо- визирам точно заспиването в нейното легло  Tired  Като я оставя да реве, бързо ми минава меракът за възпитание и пак я слагам при мен на спалнята  Crazy Май аз съм по- сбъркана от теб?!

А за излизането пък много често така ме мързи или съм изморена, че от леглото (респективно бюрото  Mr. Green) не ми се става... Намирам й други занимания вкъщи и така притъпявам породилото се чувство за вина  Blush

Чувствах се много отдалечена от детето си и лишаваща го от много, когато работех. Сега прекарвам всичкото си време с нея, денонощно, и това, че не съм я извела за половин час, не е от голямо значение.
Виж целия пост
# 5
Уф, Тони... Аз изпитвам чувство за вина, че не съм достатъчно настойчива и търпелива, когато трябва да я науча на нещо- визирам точно заспиването в нейното легло  Tired  Като я оставя да реве, бързо ми минава меракът за възпитание и пак я слагам при мен на спалнята  Crazy Май аз съм по- сбъркана от теб?!


Ми то и аз съм така и за това на 2 години спи при нас! Което не одобрявам изобщо! Днес беше 3-ия опит и 2-ри успешен.  Blush
Трудна работа, започвам да се сблъсквам челно с възпитанието и от  сблъска боли... Но ще се справим, няма  да се даваме!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 6
Ще се справите млади мами,няма страшно! HugВъзпитанието изисква търпение и компромиси.При мен чувството за вина се появява, когато си спомня как като отглеждах каката,бях студентка и определено не и обръщах достатъчно внимание.В резултат на това, от бабиното гледане,тя израстна доста по-лигавичка.А малката ,каквото и когато да и кажеш ,го изпълнява веднага и е така от бебе.Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 7
Кой те излъга, че възпитанието е лесна и приятна дейност?  newsm78
Трудно е, болезнено е, но когато си убедена, че е за доброто на детето... Няма друг начин.
Peace
Виж целия пост
# 8
А защо е нужно едно дете на тази възраст да спи само Rolling Eyesсякаш , ако спи при теб света ще свърши Stopвсе пак и детето си е индивид и има право да изисква претенции, а не да бъде дресирано по ваш вкус Crossing Armsда не говорим пък колко е вредно това за психо-емоционалното развитие на едно мъниче Tiredаз лично не възприемам тези методи и тактики към приучване на каквото и да е-всяко нещо си идва на мястото, като му дойде времето Peace
Виж целия пост
# 9
Аз си спя с моето шоши от 3я му месец!
Имаше много колики и това бе решението-гушвах го и заспиваше!
И така си спим до днес!
Като порасне малко и започне да разбира и говори смятам да муобясня,че трябва да си спинка на негово легло и се надявам сам да има желание!
За сега не бързам да го отделя, а и ми е хубаво като спинкаме гушнати! Heart Eyes
Виж целия пост
# 10
А защо е нужно едно дете на тази възраст да спи само Rolling Eyesсякаш , ако спи при теб света ще свърши Stopвсе пак и детето си е индивид и има право да изисква претенции, а не да бъде дресирано по ваш вкус Crossing Armsда не говорим пък колко е вредно това за психо-емоционалното развитие на едно мъниче Tiredаз лично не възприемам тези методи и тактики към приучване на каквото и да е-всяко нещо си идва на мястото, като му дойде времето Peace

И аз така си мислех, но промених мнението си... Детето ми вече е достатъчно голямо, за да спи отделно. Нито кърмя, нито е болна, нито нищо- просто навик. Голяма е вече, разбира, говори... Не е нормално да продължава да спи между нас на спалнята  Naughty Все пак и ние сме хора. А и искаме още едно бебе  Mr. Green
Виж целия пост
# 11
Племеничката е на 4,5г и още спи м/у мама и тате(даже легло си няма).Големия ми син винаги си е заспивал в леглото,но с някой до него Mr. Green и посред нощ се пренасяше при нас всяка нощ.До преди няколко месеца.Вече се задоволява само с малко гушкане и приказка,но вече си има стая а преди не.Относно чувството за вина не ме напуска почти  Уви,особено като се разчета в тоя форум и ме хваща здраво ooooh!,но не защото го възпитавам,а защото осъзнавам,че не съм родителя който бих искала да съм Embarassed.
Виж целия пост
# 12
Не, не мисля, че чувствам вина......
Виж целия пост
# 13
А защо е нужно едно дете на тази възраст да спи само Rolling Eyesсякаш , ако спи при теб света ще свърши Stopвсе пак и детето си е индивид и има право да изисква претенции, а не да бъде дресирано по ваш вкус Crossing Armsда не говорим пък колко е вредно това за психо-емоционалното развитие на едно мъниче Tiredаз лично не възприемам тези методи и тактики към приучване на каквото и да е-всяко нещо си идва на мястото, като му дойде времето Peace

И аз така си мислех, но промених мнението си... Детето ми вече е достатъчно голямо, за да спи отделно. Нито кърмя, нито е болна, нито нищо- просто навик. Голяма е вече, разбира, говори... Не е нормално да продължава да спи между нас на спалнята  Naughty Все пак и ние сме хора. А и искаме още едно бебе  Mr. Green

И моето мнение е същото като на Тарталета  Hug Не смятам, че мястото му е в нашето легло и то най-вече от прозаична гледна точка - той спи напраов отгоре ми и сутрин винаги съм схваната. И аз съм човек... Пък и не е мъниче, щом знае какво иска и как да си го отстоява.  Crazy Но темата не беше само за спането, а за вината като цяло...
Виж целия пост
# 14
Чувствам вина, когато не я изкарам на разходка. И всеки ден тичам с нея навън, само и само, за да й осигуря емоции..., игри с връстници и да я види слънцето, да я духне вятъра. Имало е дни, в които изобщо не ми се е излизало, но излизам против волята си..., заради нея. Дори когато съм била болна и с температура.
Случвало се е да имам много работа в къщи и да не мога да изляза. Тя не протестира, кой знае колко, но като я видя, как пристъпва от крак на крак, разхвърля хаотично играчките си и си играе на приятелите си, като си въобразява, че са пред нея, сърцето ми се свива и точно тогава изпитвам ВИНА.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия