Стели е вече на 10 месеца и мога спокойно и с гордост да кажа, че с мъжа ми си го гледаме сами 
През деня, разбира се той работи, но винаги ми помага ако се наложи. Живеем със свекитата, но тъй като те работят извън града ги виждаме 2-3 пъти седмично. В тези моменти те си играят с него, но основните задължения са мои. У моите родители ходим когато поискаме. Оставяли сме го на бабите като беше съвсем малък вечер за няколко часа, но от момента, в който започна да ме разпознава това стана невъзможно. На няколко пъти са ни привиквали по спешност и ние просто се отказахме да ходим където и да е. Та в момента детето е навсякъде с нас, по гости, по заведения (е не нощни де), дори онзи ден ходихме на палатки с него. Все още кърмя и детенцето ми е особено привързано към мен. Хубаво е да е с нас, но нали се сещате, че на мен в някои моменти ми идва нанагорно..............Няма сега да се оплаквам от трудностите на майчинството.
От едно известно време се усеща нуждата от помощник. Повдигнахме въпроса пред бабите и им казахме, че ни се иска да са малко по ангажирани с внука си. Разбира се не сме им го натяквали, все пак той е наше дете. Идеята се прие и от двете страни. Майка ми напоследък се е заела насериозно със задачата и определно има ефект Другата баба за момента все още не може.................. 
Аз май много се разпрострях с историята ни.
Искам да знам, на вас мами помага ли ви някой?
Виж целия пост
През деня, разбира се той работи, но винаги ми помага ако се наложи. Живеем със свекитата, но тъй като те работят извън града ги виждаме 2-3 пъти седмично. В тези моменти те си играят с него, но основните задължения са мои. У моите родители ходим когато поискаме. Оставяли сме го на бабите като беше съвсем малък вечер за няколко часа, но от момента, в който започна да ме разпознава това стана невъзможно. На няколко пъти са ни привиквали по спешност и ние просто се отказахме да ходим където и да е. Та в момента детето е навсякъде с нас, по гости, по заведения (е не нощни де), дори онзи ден ходихме на палатки с него. Все още кърмя и детенцето ми е особено привързано към мен. Хубаво е да е с нас, но нали се сещате, че на мен в някои моменти ми идва нанагорно..............Няма сега да се оплаквам от трудностите на майчинството.От едно известно време се усеща нуждата от помощник. Повдигнахме въпроса пред бабите и им казахме, че ни се иска да са малко по ангажирани с внука си. Разбира се не сме им го натяквали, все пак той е наше дете. Идеята се прие и от двете страни. Майка ми напоследък се е заела насериозно със задачата и определно има ефект
Другата баба за момента все още не може.................. Аз май много се разпрострях с историята ни.
Искам да знам, на вас мами помага ли ви някой?
