Откакто се помня мъкна животинки вкъщи... Купувала съм какво ли не, размножавала съм какво ли не... Вълнисти папагалчета, корели, канарчета, финки... Мишки всякакви видове... Сънливци, които накрая си родиха малките в гардероба и изядоха любимото одеало на мъжа ми... Зайчета, хамстери, морски свинчета, плъхчета... Рибки... Игуана, която ме чакаше да си дойда от работа и веднага ми се качваше на гърба - нея не я развъдихме, защото беше сам-самичка, както и костенурката, която от 3 сантима в диаметър в момента е 25 см широка и трябва да я вадя с две ръце... На върха на всичко това - една Маца, която преди 5 години измъкнахме изпод зъбите на едно улично куче...
Рядко излизам с празни ръце от магазин за домашни любимци , защото даже и да не купя поредната животина, все има нещо друго: трици, семена, сено, котешка храна или тоалетна...
И се зарадвах, когато близо до нас на Цар Борис III на спирка Петър Берон откриха нов магазин... Пък и синът ми иска куче и вече е достатъчно голям, за да се грижи за него, а те продават и кученца. Та три-четири пъти ходих да пазарувам от тях и разпитвах продавачката за видовете кучета, които предлага. А вчера, понеже вече се спряхме на порода, отидохме да поръчваме. Тръгнахме с 400 лева кеш и дебитна карта за всеки случай!
Протече следният разговор:
- Добър ден!
- А, пак ли вие...
- Ето това е синът ми, идваме да си поръчаме куче.
- Еми те кучетата струват малко повече от тия лев и петдесет дето давате за трици...
- Да, знаем... Бихте ли ни казали в какъв срок можете да ни намерите кучето, което искаме...
- Ама вие какво си въобразявате, бе. Наясно ли сте, че с ръце в джобовете никой няма да тръгне да ви търси куче. Когато съберете половината цена за капаро, тогава ще говорим! - и се врътна някъде навътре.
Ние останахме да мигаме на парцали, но решихме, че е влязла за каталог или нещо от сорта - и чакаме.
Излезе след малко и синът ми почна да я пита нещо, но тя изобщо не го изслуша, а любезно се обърна към току-що влизащи мъж и жена да ги пита какво искат. Те казаха:
- Свършете първо с другите си клиенти.
А тя:
- А, навъртат ми се тука всякакви... не знам как да ги изгоня...
Е, ние си тръгнахме, разбира се.... Чудя се с какво толкова я подразнихме... Общо взето аз мога да се усетя, когато прекалявам. Мисля, че тоя път не бях... Освен може би предния път - питах я каква порода е едно кученце и колко струва. Тя каза, че е мопс и е 900 лева. И аз казах: е, малко ми е множко като цена...
Разбира се, повече в тоя магазин няма да влезем. Въпреки че синът ми се загледа в терариума, а аз си харесах едно много яко тъмнокафяво морско свинче и едно почти същия цвят клепоухо зайче. И всякаквите храни, талаш, пясък на котката и т.н. не ми пречи да си ги взимам по-отдалече.
Чудя се обаче защо тази жена така категорично се отказа от едни много постоянни клиенти...
Виж целия пост
Рядко излизам с празни ръце от магазин за домашни любимци , защото даже и да не купя поредната животина, все има нещо друго: трици, семена, сено, котешка храна или тоалетна...
И се зарадвах, когато близо до нас на Цар Борис III на спирка Петър Берон откриха нов магазин... Пък и синът ми иска куче и вече е достатъчно голям, за да се грижи за него, а те продават и кученца. Та три-четири пъти ходих да пазарувам от тях и разпитвах продавачката за видовете кучета, които предлага. А вчера, понеже вече се спряхме на порода, отидохме да поръчваме. Тръгнахме с 400 лева кеш и дебитна карта за всеки случай!
Протече следният разговор:
- Добър ден!
- А, пак ли вие...
- Ето това е синът ми, идваме да си поръчаме куче.
- Еми те кучетата струват малко повече от тия лев и петдесет дето давате за трици...
- Да, знаем... Бихте ли ни казали в какъв срок можете да ни намерите кучето, което искаме...
- Ама вие какво си въобразявате, бе. Наясно ли сте, че с ръце в джобовете никой няма да тръгне да ви търси куче. Когато съберете половината цена за капаро, тогава ще говорим! - и се врътна някъде навътре.
Ние останахме да мигаме на парцали, но решихме, че е влязла за каталог или нещо от сорта - и чакаме.
Излезе след малко и синът ми почна да я пита нещо, но тя изобщо не го изслуша, а любезно се обърна към току-що влизащи мъж и жена да ги пита какво искат. Те казаха:
- Свършете първо с другите си клиенти.
А тя:
- А, навъртат ми се тука всякакви... не знам как да ги изгоня...
Е, ние си тръгнахме, разбира се.... Чудя се с какво толкова я подразнихме... Общо взето аз мога да се усетя, когато прекалявам. Мисля, че тоя път не бях... Освен може би предния път - питах я каква порода е едно кученце и колко струва. Тя каза, че е мопс и е 900 лева. И аз казах: е, малко ми е множко като цена...
Разбира се, повече в тоя магазин няма да влезем. Въпреки че синът ми се загледа в терариума, а аз си харесах едно много яко тъмнокафяво морско свинче и едно почти същия цвят клепоухо зайче. И всякаквите храни, талаш, пясък на котката и т.н. не ми пречи да си ги взимам по-отдалече.
Чудя се обаче защо тази жена така категорично се отказа от едни много постоянни клиенти...
Направо онемях до като чета.Аз със сигурност не бих могла да запазя самообладание в такъв момент и бих я насосала много здраво 
Егати продавачката егати чудото. Ми че то и конкуренция да си й, пак няма право да се държи така!!!!!!!!! Просто нямам думи, тва си е. 
В такъв случай се търси собственика и му се разказва всичко, а от магазина вече не се пазарува. 
А такива продавачки направо да ги убиеш им е малко.Аз преди години работих в зоомагазин и никога не съм постъпвала така въпреки че децата от квартала идваха и с часове зяпаха ама после водеха мама и тати и копуваха. Не мога да разбера такива хора та ти си клиент отиваш с парите си независимо дали ходиш за храна или друго.Тая продавачка явно не е за тази работа 
