Искам това бебе!

  • 1 316
  • 26
Добър ден,
Приятелката ми е бременна, но иска да направи аборт, защото при първото раждане / била е на 22 год./ е имала по нейни думи "най-ужасното раждане на света", "най-големия кошмар в живота й", едва не била умряла и прочее определения. Сега е на 36 години, живеем заедно от 4 години и в действителност забременяването й е някакво чудо- след като си махна спиралата правихме секс целия месец, като слагахме презерватив накрая. Лекарите предполагат, че е имало изтичане на малко сперма преди това и така е станало бебе. Аз съм на върха на щастието си и искам повече от всичко това дете! Но тя е категорична и не знам какво да направя още, за да я убедя да го остави. Иксам да стана баща, защото нейното дете си има баща и не го чувствам като свое. В момента се опитвам да бъда още по-внимателен с нея, правя й разни много скъпи подаръци, но тя се ужасява от раждане и проблеми и подозирам, че ссе е уговорила вече за аборт. Посъветвайте ме нещо като жени, минали по пътя на раждането. Сигурно ужаса е голям, но нали повечето двойки създават по 2 деца. Значи е преодолим някак си. Мога ли аз да направя нещо или просто да се примиря?
За първи път в живота си търся мнения от форум, но така ме посъветва колега. Дано ми помогнете и на мен, той много ви похвали. Simple Smile
Виж целия пост
# 1
Eмо, ако е раждала нормално преди, можеш да й предложиш да роди секцио. 
Виж целия пост
# 2
Здравей, защо не й предложиш раждане с епидурална упойка или направо секцио. Моето раждане също си беше ад и затова и аз понякога се замислям, ако имам второ как бих раждала. А дали причината да не иска детето  е друга, не болката при раждането Thinking
Виж целия пост
# 3
А може би просто не иска второ дете. Най добре седнете и поговорете открито.
Виж целия пост
# 4
llora и аз раждах с епидурална и пак не ме болеше.
Сега се сетих, че всеки си има различен праг на поносимост към болката. Нея може да я е боляло много.
Виж целия пост
# 5
И аз мислех като твоята приятелка и ревах много като разбрах че отново съм бременна! Исках да си имам още едно детенце но спомена за първото раждане беше много болезнен. След много чудене, най-накрая си избрах лекар на който да се доверя изцяло и който да бъде до мен по време на бременността и раждането! Благодарение на този лакар раждането ми беше много лесно. Нямаше ги тези болезнени контракции, множеството разкъсвания и болката и дългото възстановяване след това! Мисля че това се дължеше на спокойствието което ми вдъхна този човек и вярата ми, че ще направи всичко по силите си за мен и моето бебе!
  Раждах отново нормално и отново без упойка както и първия път и раждането беше бързо и леко, а при условие че има и епидурални упойки вече, не мисля че има от какво да се притеснява!
  Дано успееш да я разубедиш  Peace! Пожелавам и да роди леко вторият път като мен  Peace!
  П.С. В интерес на истината като отидох за първи път при моя лекар на преглед му казах, че искам да родя секцио. Разказах му всичко за първото си раждане. Той ме прегледа и каза, че според него ще родя без проблем нормално! Бях разочарована, но той ме убеди, че решението ще го вземем накрая когато вляза в 9 месец! В края на бременността ме мери, тегли, преглежда, направихме консултация и с шефката на родилното и за да не се роди пак някой шишо и отново да се измъча, помогна на бебо да се роди 10 дни по-рано  Peace!
Виж целия пост
# 6
Тежкото раждане не винаги е свързано единствено с болката. Според мен проблемът е чисто психологически и комплексен.
Ако успееш да я убедиш да потърсите професионална лекарска помощ в тази насока, може би ще помогне.
Успех ти желая и дано наистина нещата потръгнат и да се сдобиеш с така желаното от теб дете!
Виж целия пост
# 7
Трябва да седнеш и да поговориш открито с нея и тя с теб. Раждането може и да е кошмарно понякога, но резултата си струва. Щом вече има едно дете знае какво е да те погледне в очите и да каже обичам те!
Виж целия пост
# 8
Говори с нея открито. Трябва да си готов да си до нея не само след раждането, но и сега - през бременноста.
В момента в нея бушуват чувства и хормони.
Дали наистина само страха от раждането я възпира? Ако е толкова голяма травмата от първото раждане, не е лошо да потърсите помощ при психолог.
Със скъпи подаръци няма да решиш проблема. Заяви и открито желанието си.
Има секцио по желание, отделно , че не е задължително второто раждане да протече като първото.

Виж целия пост
# 9
Наистина трябва да си поговорите двамата на сериозно и да го решите заедно,а за самото раждане при тия нови техники и упойки просто не е проблем наистина  Peace
Виж целия пост
# 10
Обясни й точно това - колко много искаш това дете, колко много държиш да станеш баща. Вероятно това би се отразило много и на вашите отношения - нека прецени дали иска това.
И освен това:
1. абортът често е много по-неприятен (основно психически) от едно раждане;
2. раждането може далеч да не е трудно - ще й е второ, а може да е секцио, с епидурал, със спинална упойка и т.н.
Но щом не се съобразява и с твоето желание и прави тайно от теб уговорка, не знам доколко ще те послуша...
...и подозирам, че ссе е уговорила вече за аборт...

А и няма 2 еднакви раждания - раждала съм 2 пъти - първият път беше лесно физически - родих "нормално" след лека бременност (детето ми се роди прекалено рано, заради мои здравословни проблеми и не оцеля), но психически бях на ръба на лудостта. Вторият път карах ужасно тежка бременност, раждах 3 дни (т.е. раждането беше започнало, а лекарите се опитваха да го забавят), накрая ме срязоха и имам 2 прекрасни деца - психически бях супер, но физически се бях измъчила. И все още искам да имам 3 деца и съм 100% сигурна, че следващия път отново ще е абсолютно различно.

След раждането - болките, страховете и неприятните неща остават като "в мъгла", когато детето е желано и чакано.
Но въпросът е дали твоята приятелка наистина я е страх или просто не иска повече деца, а това е оправдание.
А и друг момент е важен - доверието между вас...
Виж целия пост
# 11
Присъединявам се към мнението на момичетата,наистина има много начини за обезболяване на раждането,може да роди също и секцио,а и човек никога не знае какво ще му се случи!Щом толкова много години,споменът за раждането все още я ужасява,сигурно наистина е преживяла нещо много лошо,но според мен трябва да се бориш до последно и да не позволяваш тези неща да ви лишат от най-голямото щастие-да станете родители!Потърсете и специализирано мнение,мисля че има много добри лекари,които могат да и вдъхнат надежда и доверие,че този път ще е различно!Аз също много се страхувах от раждането,но всичко мина чудесно,важен е докторът,на когото ще се доверите! PeaceПожелавам ви успех и скоро да се похвалиш! Hug
Виж целия пост
# 12
Ако проблема е само в раждането, то тогава има как да я убедиш. Заведи  я при специалист или и предложи секцио (макар че до колкото знам после пак боли). Съвсем друг е въпроса ако не иска да има друго дете.....
Успех  Peace
Виж целия пост
# 13
llora и аз раждах с епидурална и пак не ме болеше.
Сега се сетих, че всеки си има различен праг на поносимост към болката. Нея може да я е боляло много.
не те е боляло или те е боляло newsm78
Виж целия пост
# 14
не ме боляха контракциите, но си усещах напъните.
Обърках нещо в поста си май... ooooh!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия