Седемте велики и задължителни "НЕ"
Първо, НЕ принуждавайте
Трябва да разберем и да запомним: хранителното насилие е едно от най-страшните насилия над организма и личността, то нанася както физически, така и психически вреди. Ако детето не иска да яде - значи в даден момент то не се нуждае от храна! Ако не иска да яде само нещо определено - значи точно от това няма нужда! Никакво принуждаване при хранене! Никакво "угояване"! Детето ви не е селскостопанско животно. Уточнение: храна, равнозначна на лекарство (морков, лимон, ябълка, лук, мляко и подобни - по лекарско предписание) може да бъде предлагана по-настойчиво, обаче само така, че да не предизвика неприятни емоции. Измислете предлог вид игра, покажете пример, подтикнете ярко и весело. А ако има активно нежелание, протест - не настоявайте и не предлагайте повторно. Отсъствието на апетит по време на болест е знак, че организмът се нуждае от вътрешно пречистване, сам иска да погладува, и в този случай гласът на инстинкта е по-верен от всякакво лекарско предписание.
Второ, НЕ подтиквайте
Насилие в мека форма: подтикване, склоняване, настойчиви повторни предложения... Спрете - и никога повече не правете това!
Трето, НЕ поощрявайте
Нищо повече от необходимото. Разнообразие - да, колкото е възможно, но без излишества. Никакви възнаграждения във вид на храна, никакви сладоледи, бонбони и шоколади за примерно поведение или научено домашно, още повече за изядена против желание закуска или просто така! Храната не е средство за постигане на послушно поведение, не е средство за наслада, храната е средство за Живеене. Естествено трябва да има здравословното удоволствие от ядене, но то трябва да произтича само от естествен апетит. С вашите бонбони ще постигнете само разлигавеността и извратен вкус, а също и нарушен обмен на веществата.
Четвърто, НЕ ръчкайте
"Яж по-бързо! Защо се бавиш? Айде, кой пръв ще изяде всичко?!" Яденето не е гасене на пожар. Темпото на хранене е индивидуално. Бързане при хранене винаги е вредно, а почивки между дъвченето са необходими даже на кравите. Ако се налага да бързате за училище или още за някъде, по-добре детето да не успее на дояде всичко, отколкото в суматоха и паника да погълне още едно несдъвкано парче.
Пето, НЕ разсейвайте
Изключете телевизор, докато се храни детето, скрийте новата играчка. Но ако детето само се разсейва, отвлича вниманието си от храната, не протестирайте и не упреквайте, значи то просто не е гладно. Не поощрявайте, а разберете.
Всяко дете е различно. Има деца със своеобразни хранителни прищявки. Повечето от тези прищявки са безобидни, и могат да бъдат удовлетворени; обаче се случва някои малки познавачи с изтънчен вкус искат да похапнат и кибрит, или още нещо. Като правило, подобни изцепки свързани с някакво нарушение на обмяна на веществата или някакъв временен химически недостиг (когато ядат тебешир - организмът търси калций). Консултирайте се с лекар, опитайте да разберете причините.
Разбира се, че не може да се позволява на детето да яде каквото му падне и в каквито и да е количества (например неограничени количества сладко или сладолед). Не трябва да има хранителни принуждавания, но трябва да съществуват хранителни забрани, особено при наличие на алергии. Съблюдаване на всички останали "НЕ"-та ще ви отърве от голямо количество допълнителни проблеми.
Шесто, НЕ се тревожете и НЕ тревожете
Никаква тревога, никакво безпокойство относно това, дали детето е яло навреме и колко. Контролирайте само качеството на храна. Не досаждайте, не питайте: "Ял ли си? Искаш ли да ядеш?" Нека детето само помоли, потърси храна, когато поиска, така ще бъде правилно, така, само така!
"...А как тогава да го храня?" Много лесно. Определено време храната трябва да се намира пред очите на детето, така, че да може да я стигне. Ако е кърмаче - предлагате гърда при проява на безпокойство. Ако е малко дете - безнасилственно го откарвате на масата, но не го удържайте, ако то не иска. Ако е по-голямо дете - просто му съобщавате, че закуската, обеда или вечерята са готови, предлагате му да яде - и край, нищо повече. Храната е пред тебе: яж, ако искаш.
И седмо, последното
Разбира се, трябва да давате добър пример. Желателно във всичко. Въпроса за храненето на чедото ви може да ви се стори елементарен, но той се отнася не само до физическото здраве на детето, а и до начина на държане и на мислене.
Автор: Владимир Леви, психолог, лекар, писател