Страх ли ви е от смъртта?
- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
26 апр. 2007, 01:27 ч.
Какво си мислите за смърта...страх ли ви е от нея и за6то ?Били ли сте близо до умира6т 4овек....какво изпитва умира6тия? Мислите ли 4е ако бихме знаели пове4е за смърта,тя няма6е да е толкова стра6на 
4ела съм 4е смърта е само един преход и 4е всътност не е стра6на....
Виж целия пост
4ела съм 4е смърта е само един преход и 4е всътност не е стра6на....
# 1
26 апр. 2007, 06:51 ч.
Не ме е страх, не съм била до умиращ човек. И хич не ми изглежда страшна. На всекиго рано или късно се случва, няма нищо страшно. Разбира се, може би е по-"страшно", когато си болен и знаеш точно кога ще стане...или че ще стане с много болка. Ама засега не ме е страх.
Виж целия пост
# 2
26 апр. 2007, 08:03 ч.
роза, доста пъти сме дискутирали тоз въпрос. Просто потърси....
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...
Виж целия пост
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...
# 3
26 апр. 2007, 08:05 ч.
Мъъъничко ме страх,но от друга страна си казвам , че не страшно и че е нещо като раждането - съвсем естествен процес
Виж целия пост
# 4
26 апр. 2007, 09:00 ч.
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Виж целия пост
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
# 5
26 апр. 2007, 09:31 ч.
От моята собствена смърт не ме е страх, но най -близките ми хора вече остаряват и това ме плаши. Често се страхувам да не ги изгубя.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
Виж целия пост
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
# 6
26 апр. 2007, 09:33 ч.
Определено ме е страх от нея. Била съм до много мои близки в последните им мигове: дядо, 2 баби и татко. Не знам дали те са причината, но ме е страх.
Виж целия пост
# 7
26 апр. 2007, 09:38 ч.
През декември почина чичо. От рак. Това е вторият много близък човек, който губим от тази болест. Първият беше братовчед ми, който беше на 20. От тогава изпаднах в депресия 
Почти непрекъснато мисля за това 
Представям си какви ли не ужасни неща. Не ме е страх толкова за мен, колкото да не загубя някой близък 
Преди няколко месеца ми откриха бучка в гърдата. Направо се бях самоотписала, още преди изобщо да се разбере за какво става въпрос 
Оказа се мастеопатия, но още не мога да се отърся от усещането
Виж целия пост
Почти непрекъснато мисля за това Представям си какви ли не ужасни неща. Не ме е страх толкова за мен, колкото да не загубя някой близък Преди няколко месеца ми откриха бучка в гърдата. Направо се бях самоотписала, още преди изобщо да се разбере за какво става въпрос Оказа се мастеопатия, но още не мога да се отърся от усещането
# 8
26 апр. 2007, 10:11 ч.
Има хора които не са дискутирали този въпрос,интересно ми е да ги 4уя .Дай 6анс и на тях,моля те.
Шани...Нямам ги в клавиатурката ми тези букви. Имам ей такива: Å...Ø..Æ...
. Опитах но не става. Незнам какво да направя? Да не мисли6 4е и на мен ми харесва да пи6а с тези тъпи цифри...Иска ми се и аз да си пи6а нормално.
ПП. Ако има6 идея как да стане и да си вкарам липсв6тите ми букви4ки...пи6и ми на ЛС....6те ти бъда много благодарна
Виж целия пост
роза, доста пъти сме дискутирали тоз въпрос. Просто потърси....
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6? Питам само...
А дали можеш да си ползваш ш и ч, вместо така отвратителните им заместители 4 и 6?
Питам само...Има хора които не са дискутирали този въпрос,интересно ми е да ги 4уя .Дай 6анс и на тях,моля те.
Шани...Нямам ги в клавиатурката ми тези букви. Имам ей такива: Å...Ø..Æ...
. Опитах но не става. Незнам какво да направя? Да не мисли6 4е и на мен ми харесва да пи6а с тези тъпи цифри...Иска ми се и аз да си пи6а нормално. ПП. Ако има6 идея как да стане и да си вкарам липсв6тите ми букви4ки...пи6и ми на ЛС....6те ти бъда много благодарна
# 10
26 апр. 2007, 11:41 ч.
Аз лично умирам от страх.....понякога много мисля за това дали не виждам за последен път примерно баба или някой друг и една такава буца ми стой на гърлото.Определено смъртта е по-силна от нас,ще ни донесе болка и то голяма.Преди една година загубих близък човек.
Виж целия пост
# 11
26 апр. 2007, 12:12 ч.
Няма нужда от други думи ...
Виж целия пост
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Няма нужда от други думи ...
# 12
26 апр. 2007, 12:18 ч.
Няма нужда от други думи ...
Не обичам да цитирам по този начин, но по-точно от това не бих могла да го кажа.
Това изцяло се припокрива с моето мнение.
Виж целия пост
не ме е страх от смъртта, а от болката след като изгубиш някого, от празнотата около теб.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Ако си мисля за собствената смърт изпитвам безумна болка, че децата ми ще страдат много без мен, ако мисля за смъртта на някой близък или приятел ме е страх, че ще осиротее душата ми, страх ме е от това че днес някой е до мен , а не знам как ще живея когато и ако го няма.
От самата смърт като процес не ме е страх. Това е нещо съвсем естествено.
Но когато умират млади хора, майки на деца или деца,бащи тогава смъртта е просто истински кошмар.
Няма нужда от други думи ...
Не обичам да цитирам по този начин, но по-точно от това не бих могла да го кажа.
Това изцяло се припокрива с моето мнение.
# 13
26 апр. 2007, 12:39 ч.
Може би да или по скоро страх от неизвестното ! Да била съм до умиращ човек - майка ми - до последно не можех да повярвам и не проумявах какво се случва , по скоро не исках да го приема - и така до ден днешен !
Виж целия пост
Препоръчани теми