Как да накарам детето ми да не е толкова срамежливо?

Публикувана: 30 май 2007, 18:55 ч.
Последно мнение: 31 май 2007, 18:57 ч.

4 359
20

M

30 май 2007, 18:55 ч.

Синът ми е на 6 години и е страшно срамежлив. Ходи на детска градина, но дори учителките в детската градина ми казват, че се срамува и от децата когато трябва да каже нещо. Sad

Sad

Навън, ако не познава децата няма да отиде да си играе с тях. От малък е такъв, все си мислех, че като порасне малко ще го преодолее, но за момента подобрение не се вижда.

Виж целия пост

L

# 1 30 май 2007, 20:03 ч.

милия малък човек..))
аз не съм майка, но мисля, че в случая бих го записала на нещо колективно- хор, народни танци ... по твой избор.
да е сред деца,... да не е соло, а в същото време да се изявява. резултатите няма да закъснеят, сигурна съм.

Виж целия пост

Как' Сийка

Потребител

# 2 30 май 2007, 21:17 ч.

И аз си мисля, че наистина заниманията с нещо, което ще му даде самочувствие, може да помогне за преодоляване на проблема. Thinking

Thinking

Поразпитай го внимателно, ако нямаш представа, с какво би искало да се занимава детето или го насочете натам, където според вас би жънало успехи и действайте. Достатъчно е веднъж само да го похвалят - това действа като наркотик. Wink

Wink

Хвалете и вие, но само за реални постижения, за да не отидете в другата крайност.

Виж целия пост

M

Milla Elaine

# 3 30 май 2007, 21:38 ч.

Имала съм подобен случай в групата. Ситуацията никак не е проста и изисква много търпение и познания по детска психология. Едно срамежливо дете не може да бъде 'накарано' да не е такова. На първо място се опитайте да го приемете като такъв. Прекалените поощрявания да контактува (когато очевидно то не иска) няма да помогнат.
За колективни занимания не знам как биха му се отразили. Момиченцето при мене напр. не ги понасяше и още повече се затваряше, особено ако стане център на внимание и от нея се очаква да направи или каже нещо.
Дано се справите с този проблем, знам колко е притеснително за един родител.

Виж целия пост

B

# 4 30 май 2007, 21:56 ч.

Важно е да не го "насилвате" детето да не бъде срамежливо. Не го критикувайте, не го карайте да мисли, че срамежливостта е нещо лошо.

Опитвайте да го окуражавате, но така, че то да не разбира, че го подтиквате да се "отвори".

Например в градина го водете да е първи сутрин да има време да свикне с обстановката. Защото ако пристигне последен всички погледи са вперени в него, а другите деца вече са се заиграли и на него му е по-трудно да се включи в заниманията

Виж целия пост

C

# 5 30 май 2007, 22:46 ч.

Душичка.На мен такива дечица са ми много симпатични.Може би нищо особено не трябва да се прави.С годините може и сам да се пребори.А и да остане по-срамежлив,какво толкова?

Виж целия пост

Y

# 6 30 май 2007, 23:24 ч.

Има ли си детето братче или сестриче?Ако да,с него как общува?

Виж целия пост

D

Desert tear

# 7 30 май 2007, 23:25 ч.

И аз много ги обичам такива срамежливички. Брат ми не е срамежлив по принцип, но в редките случаи, при които се спича, много си го обичам Heart Eyes

Heart Eyes

Hug

Иначе не е хубаво качество това, пречи и то много в живота.
Аз мисля, че нещо като актьорско майсторство няма да му се отрази зле. Ще бъде често по сцени и ще контактува с други деца.

Виж целия пост

B

# 8 31 май 2007, 08:17 ч.

Не го насилвай - с времето минава. Казвам го от личен опит.

