А къде бихте

В къща с двор в покрайнините на някой голям град! Пример - в Бояна! Или около камбаните...да мога да гледам към Витоша ( не че сега не я виждам, ама нямам двор  )

В няхоя махала насред гората, горе в Родопите с рекичка, животни и боси деца по полянката  .

На последния етаж в голям апартамент, в който и да е блок, където няма неплатежоспособни съседи. О, и да се вижда морето.

Бартер за Варна? 

Искам да живея на място със средиземноморски климат, сребристи дървета, бели къщи и море. Прост живот - вино, маслини и лаптоп.

В малка къща на брега на морето...Синеморец, примерно

В Резово е по-готино 

Да, напомня ми на Хърватска

Винаги съм искала да живея на това място, на което съм сега. Родена съм тук и надявам се тук да си умра, ако случайно не ме отвеят ветровете на някъде.

Едно към едно 

Някъде на юг с прилична рента.
Не да съм богата.
Просто да имам толкова, че да ми остава  

Иска ли питане?! Угърчин.

Там искам и аз, но понеже много ще ми липсва морето, искам и къща на брега му пак в някое диво местенце.

Искам да живея далеч от лудницата наречена "цивилизация". Понякога си мечтая да се съберем стотина човека, които могат да си изкарват хляба през интернет и да си купим някое село, в което да основем "IT колхоз" : ) Представям си какви проекти бих направил, ако съм приседнал край някоя рекичка с лаптоп и работя с гласовете на птиците около себе си и с усещането за безкрайност, което дава природата. Мечтая си за огньове, около които танцуват весели хора. Мечтая си за поля, по които бягат децата ни, гонейки пеперудите, които не могат да видят в града. И няколкото седмици в лятото, през които ще можем да си направим "табор".. и да обикаляме "света" с каруци натоварени с вино, печени пилета и добри намерения.. Мечтая си..

После срещам познатите си в поредната претъпкана бирария - смачкани от поредния шумен и изнервен работен ден. Разказвам им за "IT колхоза" и за табора.. и други глупости им разказвам.. и те ми разказват. Понякога спорим - не можело да се живее на село - няма клубове, кина и театри. Да.. няма.. ама пък да си плащаш няколкото ходения в месеца на клуб с 80% от съзнателния си непроспан живот ми се струва безумие.. Понякога си помечтаваме заедно - не трябва да се купува цялото село, щото няма да има кой да ни произвежда виното и пилетата. Пък антената за интернета ще я сложим на най-високата къща в селото. Може даже да си направим як клуб на някоя поляна, в който да идват познатите ни от града и да пият домашно вино, танцувайки под звездите.. даже може с множество палатки около клуба.. Мечтаем си и пием в бирарията, а хората от съседната маса ту подслушват шумния разговор, ту ни гледат съмнително - дали не сме избягали от някоя лудница. Ще ми се да им кажа, че тъкмо кроим планове как да избягаме от лудницата, наречена "цивилизация", но махвам с ръка и продължавам разговора - можем да си правим работен табор - да спираме с каруците край някой град и да правим проекти за интериори, компютърни програми и сайтове, така както циганите някога правеха канчета от бакър.. сигурно ще станем популярни - "Компютърен табор кръстосва Европа" - ще тръбят всички вестници.. Мечтаем си и пием.. После компанията се разпада, защото "утре трябва да са в офиса точно в 8 сутринта".. Някоя вечер ще го обмислим по-сериозно. Даже може някоя вечер да го измислим и сутринта да го направим..