И пак за некролозите
- Публикувана: 31 май 2007, 01:59 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 09:43 ч.
31 май 2007, 01:59 ч.
На едно дърво стои некрологът на близък ваш починал роднина. Но точно до него някой е лепнал обява, че си търси кучето и съответно негова снимка- на кучето. Точно до некролога лепната!
Какво бихте направили вие?
Виж целия пост
Какво бихте направили вие?
# 1
31 май 2007, 02:14 ч.
Нищо. Ако ми е много близък роднината, най-вероятно ще съм твърде съкрушена, за да се занимавам с куче някакво си 
От друга страна на човека сигурно също му е мъчно за кученцето, така че нека си го търси...
Виж целия пост
От друга страна на човека сигурно също му е мъчно за кученцето, така че нека си го търси...
# 2
31 май 2007, 02:20 ч.
Съкрушен си до един момент. Но след като е минало доста време, изпитваш по-скоро обида и болка и никакво желание да бъдеш добър човек.
Виж целия пост
Нищо. Ако ми е много близък роднината, най-вероятно ще съм твърде съкрушена, за да се занимавам с куче някакво си От друга страна на човека сигурно също му е мъчно за кученцето, така че нека си го търси...
От друга страна на човека сигурно също му е мъчно за кученцето, така че нека си го търси...Съкрушен си до един момент. Но след като е минало доста време, изпитваш по-скоро обида и болка и никакво желание да бъдеш добър човек.
# 3
31 май 2007, 02:56 ч.
Реално некролози има навсякъде, обяви също, спорно е кой е бил пръв, опечалените едва ли са били в състояние да огледат и изчетат всичко налепено в района около дървото 
Виж целия пост
# 4
31 май 2007, 06:32 ч.
Некролозите на роднините ми не висят по дърветата, така че не мога да вникна в загадката.
Виж целия пост
# 5
31 май 2007, 07:24 ч.
Е, все пак е там... Нашите бяха махнати на втория ден.
Не мисля, че има значение. Човекът го няма с некролог или без. Това е важното- другото е просто хартийка.
Виж целия пост
Не мисля, че има значение. Човекът го няма с некролог или без. Това е важното- другото е просто хартийка.
# 7
31 май 2007, 08:23 ч.
Махам всичко, което е по дървото ... никакви скрупули нямам ....по дървета нищо не се слага, това са растения ...
Виж целия пост
# 8
31 май 2007, 08:28 ч.
Мисля като Еовин - на човекът залепил обявата, му е мъчно за любимеца му. Пък и защо човек и куче да не могат да споделят едно дърво?
Виж целия пост
# 9
31 май 2007, 09:22 ч.
Да, и за мен това е много грозен обичай.
Виж целия пост
Махам всичко, което е по дървото ... никакви скрупули нямам ....по дървета нищо не се слага, това са растения ...
Да, и за мен това е много грозен обичай.
# 10
31 май 2007, 09:28 ч.
Не лепя некролози и не занимавам никого с личната си болка.
Много уважавам скръбта и начина на изразяването й на едни познати. Никога не са лепили такива неща извън гробищата, никога не съм ги виждала в траур, не са говорили за това на външни хора. Погребали са дъщеря, 18 годишна. Аз самата разбрах за това когато им отидох веднъж на гости и видях устроен в дома им неин личен кът.
Скръбта е нещо лично, всеки я изпитва по свой начин, но не можеш да я наложиш на околните.
Виж целия пост
Много уважавам скръбта и начина на изразяването й на едни познати. Никога не са лепили такива неща извън гробищата, никога не съм ги виждала в траур, не са говорили за това на външни хора. Погребали са дъщеря, 18 годишна. Аз самата разбрах за това когато им отидох веднъж на гости и видях устроен в дома им неин личен кът.
Скръбта е нещо лично, всеки я изпитва по свой начин, но не можеш да я наложиш на околните.
# 11
31 май 2007, 09:30 ч.