Виж целия пост

N

# 9 31 май 2007, 09:07 ч.

Не се получава с колективни занимания - истински срамежливото дете изпитва панически ужас от тях. Виж, че на ma_di детето трудно се отпуска и сред познатата среда в детската градина.
ma_di, синът ми беше така докъм 3-4 клас, в случаите, когато съм настоявала да се заприказва с друго дете (примерно на колежка) него наистина го заболяваше коремче. 15 септември в първи клас беше един кошмар за него: тръгна към училището с голям ентусиазъм, но като видя препълнения двор, така се лепна за баща си... А като в крайна сметка учителката успя да го отдели от нас, просто крачетата му се подгъваха, докато го водеше към класната стая. А забраняваха влизането на родители вътре. Та помолихме кака му (4-ти клас и пълна негова противоположност) да надникне в неговата стая да го види как е. Той така се зарадвал като видял близка физиономия, че тя останала с него и си изтървала собственото тържество.
...После взе да се поотпуска, но още поне 2-3 години буквално изпадаше в ступор, ако навън го заговореше някое - дори познато - момиче. И сега, на 18, не може да се каже, че е много отворен, но поне от момичетата вече престана да се притеснява. Grinning

Grinning

Виж целия пост

H

# 10 31 май 2007, 10:43 ч.

Аз самата съм била много срамежлино дете. Не знам за детската градина, но в училище майка ми беше помолила класната да ми дава възможност за публична изява (ужасно ми беше трудно и направо ми ставаше лошо), трудно се спрявах с предметите, по които трябва да се разказва, защото ме беше срам...свирех и на пиано и когато на концерти трябваше да кажа какво ще изпълня, забивах нос в пода и измрънквах нещо, което надали някой разбираше...по-късно майка ми ме записа на пантомима...там не трябва да се говори, но все пак човек се изявява...в последствие станах актриса Laughing

Laughing

Не мога да дам съвет, като родител още не съм се сблъсквала с подобен проблем...единствено исках да дам пример с това, че понякога едно срамежливо дете може в бъдеще да се окаже човек с най-несрамежливата професия Grinning

Grinning

между другото, сцената е единственото място, където никак не ме е срам, но изпитвам ужас, ако трябва да се обадя на непознат човек по телефона, например...
Според мен трябва да се посъветвате с психолог, който ще ви даде най-добрите насоки! Hug

Hug

Виж целия пост

Л

Потребител

# 11 31 май 2007, 10:57 ч.

Никак не можеш да му помогнеш. Просто не показвай, че това не ти харесва и те притеснява, поощрявай го и го хвали малко повече от нормалното, гледай по-често да е с деца /дори и да не играе с тях/ и бъди търпелива. Моята беше доста по срамежлива отколкото е сега. Промяната стана неусетно и бавно и без усилия от моя страна. Децата растат и се променят.

Виж целия пост

Ерин Брокович

# 12 31 май 2007, 11:07 ч.

Първо според мен трябва да разбереш дали наистина е срамежливо или не изпитва нужда да общува... Както съм аз, понякога нямам нужда да си говоря с никой и не го правя, приема се за "борсучене", просто си има хора, които още като деца дори нямат нужда да общуват излишно. И това е ок. Ако е така, просто си приемете детето като такова.
Ако наистина е срам, иска, но се се срамува, тогава наистина да не се бута зорлян да комуникира. Да му се правят комплименти на място и напротив да не се пестят. Да му се обяснява без умора, че това какво ще помислят другите е без значение, важното е той да се чувства добре.
Приказване му е майката.

Виж целия пост

Л

Потребител

# 13 31 май 2007, 11:11 ч.

Каспър е права. Отне ми много време, за да проумея, че дъщеря ми /противно на мен като дете/ не изпитва нужда да е в центъра на вниманието, да налага мнението си и да й се обръща много внимание. Така си е щастлива, докато аз като дете страдах, ако оставах в "периферията на действията".

Виж целия пост

А

Анонимен

# 14 31 май 2007, 12:42 ч.

Синът ми също е много срамежлив!А е на 10 години вече.Ходеше на карате,на уроци по английски,където пак са много деца,но.....
Ще следя темата с интерес Peace

Peace

Виж целия пост

Препоръчани теми

Двигателни умения на дете на 1и половина

249
13

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 531 562
3 618

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -6

14 143
525

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.