Здравейте майки 
Синът ни е на година и почти 2 месеца, от няколко месеца насам реве за абсолютно всичко (реве на инат или на сила, различава се от другия рев), реве като стане от сън сутрин, следобед (оставяме на страна вечерното будене по 4-5 и рев), рев когато иска нещо, рев когато не е доволен, рев когато иска да му обърнат внимание. Абе имам чувството че всяко нещо е свикнал да иска или изразава с рев. Майка му хич неможе да го трае като реве (инатия рев, то не само рев ами и напъване чак попръцква от напън
) и често му угажда, като че ли вече знае че всичко се постига на инат с рев. Това обаче не ми харесва, като порасне още ще е ад. Помагайте със съвети как да го отучим от това. Говорим му но той не вдява, все пак е малък 
едитче Не че не знае как да иска или да се изразява по друг начин - ходи издава разни звуци, сочи с пръстче, дърпа бута, но това е много рядко, в повечето случаи метода е - рев с напъване
Виж целия пост
Синът ни е на година и почти 2 месеца, от няколко месеца насам реве за абсолютно всичко (реве на инат или на сила, различава се от другия рев), реве като стане от сън сутрин, следобед (оставяме на страна вечерното будене по 4-5 и рев), рев когато иска нещо, рев когато не е доволен, рев когато иска да му обърнат внимание. Абе имам чувството че всяко нещо е свикнал да иска или изразава с рев. Майка му хич неможе да го трае като реве (инатия рев, то не само рев ами и напъване чак попръцква от напън
) и често му угажда, като че ли вече знае че всичко се постига на инат с рев. Това обаче не ми харесва, като порасне още ще е ад. Помагайте със съвети как да го отучим от това. Говорим му но той не вдява, все пак е малък едитче
Не че не знае как да иска или да се изразява по друг начин - ходи издава разни звуци, сочи с пръстче, дърпа бута, но това е много рядко, в повечето случаи метода е - рев с напъване 
),малко по малко човечето разбира, че няма да стане неговата.Всички деца,които аз познавам са такива-кое в по-голяма ,кое в по-малка степен ,пробва първо с рев...оправията е търпение и твърдост.Не страх му е майката,защото ако го биеш или плашиш,ефектът е точно обратен и с времето това се обръща срещу родителите,но твърдост-да.Строгост,ако трябва-както искаш.В моментите,когато трябва!Иначе пак може да се държите с него ,като със съкровище,не е речено детето постоянно да живее в някаква суха и студена среда,нали така?Просто понякога си трябва строгост-няма начин!Най-добре би било,ако и "не"-тата не са твърде много,че се побърквате и вие, и бебето.Но,покаже ли му се на едно дете ,че с рев се постига всичко....много трудно се научава на друго...Ако пореве някой път повече...е,какво пък толкова...има по-страшни неща от рева от инат или желание за налагане.Малко непукизъм понякога ,също върши работа 
. Понякога се улавям, как казвайки й нещо, което знам, че няма да й се понрави, корема ми е свит на топка от притеснение, че ей сега ще надуе гайдата. Направо ме е страх 