Как свекървите приеха детето ви (или ще приемат)- като свое или не?

При нас положението е същото. Свекър и свекърва. Сега си имат  друго внуче /наследник на имерията/  по-малко е от нас с шест месеца и светът се върти около него. Циркът на добрите баба и дядо се играе само пред нас - мен и синът им. Студени хора които не могат да разберат че това малко същество прави синът им щастлив. Пред роднините и близките дори не споменават че имат и внучка. За моите родители тя е внучето което са чакали толкова дълго. Пропуснах един важен Човек-моят племеник който е доста разочарован че братовчедката е бебе.

За жалост свекърва ми почина преди да осиновим малката,но с нетърпение я чакаше.И моите родители,и семейството на съпруга ми много се зарадваха на момата.За отрицателно време тя стана всеобщ фаворит и даже  е по-обичана от биологичните внучета,племенници и другите чичовци,вуйчовци,каки.Благодарна съм,че няма предразсъдъци и делене на децата.Малките роднини са леко разочаровани,че е момиче,защото не можели да играят на войници с нея....но и те я мачкотят по събиранията

Свекърва не съм имала. Моите родители определено не бяха въодушевени, но нищо не казаха. Само преди два-три дни при среща с племенниците ми - децата на сестра ми, докато гледаше как се посрещат децата ни, моята майка каза "КРЪВТА ВОДА НЕ СТАВА". И определено го чувстваше. Ха иди, че ги разбери тези баби.
Свекъра няма да коментирам - той родните си деца дели, но доста са го запленили малките магьосници.

Никой не знаеше за това че ще осиновяваме, освен етърва ми /manja_66/ и на всички съобщихме новината с показване на снимките от срещата още вечерта след като се прибрахме от път.
Не съм убедена че ако им бях казала че чакам дете след някой и друг месец щяха да са толкова доволни.
Милен е възторжено приет член на семейството от 99,99%. Само един вуйчо се направи на интересен с реплика, но той така или иначе не е част от моето обкръжение.
Майките и бащите и на мен и на Руслан просто обожават своето внуче.
За Митко изпаднаха в потрес как ще се справяме, защото аз упорито отказвам да се разделя и с любимото си куче /които има домашен любимец му е ясно колко време отнема/. Притеснението им е че трудно могат да помагат, защото свекър ми и свекърва ми са доста възрастни, а майка ми се грижи за татко който е с тежка операция. Но това не пречи час по час да питат как е, кога ще го вземем. Убедена съм че и той ще бъде обичан както Милен.
Може да ми завиждате /ама благородно/ - просто съм случила с обкръжение - това включва и вас, мили приятели.   
Ще се опитам да го кажа и с по-малко думи - моя син си има Мама Галя и Маня мама - така го приемат.

Отдавна не се бях сещала за това. Може би защото децата попораснаха, а родителите ни - и моите, и на съпруга ми вече не са между живите.
Свекър ми беше добър човек и макар че никога не е бил способен на словоизлияния, обичаше Надя по свой си начин и се стараеше да го покаже (като например й купуваше дребни подаръчета). Свекърва ми много обичаше да демонстрира доброта, щедрост, привързаност, но за съжаление само пред и към някои хора. Нашето семейство не попадаше в този списък. Когато взехме Надя, след около 2-3 месеца станах неволен свидете на разговор между нея и нейна колежка (бяхме срещнали колежката предния ден и тя много се радва на бебето). Та казва колежката "Видях внучката ти, голяма е хубавица", на което свекърва ми отвръща "Абе хубава е, ама не е от нашия ген!" 
После за първата Нова година, Надя беше на 6 месеца, а племенницата ми (на девер ми дъщерята) - на почти 20 години. Отидохме на 1 януари да ги сурвакаме. На племенницата ми свекървата даде някакви пари (не помня колко точно, че нали оттогава парите се смениха, но немалка сума), а на нас каза "На Надето пари не й трябват, малка е - нито разбира, нито нищо"...  После свекър ми като си тръгвахме мушна в ръката ми банкнота и рече "Купи на детето нещо от мен" ... 
Та това е. Моите родители приеха дъщеря ми безрезервно, само недоумяваха защо държим да й кажем, че е осиновена, ама това е друга тема. Осиновяването на Борко дочака само майка ми. И въпреки че имаше някои задръжки в началото - заради факта, че е по-голям, че е със "смесен" произход - винаги е била много добра и всеотдайна баба и за двете ми деца. И много им липсваше, когато си отиде, липсва им и сега...

Аз не съм осиновявала дете,но моя много добра приятелка осиновиха едно страхотно сладурче Маргарита.Един ден като и бях на гости чух как свекърва й си приказва с приятелка и казва "Та наща яловица неможа да си роди и взеха някво там от някакъв дом да го хрантутят" да ви кажа честно тръпки ме побиха от такава простотия и злоба.

Мислех, че само при нас е такова положението, но явно съм грешила. Свекърва ми не прие детето още в началото. Правеше се на обичаща баба, но като се роди племенницата нещата коренно се промениха. Пред нас демонстрираше колко много ги обича, и все натякваше, когато се съберяха децата да внимаваме да не и направи нещо, (разликата им е 1 година) прегръщаше внучката си, целуваше я пред нас, и и говореше мили думи, а на нашия син и дума не обелваше. А след като се роди втората и внучка тя отделяше цялото си време на тях, а за нашето нямаше никога време. Не ги е делила за празници, но с пари не се купува обич и уважение. Синът ни рано разбра, че не е приет, и естествено и той се държи студено с нея. Знае и я приема като баба, но само толкова. Моята майка го обича с цялото си сърце и се грижи за него (като беше бебе много ми е помагала). Но най ме заболя, когато една приятелка (която се скара преди време със свекърва ми) на свекърва ми сподели с мен, че още в началото, когато го взехме тя и казала, че не се радва, защото не е от тяхната кръв, и е чуждо дете. Претръпнах вече, но и моето отношение към нея е различно. Уважавам я като майка на мъжа ми, но нищо повече. Не съм от тези, които искат лошо за другите, но съм казала, че болката която аз и мъжа ми сме изживели, а тя не се опита да разбере, ще изпита рано или късно.

Първо казахме на моите родители. За съжаление майка ми не го прие никак добре, поне от моята гледна точка. Дълго време не можехме да решим проблемът й с "генетичната обремененост", дори на няколко пъти ме разрева като говорех по телефона с нея. По едно време мъж ми искаше да я "убие", накрая се намеси баща ми и тя спря да говори по тази тема. Иначе се интересува, как вървят нещата, но всеки път не пропуска да пусне някоя убийствена реплика, "от добри чувства". Избягвам да говоря с нея по този въпрос, когато ме пита нещо й отговарям едносрично. Не знам, какво ще стане като дойде детето, по своята същност майка ми е егоцентрична и егоистична натура що се отнася до нейните лични навици. Мисля, че някъде бях писала по този въпрос, но не помня къде . Баща ми през повечето време си прави "пас".
Както и да е - тази тяхна реакция тогава много ме разстрои, не я очаквах, но тогава казахме на бабата на моя мъж. Жената е на близо 70 години, а прие решението ни с огромна радост, дори каза, че мислела да поговори с нас по този въпрос, защото било крайно време. Това ме изненада приятно и ми даде увереността, че имам близки хора, които ще ни подкрепят, независимо, че това няма да бъде моята собствена майка. Родата на мъж ми също прие новитата с ентусиазъм, същото важи и за снаха ми (брат ми е по-мълчалив, но като разбра, че един от поръчителите ни ще е снаха ми, възнегодува, че той не е включен в тази работа  ).
Интересна е и ситуацията с приятелските двойки, на които сме съобщавали - общо взето тези от тях, които имат или са имали някакъв репродуктивен проблем реагират много адекватно, но за съжаление останалите мълчат като мумии и моментално сменят темата. Не знам на какво се дължи , мога само да предполагам, но точно поради тази причина спряхме да се виждаме с някои от приятелите си.
Ами това е - за мен извода от тази работа е, че не е важно, дали е тъща или свекърва, важното е, какъв е човека, а не каква ти е родствената връзка с него. .