От обявата за кучето има смисъл и полза. Некролозите според мен са излишни.
И двете обаче нямат място по дърветата.
Виж целия пост
И двете обаче нямат място по дърветата.
# 12
31 май 2007, 09:39 ч.
Ами ролята на некролога не е да наскърбява околните, а да извести за нечий край и евент. датата на погребението и поменът. В такъв момент не можеш да се обадиш на всички. Не мисля, че е парадиране. Просто един от многото обичаи в тази връзка.
Може би дърветата наистина не са най-подходящото място, но други места май почти няма. Не мисля, че им вреди. По-скоро хората не обичат да им се напомня, че животът е крайна величина, вървейки си щастливо по улиците и зяпайки дръвчетата.
Аз не бих оставила мой близък без некролог - може много от нещата, които се правят около това събитие да изглеждат излишни или нелепи, но не бих си спестила нищо. А на някои това действа успокоително. В случая мисля, че не е толкова важна естетиката, колкото хорската мъка. Учудвате ме с разсъжденията си.
Виж целия пост
Може би дърветата наистина не са най-подходящото място, но други места май почти няма. Не мисля, че им вреди. По-скоро хората не обичат да им се напомня, че животът е крайна величина, вървейки си щастливо по улиците и зяпайки дръвчетата.
Аз не бих оставила мой близък без некролог - може много от нещата, които се правят около това събитие да изглеждат излишни или нелепи, но не бих си спестила нищо. А на някои това действа успокоително. В случая мисля, че не е толкова важна естетиката, колкото хорската мъка. Учудвате ме с разсъжденията си.
# 13
31 май 2007, 09:47 ч.
Когато правя съобщение до определяем кръг от хора аз не оповестявам същото публично. Свързвам се с хората и това е.
Всеки има право да си поръчва некролози, паметници, жалейки и т.н., всеки има право да тъжи. Но нека това си остане за близките на починалия, които са го познавали и обичали.
Когато изляза на вън и си гледам дръвчетата излизам с цел да си почина, да помисля за радостни и приятни неща,а не съм длъжна да страдам и то с чуждата болка. И аз си имам свои и те са ми достатъчни.
Много грозно и неприятно ми е когато видя голям жилищен блок с входна врата, накачулена като вратите на градското гробище. Кому е нужно това? Близките могат да си изразят скръбта и по друг начин. Не само у нас и съседните нам държави, които имат такава традиция, хората страдат.
В предишната тема питах защо ние, българите, не споделяме и радостта си така, както натрапваме скръбта си? Защо напр. поканите за сключен брак или обявленията за раждане на дете нямат същото място във вестниците, както и некролозите? В редица държави тези обявления са широко разпространени.
Виж целия пост
Всеки има право да си поръчва некролози, паметници, жалейки и т.н., всеки има право да тъжи. Но нека това си остане за близките на починалия, които са го познавали и обичали.
Когато изляза на вън и си гледам дръвчетата излизам с цел да си почина, да помисля за радостни и приятни неща,а не съм длъжна да страдам и то с чуждата болка. И аз си имам свои и те са ми достатъчни.
Много грозно и неприятно ми е когато видя голям жилищен блок с входна врата, накачулена като вратите на градското гробище. Кому е нужно това? Близките могат да си изразят скръбта и по друг начин. Не само у нас и съседните нам държави, които имат такава традиция, хората страдат.
В предишната тема питах защо ние, българите, не споделяме и радостта си така, както натрапваме скръбта си? Защо напр. поканите за сключен брак или обявленията за раждане на дете нямат същото място във вестниците, както и некролозите? В редица държави тези обявления са широко разпространени.
# 14
31 май 2007, 09:49 ч.
Чуждите некролози не ми пречат. Не бих искала обаче да виждам имената и лицата на близките си накичени по улиците. Изглежда ми нелепо, дори обидно.
Виж целия пост
Препоръчани теми