биологично наследство

  • 3 991
  • 28
Започвам темичката с уговорката, че сигурно в последствие ще се окаже, че излишно съм била толкова дълбокомислена, но сега просто имам нужда от споделен опит.
Из литературата, коята ни препоръча нашата социална в Германия прочетох следната статистика за факторите, които играят роля в дългосрочното развитие на детето: 40-50% заложби и предразположение, около 20% околна среда и около 30% осиновители. Аз не съм човек на точните науки и хич не мога да боравя с цифри, но винаги съм си мислела, че това съотношение е обратно в полза на осиновителите. Обаче тя отново закова тези проценти и разговора се завъртя около биологичното наследство.
Та в хода на тези мисли бих искала да ви попитам отново за информацията, която се предоставя за Б майка/Б баща. Естествено сигурно данните базират основно на субективната информация, дадена от БМ.
Но дават ли се изобщо някакви координати, ако има такива? Вие изпитвахте ли необходимост да се запознаете с БМ/баща, да научите нещо повече за тях, за мотивите им, най-вече за здравословното им състояние, за характерите им? Ако някой е имал такъв контакт, помогнал ли му е той изобщо?
Вероятно някои  вас, които са прегърнали вече своето дете, тези въпроси  хич не ги интересуват, но в дългия процес на проучване човек отново и отново преосмисля всичко.
Виж целия пост
# 1
На мен ми дадоха цялата налична информация за биологичната майка, не че беше много. Нищо не знам за заболявания, среда, навици, да не говорим, че нищо не се знае за бащата. Да чукам на дърво, да не ми се налага да ми трябва информация за наследствени болести...
За сега проблемите ни от физически характер са свързани с едното ушенце и тежкия дюстабан. Предполагам, че има малко общо с наследствеността и повече с обездвижването по Домовете, особено вторият проблем.
Виж, необходимост да се запозная с нея не съм изпитвала.

И макар да не съм любител на точните науки, направих проста сметка по германската статистика.
40-50% заложби и предразположение (40 или 50? 10% не са малко...), да не забравяме, че те могат да бъдат строго индивидуални, мигар сме 100% копия на родителите си?
20% осиновители + 30% среда (тия двете са взаимосвързани, все пак в голяма степен) = 50%

Та сметката излиза почти в равно съотношение!
На половина детето си е индивид с негови лични предпоставки и на половина зависи от нас как ще се погрижим за него!

А притесненията са си нормална част, съпътстваща процеса.  Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Малкия ми син е с доста здравословни проблеми.Взехме го на 10 месеца с физическо развитие като 3 месечно бебе,атрофия на мускулите,после му откриха астма,после лежахме за епилепсия че правеше гърчове,после направи възпаление на лимфните възли по цялото тяло-рядко срещано заболяване,после вдигна левкоцитите над 40 хил. при норма10 май беше,но се съмняваха за левкемия,има проблем с кожата вечно е с разни екземи и да не продължавам,че свят ми се вие....
Та въпреки всички перипетии,нито веднъж не съм се сетила да издирвам БМ (не че нямам инфо за нея)за евентуално осветляване за наследствените болести.А и да я намеря дали ще ми каже  newsm78

Дори понякога си казвам може би е за добро,защото когато Лъчи беше в болницата доцентката ме попита аз дали съм боледувала от същото.И аз като тъпа идиотка която не схвана целта и на въпроса(може би,защото очаквах,че е запозната) казах да и то вие сте ме лекували от спастичен бронхит.Доцентката се усмихна и заключи-ето ви причината. Joy Да ама не!!!!!!
Когато я поправих,че не това е причината защото детето няма общо с моите заболявания,тя ме гледа дългоооо и умнооооо  Crazy и тогава назначи всякакви видове изследвания за да се опитат да открият причината.

Е,кажете ми ако беше родено от мен  дете щеше да мине така с наследственост и точка,но понеже няма инфо за неговите наследствени заболявания те решиха да поработят малко повечко.

