Привет,
това, което ще ви кажа исках да го коментирам с мъжа ми, но изведнъж се почувствах виновна и се отказах... От две и половина години съм в този форум и от тогава наистина много ми е помагал.
Чакаме трето детенце, както се вижда от лентичката още е съвсем миниатюрно. Първата реакция и на двама ни беше радост. Все още е. Писах в "Многодетни мами" и там всички ме поздравиха много сърдечно. Даже се чудих дали да не пусна темата там, но предпочетох тук. И в "Майки...." писах и там бяха много мили. Еуфорията ме държа 3-4 дни и сега се чувствам странно.
Почувствах вина. Че съм бременна. Искам си детето с цялото сърце. Просто си представих реакцията на близките ми, гарсониерата, в която живеем, бъдещия апартамент, който се строи, но ще е готов след две години/все пак е добра перспектива/, двуместната кола/служебна/, доходът ни на месец, който и сега едвам ни стига, тревогите на мъжа ми, че ще си търси друга работа за повече пари.....Изплащаме ипотечен кредит...
Обърках се, изведнъж се почувствах безотговорна.
Абортът е недопустим за мен /имам си мои лични причини за това/. Да не говорим, че се чувствам нелепо само като споменавам тази дума - та аз изпитвам панически ужас нещо да не стане с бебчо в тези ранни седмици...Знам, че всеки с трето и повече дечица може би е преживял подобни неща, но....кажете ми вие нещо, много разчитам на този форум, на вас...
Паралелно с радостта ми след мен се влачи едно тежко усещане, моля ви, дайте ми малко сили.
Виж целия пост
това, което ще ви кажа исках да го коментирам с мъжа ми, но изведнъж се почувствах виновна и се отказах... От две и половина години съм в този форум и от тогава наистина много ми е помагал.
Чакаме трето детенце, както се вижда от лентичката още е съвсем миниатюрно. Първата реакция и на двама ни беше радост. Все още е. Писах в "Многодетни мами" и там всички ме поздравиха много сърдечно. Даже се чудих дали да не пусна темата там, но предпочетох тук. И в "Майки...." писах и там бяха много мили. Еуфорията ме държа 3-4 дни и сега се чувствам странно.
Почувствах вина. Че съм бременна. Искам си детето с цялото сърце. Просто си представих реакцията на близките ми, гарсониерата, в която живеем, бъдещия апартамент, който се строи, но ще е готов след две години/все пак е добра перспектива/, двуместната кола/служебна/, доходът ни на месец, който и сега едвам ни стига, тревогите на мъжа ми, че ще си търси друга работа за повече пари.....Изплащаме ипотечен кредит...
Обърках се, изведнъж се почувствах безотговорна.
Абортът е недопустим за мен /имам си мои лични причини за това/. Да не говорим, че се чувствам нелепо само като споменавам тази дума - та аз изпитвам панически ужас нещо да не стане с бебчо в тези ранни седмици...Знам, че всеки с трето и повече дечица може би е преживял подобни неща, но....кажете ми вие нещо, много разчитам на този форум, на вас...
Паралелно с радостта ми след мен се влачи едно тежко усещане, моля ви, дайте ми малко сили.
и смятам че това усещане е моментно Проблеми винаги ще има и за всички та нали се бори ме с тях именно заради нашите дечица / още повече имаш добра перспектива/ така че радвай се на новината и я изживей пълноценно Винаги съм се възхищавала на жени с много деца 
Не че е фатално, но е прекрасно, когато имаш и тяхната подкрепа 
