Искам да подчертая , че не съм от майките - орлици , но много внимавам за инциденти , като например да не го удари люлка или да не си бъркат в очите с някое детенце . Ненатрапчиво , но винаги съм наблизо .
Случката , която ме втрещи обаче е следната : живеем в мезонет , стълбите са високи . Миналият ден малкият се покатерил на един фотъойл от тези , като футболни топки , и се провесил през тръбите на парапета на половина , само краката му стърчаха Стана за секунди . Спря ми сърцето като го видях В това време мъжът ми отдолу му махаше и се смееха Щях да го убия ... Казвам : " Не виждаш ли , че ще падне долу ? "
Отговор : " Как ще падне , ти луда ли си ?
То бива спокойствие , ама ... Сто пъти го попитах след това има ли акъл да види така детето и да не предприеме нищо , а той пак - " Стига си си измисляла ужасии , няма да падне и точка ! "
Аз смятам , че е може да се предотвратят доста неприятности , когато елиминираш причината , той смята , че само фантазии са ми в главата и , че " това дето ти го мислела майка ти ... верно да не ти се случва "
И така - не можем да се разберем . Неща , които аз смятам за опасни на него му се струват смешни Може би е редно все пак да кажа , че мъжът ми страшно много се занимава и си играе с детето , много е грижовен , но е прекалено смел по дяволите
То е ясно , че мъжете са от Марс , жените от Венера , ама чак пък толкова ...
При вас как е ?