Фоксче, като гушнат малкото същество може и да се променят. Ако знаеш свекърва ми с какво умиление казва за Милен "бащичко", като направи нещо, което е правил Руслан като малък. Разтапя ми сърцето. И това при положение че е второ внуче а не първо. Надявам се и с Митко да е така. 

Ууууу много хубава тема.
Аз бях доста притеснена от това как ще реагират свекърите ми, все пак те имаха вече две внучета, които обожават. Първоначалната реакция беше положителна, казаха, че много се радват, че е било крайно време и т.н. Аз обаче продължих да се притеснявам, че няма да ми обичат достатъчно детето. При един съвсем обикновен разговор, аз им казах, че имам притеснения, ама хън, мън, не казах защо... Никога няма да забравя какво направи тогава свекърва ми ... Хвана ме за ръката, погледна ме в очите, усмихна се много кротко и каза "Страхуваш се, че няма да ти обичаме детето ли? Не се безпокой, ще го обичаме". Коленете ми омекнаха, създаде ми такава увереност и спокойствие, каквато няма да забравя никога. Някак си съвсем естествено ми се струваше, че моята майка (която е най-прекрасната) ме подкрепя и е зад гърба ми. Но от свекърите ми не очаквах чак толкова.
Когато им казахме, че вече имаме син, беше голямо вълнение, те и майка ми не спаха две нощи.
Сега, към Никола, виждам, че се изгражда определен култ към личността  
Аз вече тръгнах на работа и те го гледат от 9 до 5. Как се справят - няма да казвам, да не урочасам работата...

Не знам дали някога ще успея да им покажа колко съм им благодарна и колко ги обичам

Когато се омъжих,братът на съпругът ми беше вече женен и имаха едно момченце.Светът се въртеше само около Митко(племеникът)
Когато решихме,че ще си осиновим детенце,свекърва ми не реагира въобще,гледаше тъпо и сменяше темата,като че ли се срамуваше от този факт.
Както и да е взехме боби,не малко от вас знаят,че два дни след като си взехме момченцето,посътпихме във болница за операцията му.
Свекърва ми до ден днешен не се е поинтересувала,защо боби има белег на устничката,защо една седмица бяхме в болница и т.н.
Дойде да го види със свекърми на вторият месец едва.
Тогава гостуване,никога няма да забравя.
Етърва ми,която нямаше търпение да види новият член на семейството,дали е черен,бял,дали е здрав и т.н се обади,че ще идват на гости(живееха по-него време във СТ.Загора)Явно се е обадила и на свекърва ми,че ще ни идват на гости но и е казала,че няма да могат да минат през село и няма да се видят те.
Само,че свекич имала други планове.
Развъня се по-телефона да ме пита вярно ли било,че етърва ми щяла да идва.Казах и,че е вярно,тогава репликата,която издекламира ме остави,като попарена"Кажи на Иван да дойде да ме вземе със колата,че нали ще идват......(етървата)да видя Митко.
Стана ми болно,като,че ли във къщи е хан или хотел,където да си уреждат срещите.Не можеше ли по простичко да каже,по.скоро помоли,да идем да я вземем да види най-накря Боби и между другото Митко.Но не,на първо място беше Митко и само той.
Две години помагаше на етърва ми,която роди второ момченце,защото тя пък не можа да преглътне факта,че 50 лв.които внасят свекър ми и свекърва ми във книжка на Митко,вече няма да са 50 лв. а само 25 лв.
Така беше казал свекър ми веднъж,до ден днешен от тези пари нищо не видяхме,но аз и не им ги искам.Баща им и аз колкото мога от вкъщи,работим и изкарваме парички,с които не се лишаваме от ежедневните неща.
2 год.помагаше на етървата а за нас не се сети един телефон да звънне да попита как сме и дали аз аджеба нямам нужда от помощ,въпреки,че аз такава и не съм и искала,щом съм станала майка ще си гледам децата.
Няма да забравя,когато ни се обадиха ,че делото за преслава е определенно за еди си коя дата със Иван изпаднахме в потрес ами сега,на кого да оставим Боби за да идем на делото,майка ми изключихме,като вариант,защото по него време тъкмо и отивахме на свиждане във болницата.(Боби и беше лепнал някакъв вирус,та се обезводни и по-спешност я приеха)

Спомням си,че пътувахме за болницата,когато ни звъннаха във колата.Бързам аз да зарадвам майка ми със новината и тя се разплака,питам я защо плачеш"Ами кой мамо ще гледа Боби,мен ще ме изписват казва един ден след делото,ама не се тревожи имам план,преди делото идвайте на село аз ще съм си там и ще го гледам"викам и как ще си на село,като хората ще те изписват на по следващият ден"Ами ще избягам" Луда жена е тази моя майка.Е не избяга,изписаха я ден преди делото,по-скоро освободиха,че беше празничен ден а официално я изписаха в деня на делото.
Та така,свекич я търси само по банкети вадеща 20 левови банкноти и държейки в ръка,чакаща да ги даде на детето,в зависимост кое има рож.ден(на другият се дават шепа стотинки,той нямал рожд.ден) но само и единственно тогава,ако я снимат.Видиш ли баба дава парички.
Спрях да ги уважавам,спрях и да се интересувам от тях.В момента хода на седмица две за по половин час,само и единственно заради Иван,защото не искам да го хваля но имам страхотен съпруг и виждам,че му става мъчно,когато заявя,че не искам да ходя.Просто той не го заслужава.

Както е казала по-горе и Мираа,така и не разбраха,тези хора,че това за две невинни същества,две деца,които искат единственно да бъдат обичани и,че тези деца правят синът им безумно щастлив,когато се отрони така нежно от устните им думичката"тате".

Майка ми в момента е на втори брак,баща ми почина преди 9 год.Тоест със мъжът с когото живее нямат брак,но си живеят заедно от 5 год.Какво е отношението на майка ми,може всеки един да разбере от това,че когато децата видят баба си пощуряват от радост.
Може да се разбере,какво е отношението на дядо им към тях,които дефакто на мен не ми е никакъв,тоест нямаме никаква кръвна връзка,но които много уважавам.Вече втора седмица този човек е плътно до съпругът ми и помага колкото може за строежа.На обед идват във къщи да хапнат,представете си,че децата въобще не тичат към баща си а към дядо си.Ето от половин час Боби плаче за дядо си,защо не го е взел да го повози и днес на трактора.
Това е на човек,когато сърцето му е голямо и душата му е такава.Това го пиша да не каже някой,че видиш ли защото със свекърва ми нямам кръвна връзка и затова пиша така.
Има хора и хора.


Ако някой ден аз и Иван се решим на трето детенце,със сигурност без значение полът то ще носи името на именно този дядо,които хапката от устата си вади да има за децата,които не жали нищо в името на децата,които е плакал заедно със моята майка,когато Иван им каза,че боби е вече опериран но на мен ми е трудно сама в болницата,защото нито бях спала нито бях яла едно денонощие.Тогава този дядо буквално заповяда на майка ми,(преразказвам по-думите на мъжът ми)"Тръгвай,не трябва да оставяш Живка сама,аз ще се оправям тук и ще те замествам на работата ти"
Милият той,не можеше да се вреди да види Боби първите дни.Няма да забравя,когато казахме,че отиваме на гости със преспиване,как за една седмица,беше направил специално дет.стая,как беше сглобил кошарката и т.н с какъв трепет ни чакаше на пътната врата и бързаше да гушне Боби.
Като добавка само да допълня,че братът на мъжът ми до ден днешен е виждал Божидар само три пъти а Преслава нито веднъж.Не намери време да види дъщерята на брат си,нищо и това ще преглътна.
Оххххх,отплеснах се.Извинете ме за дългият пост.

Живче,пак ме разрева Момичета радвам се,че ви има!Прегръщам ви всичките!

Абе, незнам, какви са тия хора..... Толкова ли смяташ гените си за превъзходни, че ако едно дете не е тяхна репродукция, значи не заслужава внимание. Абе къде са расли тия хора бе - в Бъкингамския дворец ли, откъде това самочувствие...