Какво не искате да си спомняте от детството ?

  • 1 803
  • 38
Провокирана от темата на Анджелина- " Как искам пак да съм дете", реших да ви попитам, има ли мигове от вашето детство, които искате да забравите ?
Моите са :

- едно жестоко падане, болка, кръв, спешно отделение
- звукът на влизаща в месото игла...
- траурна музика,ковчег, много хора, огромно гробище, разпънати маси, храна, тежест във въздуха
- мама е болна, няма я дълго време, свиждане в болницата, операция, сълзи...
- изчезването на любимата ми чисто черна котка Мурка
- един влак, с който сестра ми се отдалечава за години напред, а аз оставам на перона...
- най-добрата ми приятелка изведнъж не е вече най-добрата ми приятелка...

Мисля, че няма друго. Или ако има- подсъзнанието ми се е погрижило да го заличи.
Вие сте.
Виж целия пост
# 1
Клането на животни. С удоволствие бих лишила детството си от тази гледка.
Разделите при непрекъснатите ми преходи от единия до другия край на България, от дома на родителите ми в дома на баба ми и дядо ми. Така и не разбрах къде е "у нас", къде - "у вас".
Виж целия пост
# 2
Когато бях на 7 год.,родителите ми катастрофираха с колата и дълго време ги нямаше.За мен и сестра ми се грижеха роднините,ето този момент не искам да си спомням,и съзнанието ми се е погрижило за това,ами почти нищо не помня от това време
Виж целия пост
# 3
Загубите!
Виж целия пост
# 4
Левкемията и в последствие загубата на приятелката, с която бяхме заедно от люлката.... Крем-карамела от детската!
Виж целия пост
# 5
Аз пък нищо не искам да забравям! Естествено, че имам цял куп конфузни ситуации, нещастни случаи и други неприятни за спомняне неща в гардероба. Но като се замисля, всички те са изиграли някаква роля, за да съм сега това, което съм.
Опитвам се да се уча от грешките си. Ако ги няма тях, няма да го има и урока.
Просто няма да съм аз.
Виж целия пост
# 6
филийте с масло  Sick
Виж целия пост
# 7
Нямам нито един такъв миг. Повтарям - нито един такъв миг.
Няма детство, като моето  Hug Heart Eyes Peace

П.П: може би когато погребвахме баба ми (нямах 7г.) и дядо ми (нямах 14г.) са ми най-трудните мигове. Нищо друго.
Виж целия пост
# 8
Някои учители с квадратни комунистически глави.
Виж целия пост
# 9
баща ми
Виж целия пост
# 10
Нямам нито един такъв миг. Повтарям - нито един такъв миг.
Няма детство, като моето  Hug Heart Eyes Peace

Това е и моят отговор Grinning
Виж целия пост
# 11
Сакндалите между майка ми и баща ми.
Вечно недоволната ми и нервна майка. За нея никога не бях достатъчно добра дъщеря.
За това и сега толкова много ги "обичам и уважавам" и двамата.
Виж целия пост
# 12
Не искам да си спомням как баща ми пребиваше майка ми.
Виж целия пост
# 13
 Смъртта на брат ми ... тъгата и болката на майка ми и баща ми ... обидите в училище .... гадния сив и кален комунизъм
Виж целия пост
# 14
Искам всичко да помня. За да може и моето дете да има такова хубаво детство  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия