За съдбата и странното й чувство за хумор!

Рядко се случват чак такива съвпадения!
Ама голям късмет да ти се падне на теб!!

И пари - йок - тва е най - гадното

Хахаха Да, пари- йок. 
Още по-лошо е, че ще преживявам случката поне седмица...каквато съм чувствителна. 

А кво стана с твоите хора?

 извинявай,но не мога да се стърпя....да се посмея,пак -Извинявай!

на мен ми се е обаждала леля Искра и иска да говори с мен
Ок, само дето аз я мисля за една позната с това име, а тя мисли че говори с нейна позната с моето име и така докато не попита как върви работа, а аз бях още ученичка  

Хахаха Моите хора се оказаха наистина- мои хора!   Оказа се, че Вера е моя бивша колежка и щях да превеждам на бившите си шефове. Но ми бяха казали, че е с руса къса коса, а моята бивша колежка е с яркочервена коса.   Ами, нищо...тя ги е оправила нещата. Подписала се като заклет преводач, въпреки че не е. Тя знае езика, но им е трябвало "проклет" преводач. Е, на им сега проклетия.  

Съчувствам ти, гадно е, но е и малко смешно, абе нали е минало,ще ти е за обица, да си по-внимателна

Е, ония ще разнасят славата за българското гостоприемство
и любезните и отзивчиви българки. Няма лошо.

Извинявай, ама е много смешно! Егати съвпадението. Сигурна ли си, че някой не те е пуснал по пързалката?

Аз имам един подобен случай. Действието се развива преди 6-7-8 години, когато още бях волна и ходех по разни чат и айсикю срещи 

Та с един младеж от кюто си уговаряме среща пред централния вход на НДК, той се казва Пламен, казва, че е с дългата коса и знам, че е от Сливен ли беше, Ямбол ли не помня, но си имам едно на ум за акцента.
Та отивам аз пред НДК и виждам един доста симпатичен младеж с коса до раменете. Приближавам го и го заговарям:

- Здрасти, ти ли си Пламен?
- Да...
И аз продължавам, леко притеснена разбира се, но все пак доста време съм си бъбрила с този пич, та за да изляза от неловката ситуация (тези ситуации винаги са неловки), смотолевих нещо от рода:
- Е хайде, най-сетне да се запознаем от толкова време си пишем...
Този обаче гледа като теле и вика
-Ама кога сме говорили?
- Аре кво се правиш, давай да ходим да пием бира.
Този обаче продължава да се дърпа, а аз се ядосах, защото си мисля, че нещо се бъзика. Както писах по-горе, че си имах и едно на ум за акцента, та Пламенчо определено си имаше и акцент, та аз тъпа и упорита продължавам да го убеждавам, че имаме среща, а той да ме убеждава, че чака някакъв негов познат, бил от Варна момчето и разни такива щуротии. Аз вече супер възмутена, готова да си тръгна, а той милия ме пита дали не е скрита камера 
Та в този същия момент до мен се е приближило друго момче и плахо ме пита:

- Здрасти, ти случайно да се казваш Л...?
Аз:
-Да
Той:
- Здрасти, аз съм Пламен.

После малко съжалих, че всъщност нямах среща с красавеца от Варна, но както и да е, сега си имам друг красавец пак от Варна 

  Малко в по-друг аспект, но подобна абсурдна ситуация.
  Етървата поръчва 50 пасти в един сладкарски цех, на деня на събитието за което са необходими праща девера да вземе пастите. Вдига се човекът и отива - взема ги, носи ги, изяждаме ги(много бяха хубави).
  Прибират се след ресторанта и пристига един човек да си търси пастите. И се започнало ти къде ги поръча, а ти откъде ги взе
 Оказва се, че деверът отишъл в съвсем друг цех и е взел съвсем други пасти. Там като казал бройката и за колко часа е записан и въобще не се замислили и му ги дали.
 Препратили човекът в "нашият цех"  и взел пастите дето трябваше ние да ядем
 Хубаво, че поне нямаше неудовлетворен клиент.

Оф, испанците са толкоз мило лигави, че наистина точно когато трябва, имат сливи в устата. Гадна случка, смешно-гадна. А оная Вера никога ли не те е виждал? Опсявам се, че и тия, въпросните, са имали уречен час с преводачка, може и с твоето име

Ами като малка, звъни някакъв дядо, вика "Пламе, как си дядо?" и аз бая си поговорих с него. После загрях, че дядо ми на село няма телефон.
Случай със сестра ми: звъни телефонът, бяхме дуплекс с комшийката от 7 етаж, тя имаше мн. примерно дете. Звъни, вдига сестра ми и се почва:
- Закуси ли, мамо?
- Не
Написа ли домашните?
-Не
Оправи ли си леглото?
-Не...

Сестра ми пък мисли, че е майка, жената и призля сигурно