Аз като си знам наследствените заболявания да не би лечението им да е по-адекватно или пък да имам възможността да ги предотвратя-нищо подобно,каквото има да се случва се случва,а ние ще сме до децата си и ще им помагаме да се справят с проблемите и ще се молим да са здрави Praynig
Виж целия пост
# 3
Моля те , да имаш предвид, че в момента ти отговаря един изключително нерационален човек, дълбоко вярващ (макар и не религиозен), почитател на астрологията и други окултни науки... Може би по-полезни ще ти бъдат по-рационалните хора

Виж сега, според мен срещата дете - родител (независимо дали биологичен или осиновител) е в голяма степен  въпрос на съдба. Това си е среща учител - ученик и каквото господ е отредил ... това е. Аз не съм привърженик на теорията, че осиновителите познават своето дете със сърцето си. При мен това поне не се случи. Но съм убедена, че случайни работи няма, и че в осиновяването на всяко дете има и малко магия, на която човеците не могат да се противопоставят, колкото и да искат.

Това не значи, че не трябва да имаш претенции. Всеки нормален човек иска да има здраво дете. Аз също исках напълно да се уверя, че Никола е здрав. В някои домове, напр. един от плевенските, доколкото знам, позволяват да се направят пълни изследвания на детето - кръвни, коремна ехография, изследвания на костите и пр. В нашия дом и дума не можеше да става за подобно нещо.

За ум, интелект, заложби и дарби, човек само може да се моли и да се надява, но това важи с пълна сила, както за осиновените, така и за биологичните ни деца. Пример - татко беше професор по математика, дядо ми и той, а аз съм ... меко казано инвалид в тази област... ама пълна скръб. Как ще се кръстосат нашите гени, нямаме гаранции, не можем да ги искаме и при осиновяването.


Отпрактична гледна точка, нещата стоят общо взето така:
- социалните са длъжни да ти предоставят цялата информация за родителите.
От моя гледна точка, това означава, че те трябва да ти дадат социалния доклад на детето и ти да си го четеш сама, после ако искаш, можеш да задаваш въпроси.
От гледна точка на социалните обаче, да ти предоставят информацията означава, те да ти четат избрани моменти от соц.доклад на детето. Преди да осиновим Никола, имахме две срещи, за други дечица, нито веднъж не ни дадоха ние сами да се запознаем с данните на детето.
Единствения път, когато съм излизала от релси от бяс, по време на цялата процедура, беше, когато два дни преди делото, аз отидох в съда и като страна по делото, поисках да прегледам преписката. Там естествено беше и соц. доклад на детето, откъдето първо преписах данните на майка му, за да мога, един ден (от който много ме е страх), ако той поиска да му помогна да я намери (след 21г възраст обаче!!!!). От същия доклад обаче, разбрах и информация, която беше скрита от мен и това да ви кажа честно просто ми отлепи мозка от бяс!!! Там пишеше, че детето е родено с вътреутробна инфекция, че е било реанимирано, че е прекарало 20 дни в болница и лекувано с антибиотици.
Е това като го видях, ако имаше наблизо социален работник щеше да бъде разкъсан във въздуха.
Как е възможно да се крие подобна информация .... не задруго, това ни най-малко не ни разколеба или повлия на решението ни. Но ако един ден не дай-боже Никола ми се разболее от нещо по-сериозно, нали трябва да знам какво е прекарал преди това и как е бил лекуван...
Така че практическиа ми съвет е - прочети си сама социалния доклад на детето и сама прецени.
Виж целия пост
# 4
Биологичното наследство е факт за добро или зло. Ще ми се наложи да се интересувам повече за биологичните родители, ако, недай си боже, нещата опрат до донорство - там ще съм напълно безсилна да се справя сама.
А колкото до въпросите ти - координати на БМ на места се дават, на места - не, зависи от практиката. В първия случай в решението от делото имам само трите й имена /и това не е малко/. Сега за второто дело имам предположения че ще е практиката - пълна информация за БМ с адрес и т.н.
Не изпитвам необходимост да се запозная с тях, уважавам мотивите им, точно тези техни мотиви са ми дали шанса да бъда майка на моите деца, а здравословното им състояние не е гаранция нито предпоставка за здравословното състояние на децата до такава степен, че да се тревожа.
Колкото до характера - твърдо вярвам, че това е нещото, което се определя и развива в обкръжаващата среда.
Честно казано вижданията ми  по въпроса сигурно са такива, защото нямах много време да му мисля - и двата пъти стана много бързо, та грижите ми бяха от доста по-различно естество.
Година и половина след появата на Милен в дома ни, аз нямам нужда от огледало - той ме копира едно към едно /действия, мимики, поведение на тялото/
Надявам се да продължи да проявява упорития си инат в леко по-шлифована форма/работя по въпроса/ и с интерес очаквам да видя как ще израстне.
Стана дълго, както обикновено, а не написах и половината си мисли  Embarassed
Виж целия пост
# 5
Аз през последната седмица мисля по този въпрос, защото до преди два дни в болницата лежах с една жена, която преди 13-14 години е осиновила дъщеря си и тя сподели, че "биологията понякога май взема връх", както и че, понякога, при някои реакции на дъщеря си се чуди това дали не е от наследството, дали ако е било биологично нейно дете, реакцията на дъщеря й би била същата. Минах с баналните фрази за влиянието на възпитанието и средата, но си мисля, че няма как да не си задаваме подобни въпроси.
Виж целия пост
# 6
...при някои реакции на дъщеря си се чуди това дали не е от наследството, дали ако е било биологично нейно дете, реакцията на дъщеря й би била същата. ..........няма как да не си задаваме подобни въпроси.


Както и реакциите на мама за мен - "На кого се метна такъв инат...  Joy Joy"
Виж целия пост
# 7
Аз съм регистриран потребител, но в този случай бих искала да ми простите, че влизам анонимно. Осиновена съм и благодарение на майка ми, познавам и контактувам от доста години с  БМ. Ами какво да кажа – нищо общо нямаме, освен визуална прилика. БМ е нормална средностатистическа българска семейна жена и майка, но в нея няма нищо характерно за което да кажа “Ето по това приличам на нея”. Дори напротив! Всичко, което съм аз, характер, емоционалност, култура, интелигентност дължа на моето семейство. Понякога когато се замисля  и си представя, че е можело тя да бъде моята майка и аз да съм на мястото на нейните деца  и за живота, в който пак подчертавам няма нищо извънредно, който бих живяла си казвам, че всъщност аз в момента съм повече АЗ отколкото ако бих живяла с нея.
И понеже следя отблизо, макар и анонимно дискусиите тук, ще си позволя да изляза извън темата. Не се страхувайте от желанието на вашите деца един ден да се видят с БМ или ББ, стремете се да изградите такава връзка помежду си, че вие да сте първия човек който да узнае за това желание на детето. Не мога да ви посъветвам как да го постигнете... трябва да попитате моята майка  Heart Eyes . Не зная и не мога да разбера как съм възпитавана, въпреки че в момента и аз съм майка, но връзката която е изградена между мен и майка ми много ми помогна в осмислянето на факта, че съм осиновена. В срещата между мен и БМ нямаше нищо извънредно, просто среща на двама непознати, които е можело да бъдат нещо повече. Имаше много вълнение, но не и следа от обич, сега като си мисля даже мога да кажа, че няма и топлина в контактите ни. Както и да е, въпросът е че когато аз поисках да я видя, майка ми направи всичко по силите си да ми помогне. Видяхме се, аз се почувствах по-добре, а БМ - тя се почувства много по-добре. Толкова, нищо не се промени в моя живот, нито пък в нейния, освен че няма тайни и въпроси  от рода “как би било”, “защо” и т.н.  
Виж целия пост
# 8
Боже божееее, да е жива и здрава майка ти (истинската, не БМ имам предвид)! Аз също смятам да помогна един ден на моя син да намери неговата БМ, ако той поиска разбира се. Ама много ме е страх от тоя миг... мисля, че ще ми се разпарцалоса сърцето, дано сина ми да не го усети
Виж целия пост
# 9
И аз бих поспорила за съотношението 50:30:20. Мисля, че пропорцията е по-скоро 50:50 - генетика-околна среда (като в околната среда или обкръжението, особено в детството, влизат преди всичко осиновителите).

За биологичните родители - имате пълното  право да изискате от дома, от който осиновявате детето, всякаква информация за него - не само здравния му картон, който обикновено предоставят без проблем, но и социалния доклад, изготвен от съответното ОЗД, настанило детето в дома, в който има подробни данни за родителите на детето, техните роднини, причините за изоставяне и т.н

Ако ви оставят на спокойствие да си прочетете доклада, съветвам ви да си запишете имената и ЕГН-тата на родителите (а ако не ви оставят, запомнете ги). За да можете един ден да помогнете на порасналото си дете си в търсенето (ако то пожелае), а и недай си Боже, в случай на нужда от трансплантация...
Виж целия пост
# 10
Нашите синове бяха на 8 месеца, единия беше с вродена малформация на мекото небце, което е известно като вълча паст. Не ми пука за генетиката. Преси беше със забавено развитие на моториката, на 8 месеца главата му се люшкаше и едва я задържаше изправена, имаше рахит, когато го хранех от носа изтичаше почти половината мляко, има някакви дихателни пристъпи с неизяснен произход /за да се помогне на лекаря е нужна информация за генетични обремененост/ не ми се изрежда повече.
Нито една секунда от живота ни заедно, включително и операцията, болката от това да гледам как детето ми страда и от нослето и устата изтича кървава пяня и как едва диша не бих заменила и забравила. Само да можеше него да не го боли.
Отлично съзнавах какви могат да са последствията когато видяхме децата. Още повече, че на фона на Вики, който определено е с изпреварващо възрастта си развитие Преси изглеждаше отчайващо и безнадеждно зле.
Наистина не ми пука за процентите. Ако аз трябваше да ги родя кой щеше да ми издаде гаранционна карта за децата? Само Бог може.
Виж целия пост
# 11
Тея, нашата социална ни каза, че напоследък в някои домове правят генетична карта на децата за осиновяване. Можеш ли да ми кажеш, какво е това (знам, че трябваше да я питам нея, ама... вече е късно) и дали е вярно?
Виж целия пост
# 12
И нашата спомена нещо такова, но си помислих, че е нещо само на немска почва, та не разпитвах. Но ако някой знае повече и мен би ме интересувало.

Благодаря ви мили момичета за споделеното. Едно е човек да се шашка с проценти, съвсем друго са споделените съдби. Въпреки че понякога сме толкова емоционално изцедени, все пак в крайна сметка е добре, че отново и отново си задаваме всички тези въпроси. Всеки момент от това дълго проучване ни прави по-силни за решението, което сме взели.
Виж целия пост
# 13
Би било чудесно, ако започнат да правят генетични карти!

Не знам какво точно е имала предвид социалната работничка - може да са две неща:

1. истинската генетична карта (в медицинския смисъл на думата) - тоест пълни генетични излседвания, с характеристики на гените на детето

2. генетична карта от типа на картите за родословно дърво - данни за родители, братя, сестри, роднини

Ще разпитам и ще ви пиша Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Знаете ли, сега се замислям над тази тема...може би трябваше да я пусна в отделна ... незнам .. както и да е.
Има неща, които предпочитам да не знам, за да не ме сугестират. Наречете ме както искате - пъзла, глупачка, все едно.
(Тук изключвам здравословното състояние)
Не искам да знам какви точно са биологичните родители на сина ми, нито родословното му дърво. Не искам да знам какъв е животът им, нито каква евентуална наследственост носи той. Както и да се развива, каквито и заложби да има - той ще си покаже, а аз ще му помогна да ги развие.
Не мога да живея два живота - моя и техния. Каквито и причини да са имали да го оставят - аз ги уважавам и съм им благодарна всеки ден, че са създали сина ми. Но откровено казано не искам да знам историята на живота им. Засега. Ако Никола един ден пожелае да разбере това - то е друга работа. Но аз лично за себе си - не .

Трябваше ми да знам само името и егн-то на майка му и то в случай, че един ден Никола поиска да ги потърси, тогава трябва ги имам , за да му ги дам и да му помогна. Затова ги и записах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия