Разни хора - разни идеали

Много въпроси задаваш, да!
За примери в момента не се сещам, ще говоря принципно.
Трудно губя контрол. Много време ми отне, но успях да се науча да бъда над нещата. След дълги години, най-накрая усвоих дипломацията и разбрах нейната сила.
Никога не се преструвам на такава каквато не съм, предпочитам да бъда открита с хората.

Отдавна се научих да не си слагам на сърцето хорското мнение.
Трудно може да ме изкара от равновесие някой, който не ми е особено близък. А най-близки са ми моя мъж и децата. И само те и тяхното мнение имат значение.
За дипломацията - не съм сигурна, просто умея в даден момент да замълча.
Синхронизирам настроението си според хората и ситуациите, само ако съм в настроение 
Много въпроси задаваш 

Аз съм позитивен и отворен човек. Намирам език с всеки. А и скромен.

Отвращава ме единствено ограниченият човек с претенции.

Да.

Какво може да ви изкара извън равновесие?
- Не мога да се сетя какво.

В какъв случай бихте спестили мнението си на околните? Защо?
- Когато не ме интересуват.

Какво би ви отвратило?
- Предателството, нелоялността.

А очаровало?
- Всичко може да ме очарова.

Дипломацията познато чувство ли ви е?
- Невинаги.

Кога се чувствате по-комфортно - когато сте себе си, без значение реакцията на околните, или когато виждате симпатия отсреща, на база моментното ви поведение?
- Когато съм на себе си и това се харесва.

Умеете ли да синхронизирате настроенията си спрямо хората и според ситуацията?
- Всичко умея. И да синхронизирам, и да развалям.

   Стремя се най- вече да съм в хармония със себе си, така ли е най- често и с другите съм в добри отношения! Когато обаче са престъпени моите чуства и комфорт, в никакъв случай не проявявам комформизъм
Много често не издавам вътрешните си преживявания, защото те са си само мои и никой друг не ми е длъжен за нещо си, винаги се усмихвам, рядко съм вглъбена до показност.
Част от победите ми са, когато преодолявам нещата, които ме вбесяват

Абсолютно важи и за мен, има хора, чието мнение е много важно , те са достатъчно малко, така че с тях успявам да се съобразя. Относно другите хора - много ми зависят реакциите и дипломацията от настроението !

Много, та се наложи с цитат да отговарям, та да те следвам  
Извън равновесие ме изкарва тарикатщината. Всичко приемам и преглъщам, но това го ненавиждам.
Мнението си го спестявам често. Почти винаги, когато сме на различни полюси. Защото е безсмислено, така или иначе човекът си е наумил нещо. Споделя какво мисля винаги, ако някой се интересува и с близките си и винаги съм откровена, макар че често това не се харесва.
Отвращава ме... не знам, това май е доста силна дума, сега за пример не се сещам. Очарова ме добротата, много рядко срещано качество у хората. Дипломацията не я владея много, нервирам се и изпускам парата и край с дипломацията  
Когато съм себе си, но то обикновено не пречи да ми симпатизират  
Умея, но го правя рядко. Не умея да се преструвам, че някой ми е симпатичен, когато не е. Личи ми и избягвам срещите, когато е възможно.
Е, с примерите ме затрудняваш малко... ще помисля, ако се сетя, пак ще пиша  

Какво може да ви изкара извън равновесие? - Някоя явна несправедливост, например да ми преписват чужди грешки
В какъв случай бихте спестили мнението си на околните? Защо? - Ако околните са темерути и не разбират от дума. Бих им го спестила, за да не си губя времето и нервите
Какво би ви отвратило? А очаровало? Дипломацията познато чувство ли ви е? - Отвращава ме несправедливостта, очароват ме малките жестове. Дипломацията ми е присъща
Кога се чувствате по-комфортно - когато сте себе си, без значение реакцията на околните, или когато виждате симпатия отсреща, на база моментното ви поведение?  - Моментното ми поведение винаги е следствие от моя си характер, така че и в двата случая се чувствам комфортно.
Умеете ли да синхронизирате настроенията си спрямо хората и според ситуацията? - Понякога се налага, горе-долу се справям.
Говорете с примери, интересно ще е. - ох, това е сложната част, ама ще се включа малко по-късно (моля да бъда извинена)
Много въпроси ли задавам? - Не, ама са много обширни.

Какво може да ви изкара извън равновесие?
Много неща могат да ме изкарат от равновесие, ако почна да изброявам ще ви оттегча, но мога да дам кратък пример-вбесява ме, че някой родители си водят децата болни на ясла и госпожите не реагират по никакъв начин.

В какъв случай бихте спестили мнението си на околните? Защо?
Мога да спестя мнението си единствено на началника си, по обясними причини, това обаче не значи, че лицемернича, просто си замълчавам за някой неща пред началството, но не за всичко си мълча естествено.

Какво би ви отвратило?
Отвращава ме, когато видя как на някого му се налага да рови из контейнерите, не самото ровене, а факта че му се е наложило.

А очаровало?
Очарова ме детския неподправен смях. Очарова ме, мигът в който отида да си взема детето и видя радостта в очите му и чуя сладкото му гласче да казва, тичайки към мен: “мамооо Галииии”

Дипломацията познато чувство ли ви е?
Позната и понякога задължителна.

Кога се чувствате по-комфортно - когато сте себе си, без значение реакцията на околните, или когато виждате симпатия отсреща, на база моментното ви поведение?
Зависи, ако е мъж и много искам да го привлека, може би ще внимавам за моментното ми поведение, но пред приятелите и всички останали, предпочитам да съм себе си, такава ме знаят и такава предпочитам да бъда и да си остана, независимо от това кой какво мисли за мен: нямам пари за данък обществено мнение-бедна съм

Умеете ли да синхронизирате настроенията си спрямо хората и според ситуацията?
Естествено, много често ми се е налагало. Пример: обаждам се на приятелката ми да я навивам да излезем, детето е при баба си, мъжът ми ме пуска да изляза и да си развявам пръднята където и доколкото си пожелая(а той виси на РС-то), с две думи в прекрасно настроение съм и ми се живее и дивее, а от другата страна на линията, приятелката ми с тъжен глас ми казва, че любимата й баба е починала. Веднага смених настриението си и вместо да излезя с някой друг и да се веселя(вече беше невъзможно), веднага запалих колата и отидох при нея да плачем заедно. Също, когато беше погребението на баба й, беше един прекрасен пролетен ден и аз нямах причини да бъда тъжна и никак не ми се ходеше на погребение, но бях там с нея, през цялото време.

Много въпроси ли задавам?
Доста въпроси, но в това мрачно време какво друго да правим, освен да разсъждаваме в/у живота.
Няма нищо по-хубаво от лошото време! Прав е бил Б. Райнов
Разни хора-разни идеали...И Алеко е бил прав

Какво може да ви изкара извън равновесие?Преиначаването на фактите
В какъв случай бихте спестили мнението си на околните? Защо?Няма смисъл да споря или да доказвам, това е нет, а не реалният живот
Какво би ви отвратило? А очаровало? Дипломацията познато чувство ли ви е?отвращава ме глупостtа и безочието . Очарова ме спонтаноста на  непознати хора да си помагат.
Кога се чувствате по-комфортно - когато сте себе си, без значение реакцията на околните, или когато виждате симпатия отсреща, на база моментното ви поведение? комфортно ми е когато съм себе си, не търся симпатии.
Умеете ли да синхронизирате настроенията си спрямо хората и според ситуацията?Опитвам се да бъда толерантна, въпреки ,че не винаги успявам. Просто едни хора са ми по симпатични от други.

Въпросите не са много. И мен това ме вълнуваше напоследък. Успяваме ли да сме  истински? Разбрах за себе ,че не съм. Една съм тук, а в реалния живот съвсем друга. Има хора , които умеят и се стараят  да се представят позитивно и хора неумеещи това!

Ето, признавам какво ме изкара извън равновесие миналия четвъртък: мъжът ми се прибира от чужбина и ми звъни, за да разбере къде съм с децата. Бяхме в една градинка. Той, с такси от летището, идва до градинката, за да не ни прекъсне разходката и да се приберем после заедно. Задава се буря - облаците се прихлупват, вятър, все още редки, но доста едри капки дъжд: тичаме с децата и куфарите му към близката стоянка за таксита. Спираме таксита, но те, като чуят за каква близка дестинация става дума, казват, че са в друга посока /на около 4 км. от вкъщи бяхме/! 40 мин. чакаме някой кретен да благоволи да ни качи /рейсове, разбира се, не минават в този час пик!/. Проклех цялото шофьорска пасмина - и таксиджии, и шофьори от градски транспорт.
Мъжът ми е лекар и няма право да стачкува ефективно - затова цял живот ще го подмятат неграмотни катили, които взимат два пъти по-висока заплата от неговата.

Благодаря на всички отговорили. Прочетох разкошни отговори, в много от тях познах себе си. И научих много, както за себе си, така и за авторите на постингите.
И другаде писах, че лошото време провокира тази тема да я пусна точно сега. btw, още въпроси можех да отправя, но нека не злоупотребявам.
Темата отива във Favorites.

Какво може да ви изкара извън равновесие?- Несправедливостта! Равнодушието ,също.

В какъв случай бихте спестили мнението си на околните? Защо?- Човек ,който не познавам достатъчно.

Какво би ви отвратило? А очаровало? Дипломацията познато чувство ли ви е? - Познато ми  е, но не винаги успявам да съм дипломатична. Отвръщъват ме мрънкащи, вечно недоволни хора , както е казала и Грушенка, хора с претенции ,които не дават нищо от себе си, само изискват.Хора живеещи в собствен свят, егоистични натури , нахални ,безочливи.
Очароват ме позитивно настроени хора, борбени, усмихнати, амбициозни, отговорни, любознателни, отзивчиви.Хора, вълнуващи се от заобикалящия ги свят.

Кога се чувствате по-комфортно - когато сте себе си, без значение реакцията на околните, или когато виждате симпатия отсреща, на база моментното ви поведение? - В никакъв случай не съм саможива.Интересува ме реакцията на хората.Не живея сама в гората...Но когато съм себе си ми е най-комфортно ....

Умеете ли да синхронизирате настроенията си спрямо хората и според ситуацията?-  Това е част от дипломацията ,май. Или вид нагаждане "според -зависи"... Но понякога се налага, предвид горния въпрос...
Говорете с примери, интересно ще е. - Много дълго ще стане...
 Много въпроси ли задавам? - Да. Но ми беше приятно  да отговоря . 

Какво може да ви изкара извън равновесие? Нахлуването в личното ми пространство.

В какъв случай бихте спестили мнението си на околните? Защо? Защото осъзнавам, че невинаги аз самата съм права в очите и ушите на околните.


Какво би ви отвратило? А очаровало? Дипломацията познато чувство ли ви е? Отвращават ме заглавията в пресата – ровенето в личния живот на хората от страна на журналистите. Тряскането на кокали. Очароват ме дребни жестове – щурите хлапета, старци държащи се за ръчичка. Дипломацията ми е познато чувство, но не винаги устисквам.   


Кога се чувствате по-комфортно - когато сте себе си, без значение реакцията на околните, или когато виждате симпатия отсреща, на база моментното ви поведение? Не мога да бъда друг освен себе си и не искам. За симпатиите – при мен важи нюха на краставите магарета.

Умеете ли да синхронизирате настроенията си спрямо хората и според ситуацията? Не винаги успявам.

Въпросите – Наистина дъжда влияе.