Баща ми ни отказа дома си

  • 5 446
  • 109
Налага ми се да замина в провинцията за 6 месеца, където ме командироваха по работа. Не ми оставиха избор и ми поставиха условия. Трябва да замина и то с детето. Мъжа ми е тук на работа и остава. В града, в който ще работя живее и баща ми в къщата, в която съм родена, когато с майка ми са били семейство. Те са се разделили, когато съм била на няколко месеца. Баща ми си има ново семейство, но живеят в Рим, само брат ми /дете от втория брак на баща ми/ живее във въпросната къща. Къщата е голяма, на два етажа, просторна и уютна, с двор. Но баща ми отказа ние с детето да живеем там за тези 6 месеца. Щели сме да пречим на брат ми, жена му се сърдела /имам предвид новата жена на баща ми/. Иначе беше най-гордия баща - дъщеря му има хубава работа, стабилно семейство, прекрасен мъж /"Евала"/ и му роди внучка точно на рождения му ден. Когато обаче се наложи да ни помогне, той ни отказа и с детето ще живеем на квартира.......Не ми пука, че ще живеем на квартира, а че всичко ми се срина, че се почувствах ужасно обидена и огорчена. Мъжа ми го уважаваше ужасно много, а сега дори не може да го гледа.
Когато баща ми се върне през май ни покани на бал на брат ми. Ще иска да види и Моника /виждаме се веднъж годишно/. За него всичко е ок, но аз се чувствам ужасно. Не знам какво да правя?
Виж целия пост
# 1
 newsm78
Като те командироват в друг град за 6 месеца не ти ли осигуряват квартира някаква?
Виж целия пост
# 2
В случая не. Не мога да обясня с подробности за работата, сложно е малко.
Виж целия пост
# 3
Съжалявам Noel !И аз бих се обидила.Жената на брат ти се сърдела #Cussing out
Голяма работа!Ти ли си по-важна или снахата?Ама чак аз се ядосах Twisted Evil
Я си гледай детето и мъжа и не им обръщай внимание.И без тях ще се оправиш.Ама им го кажи!
А брат ти защо не и каже на тая жена,че сестра му ще живее 6 месеца и толкоз!Ще и мине сръднята.Да не си за 6 години я!И моя мъж са доведени и заварени ooooh!,не можеш да им хванеш нишката,ама се отзоваваме на всичките.Доведения му брат живя 1 година у нас в тристаен апартамент и съм се държала прилично!Според мен вината е повече у брат ти,а се крие зад баща ти.
Не се разтройвай повече.Нали си имаш семейство!Пускай ги да пасат!Някой ден и те ще опрат до теб.Ама ти сигурно ще им помогнеш,защото си добра.И аз така направих.Но това им беше наказанието-чувстваха се ужасно виновни! Peace
Виж целия пост
# 4
А защо просто не говориш  с брат си, след като той е този, който  в същност живее там?
Виж целия пост
# 5
МАМА КРАСИ не жената на брат ми, а жената на баща ми се сърди. Говоря за мащехата ми. Брат ми е на 18 год. и още не е женен. Живее сам в къщата, защото е ученик /както съм упоменала по-горе, ще прави бал/. Само баща ми и жена му живеят в Рим.
Виж целия пост
# 6
.......... вярно, че каза за бала....
Ами много е тъпо, какво да ти кажа, според мен  му кажи как се чувстваш, за да не си мисли, че всичко е ОК....
Виж целия пост
# 7
За съжаление на някои хора само приказките са им големи, но когато се стигне до  действия никакви ги няма...Още по-одбидно е, когато това са близки....Аз бих се обидила много, бих се дистанцирала в бъдеще...
Виж целия пост
# 8
Трай си.............Господ забавя но не забравя .Ще дойде и твоя момент .Супер кофти ситуация. Hug
Виж целия пост
# 9
Аз съм на мнение,че с роднини вземане-даване по-добре е да нямаш...
За твое добро е да живееш отделно,повярвай ми.Сама ще се убедиш след време.
Горе главата,квартири се намират навсякъде.
Виж целия пост
# 10
Да, и аз така си мисля, че е много по-добре на квартира. Ще сме си самостоятелни и няма да се съобразяваме с никой. Няма да се свивам в ъгъла като мишка. Но ми стана гадно от думите му, все едно ми каза "В моя дом за теб и за детето място няма", иначе винаги е повтарял колко се гордее с нас, колко ни обича....
Въпроса ми обаче е : Какво да правим с този бал? Да отидем ли, да не отидем ли? Не ми се ходи никак като знам брат ми какво е казал за мен  /че не можел да се съобразява с нас, че си канел приятели и не можело да има вкъщи дете, с което да се съобразява/. Между другото никога не сме били близки с брат ми, освен като малки. И другото което е баща ми ще иска да се видим, ще се държи както винаги, все едно нищо не е станало, пък за мен е станало. Ужасно се чувствам просто, наистина!
Виж целия пост
# 11
Много съжалявам за това твое разочарование  Sad
За мен също отношението, казаните думи са много по-важни от материалната или каквато и да била друга помощ... такова нещо не се забравя. Личен опит нямам такъв, тъй като родителите ми са заедно, и са страшно всеотдайни, но ми се струва, че бих се дистанцирала от такъв баща, каквото и да ми струва това.. още повече че не се виждате много често, както разбирам.. направи така, както би се чувствала най-добре.. Иначе, когато аз имам някакви проблеми, винаги си припомням една мъдрост: "Ако благодаряхме на Бог за всичко, което ни е дал, нямаше да ни остане време да се оплакваме". Мисли за това колко много имаш в този живот! Страхотно детенце, което те радва, сполучлив брак, хубава работа... съсредоточи се върху твоите си неща, и се опитай да изместиш от мислите си тази случка..
И, аз лично на бала не бих отишла...
Виж целия пост
# 12
Точно това е! Не е ли несправедливо Моника да няма дядо, да не познава дядо си?! Искам Моника да има дядо, който да я обича. Дали да преглътна собствената си гордост и разочарование, за да не я лиша от него?! Cry Момичета, много ми се плаче.
Не стига че трябва да се разделим със съпруга ми за 6 месеца и най-вече той да вижда толкова рядко дъщеря си, ами и този удар под кръста от баща ми. Мислех, че се е променил, станал е по-добър, след като години на ред не ми бил рамо и не е бил част от живота ми. Ама май само за хубавото е на първия ред.... Cry Cry Cry
Виж целия пост
# 13
Много добре те разбирам.И моят баща е същият,навремето получи 4стаен апартамент,като представи и моя акт за раждане,не му беше неудобно,обаче беше му неудобно да каже на децата си,че имат сестра.Не се измъчвай напразно,не си струва.Щом на теб не ти приятно,няма да ходиш на бала,ти трябва сама го решиш.Не ти лишаваш дъщеря си от дядо,а самият той.Обич не се показва с думи,а с делата.Аз не бих отказала напълно контакти с него,но само на моята или неутрална територия,все пак те са нужни на самото дете,обаче дъщеря ти най много се нуждае от спокойна и щастлива майка.Лично аз съм приела факта,че не мога да разчитам на баща си,и съм в хармония със себе си.Пожелавам го и на теб от все сърце. Hug
Виж целия пост
# 14
Е, ти може искаш детето да има дядо, който да я обича, но той изобщо не се държи като човек, имащ намерение да се отнася по този начин с внучката си, нали? Така, че както са  ти казали- той я лишава от себе си, не ти...аз не бих отишла на бала...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия