Как да се преборя с ръждясалите мозъци

  • 1 488
  • 17
Трудно ми е да опиша какво ми се наложи да преживея вървейки по пътя към така бленуваното бебе и знам, че ми предстоят още и още перипетии. Но този път искам да споделя с Вас, защото търся помощ.През 2005 г. се подложих на ин витро по програмата на НЗОК, но опита беше неуспешен.През февруари 2006 г. ме оперираха за отстраняване на хидросалпингси, бях убедена, че съм сторила всичко благоприятстващо зачатието, но то отново не се получи. Емоционално бях срината, но това не ми стигаше трябваше да усетя с всичките си сетива настроенията в службата ми.Работя в държавния сектор, на постоянен договор.Какви ли не спънки ми правиха,викаха ме на работа след като бях оперирана,чувах какво ли не и още кънтят в ушите ми думите на работодателя ми/жена/:"Кога ще се връщаш, кой ще ти работи работата?"Въпросната дама не ми призна болничния от инвитро процедурата,настоя да ми пишат оценка 4  при атестацията в края на годината за да търпя финансови тегоби. Нищо че имам качества на добър служител и плащам огромен кредит.Нищо..Искам да имам бебе и ще опитам пак.Но как да се справя с ръждясалите мозъци, как да ги преборя, как?Въпрос на организация е да се разпредели работата на отсъстващия, но не мога да им го наложа аз.Може би има правен изход или хитринка, просто ми подскажете моля Ви...
Виж целия пост
# 1
Мимичка, в момента не мога да ти дам адекватен съвет. Само ти стискам палци по-скоро да имаш здраво и послушно детенце!
За жалост доста са хората на които мисленето им е останало някъде назад във вековете.......
Аз имам една максима "накажи простака с мълчание и презрение"
Пробвай и не се ядосвай!
Успех и късмет! Peace
Виж целия пост
# 2
feli4e добре дошла в подфорума „Проблемно забременяване”. Пожелавам ти да не се задържаш тук дълго време искоро да гушкаш своето бебенце.
За съжаление не можеш да превъзпитаваш хората .... Подмятанията и злобни коментари на кварталните лелки (или тъпи колежки) няма как да спреш Sad Това е въпрос на възпитание и елементарна човешка култура.
Не знам как да въздействаш на шефката си, явно няма да е лесно, явно нея тези въпроси не могат да я трогнат.
Аз не разбирам как така няма да ти признае болничните за ин-витро. Консултирай се с някой по вещ и и намекни, че ще си търсиш правата по всякакъв начин.
Виж целия пост
# 3
feli4e, съжалявам за това, което се е наложило да преживееш.
Чудно ми е и на мен как не ти е признала болничния лист. За атестацията е ясно, че могат да ти дадат каквато си оценка искат, там няма как да им повлияеш за съжаление. Но за болничните можеш да сезираш Инспекцията по труда, или ако имате синдикати newsm78.
Много, много късмет ти пожелавам  bouquet
Виж целия пост
# 4
За съжаление, понякога няма как да повлияем срещу женската злоба и завист. Желая ти успех в начинанието, и скоро да се радваш на бременността си.
Виж целия пост
# 5
 Hug Hug Hug
Добре дошла във форума! Наистина не стига личните болки, а и трябва да се сблъскваме със ситуациите на работното място. Сякаш едното е малко?
Не мога да ти помогна, освен да ти пожелая късмет и успех следващия път! Но моля те, не се терзай с това, което си мислят хората и как реагират. Нямаш право да губиш силите си за това - те не заслужават! Аз моята я преборих шефка /за сега/ с точна, суха информация относно кога ще отсъствам, без подробности и т.н. И най-важното, знай че ти си по-силната, ти си победителят. Защото каквото и да казва, каквото и да прави, тя в твоята ситуация няма да може да се справи!
Успех, мила! Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 6
Хм, смени си шефката! Все някога забременяването ,за твое огромно щастие, ще се случи, детенцето ти ще расте с проблемите на всички други малки деца-сополи, шарки, грипове и карантини...В първите няколко години често ще се случва да отсъстваш от работа заради него, тази жена и за това ли ще те кара да се чувстваш виновна!А може и да си по-кардинална-има институции, които ще я санкционират, за това, че не ти признава болничните!
Виж целия пост
# 7
Ох, това с работата и на мен ми е болно място  Cry
Все се старая колкото се може по-малко да отсъствам /дори след трансфера веднага тръгнах на работа/, гледам на прегледи и манипулации в извънработно време да ходя /добре, че клиниката работи от рано сутрин до късно вечер  Grinning/, но пак се чувствам неудобно като трябва да изляза за пореден път. Аз не обяснявам подробности, защото не искам да се говори в службата, но въпреки това е много неприятно  Cry
Виж целия пост
# 8
Познато...Моите шефове като разбрали, че съм в болнични за задържане и бебето е ин витро вместо поне да си замълчат, започнали да мрънкат, че аз съм знаела, че така ще стане и трябвало да ги предупредя /може би е трябвало да ги предупреждавам всеки месец през тези 5 г. когато сме действали за бебе newsm78/, за какво ми било второ като съм имала едно Shocked и т.н. Съответно веднага ми бяха орязани премиите /заработени от миналата година/. Някак обидно ми стана от това отношение. За мен е ясно, че повече не мога да се върна там, но пък и не искам. Обаче това ще ми е за урок - вече никога интересите на фирмата над личните!
Както те съветва TIHA VODA, ако можеш си смени шефката. Не ти трябва допълнителен стрес.
Виж целия пост
# 9
Много сте мили всички, вдъхнахте ми кураж, благодаря маминки!Наистина трябва да бъда по-кардинална.За срамотиите институциите, които трябва да санкционират подобно потъпкване на трудовото право са подопечни на същото това министрество под чиято шапка сме и ние.И о, не съм толкова несмела-ден преди трансфера занесох този болничен лист точно където трябва и поисках правна помощ,като я предупредих за това.Още пазя обратната разписка с която пратих болничния, но реших да не влизам в пряк двубой,защото си пестях силите за бебето.Най-хубаво би било да се разделя с това работно място,но не е толкова просто-имам кредит, на новото място ще бъда с изпитателен срок поне 6 месеца и времето ще си лети ли, лети,пък съм и от малък град.Как ли не съм го премисляла.Но нека ви кажа нещо,нито за миг не съм се усъмнила, че един ден ще държа детето на така обичания от мен мъж в обятията си, колкото и това да изглежда в момента невероятно,т.е.знам, че за щастието си човек трябва да се потруди,защото чудото не идва даром, но колко битки ми предстоят само о,Боже мой!
Виж целия пост
# 10
Но нека ви кажа нещо,нито за миг не съм се усъмнила, че един ден ще държа детето на така обичания от мен мъж в обятията си, колкото и това да изглежда в момента невероятно,т.е.знам, че за щастието си човек трябва да се потруди,защото чудото не идва даром, но колко битки ми предстоят само о,Боже мой!
Браво, feli4e, така е! И ти ще си гушнеш бебето и ще забравиш за всички битки и разочарования! Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 11
Миличка, с български институции на глава не се иzлиzа. (За съжаление  Sad ) когото и да сеzира6 няма да има ефект. Знам го от опит. От както живея в чужбина ни6то добро не съм видяла от "майката " родина. Колкото и грубо да zвучи, това е истината. Така че бих те посъветвала да се отдаде6 на бебеправенето, на ре6аването на проблемите ти, на опитите zа zабременяване, а на всички останали да и тегли6 по една дебела ( доколкото е въzможно) Мисли си zа момента, в които 6те каже6 на 6ефката си " Бременна съм. Сега ти 6те ми вър6и6 работата. Оправяй се" и дано представата как 6те иzглежда фиzиономията и те топли. Дано по скоро се сбъдне мечтата ти.   bouquet
Виж целия пост
# 12
Не мога да пропусна тази тема. За съжаление хорската простотия и ограничено мислене не могат да се поправят с едно махване. И аз не мога да ти дам практически съвет, единственото което мога да ти кажа е да не вземаш навътре такива подмятания и глупави изказвания. Хората далеч от нашите проблеми са жестоки и нетактични. Огромно ми е възмущението на точно такива тъпи лелки/колежки/съседки и сие, които ще нарека просто клюкарки! Гадно е да ти орежат и от заплатата, сякаш другите проблеми не ти стигат.. но не им се давай, горе главата, мисли позитивно.
Това са не просто ръждасяли мозъци, а закостенели и ограничени хора.

Гледай себе си и желанието ти за бебче, работата си е работа - с теб и без теб пак ще се оправят. Твоите нерви и спокойствие са по-важни. УСПЕХ!

Спирам, че ще се разпалих .. Twisted Evil Twisted Evil
Виж целия пост
# 13
За съжаление моето мнение е , че дори да смениш работата си, не би намерила нужното разбиране. Казвам го, защото поради същите причини аз напуснах работа, беше невъзможно да отсъствам дори с болничен и скандалите със шефа бяха ежедневен тормоз / виж неговите роднини се ползваха с почивки по всяко време/. Напуснах с идеята да предотвратя психическия тормоз, това беше преди около година. От там нататък където и да търсиш всеки като види че си омъжена и на 30 започва да пита какви планове имаш за деца,а някои дори и искат да се споразумеете поне година да не забременяваш!!!!Всичко това се случва в добри фирми, защото бих казала че съм с добро квалификация. Като гледам как са нещата, колко се чака за всеки преглед при доктора, как след манипулация, за която си дал безбожни пари трябва да почеваш, за сега спрях да търся. Не ми се разказва как се справяме. Слава богу кредит не сме теглили! Мъжът ми има непрекъснато пробеми с некоректни работодатели. Да не ти разправям какво се случва от страната на неговите роднини, убедени как врачки и молитви ще ни спасят!!! Последното което искам е да ти предавам някакво отчаяние, по- скоро - реализъм, че бобрбата е мого трудна, но каквото и да стане вярвай в себе си и в това че това е просто поредното изпитание, с което да си докажеш, че имаш сила да се справиш по един или друг начин!!! Иначе за положението с работодателите в българия коментарите са излишни!!! Самият факт, че за да направят проверка от инспекцията по труда искат да работиш в дадената фирма все още и не може да си анонимен за какво ти говори... кой ще си рискува работата в името на закони, които са написани така, че да обслужват тези, които ги нарушават...
Виж целия пост
# 14
Простотията е навсякъде, но когато е и облечена във власт става страшно. Аз живях 5 година под такъв стрес и все не напусках заради надеждата, че бебто ще стане следващия месец и не искам да губя отпуски, псевдо болнични, малка, но сигурна заплта. Най-сетне в края на миналата година събрах смелост и напуснах, сега работя в частна фирма, попаднах на свестни хора, сега и болинчни вземам-не прекалявам и заплатат ми е по-голяма и вечезнам какво се иска от мен. Между другото аз още на интервюто казах на шефовете ми какви са личните ми планове. Моят съвет е да си търсиш друга работа. С вятърни мелници не се воюва. Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия