Как бихте постъпили,ако..

Събирам си партакешите и си намирам такъв,дето ме глези и милва,при това, да осъзнава какво прави.

Що търпиш,като не ти харесва?

Е вече НЯМАА

Шута в гъза.

Както казват хората съвети се дават много лесно щом не са за тебе . И най - лесно е да биеш шута на някой , а не да се бориш да запазиш една връзка .
Много ми е интересно колко от вас давайки такъв съвет самите биха го направили ?

На мен специално, когато казвам,че ми е писнало,обикновено съм се уморила вече от опити за да променя нещо,от компромиси и т.н.Ако наистина е безмислено и няма изгледи да се пребориш, няма смисъл да си губиш времето.

Правила съм го разбира се. А в случая не се сещам  в името на какво да се бориш да запазиш връзка, която те наранява?

Ох, и при нас е така -за съжаление съвет не мога да дам. Все говорим, говорим -усеща се няква промяно, но ...... винаги има едно НО
Успех!

уф..гадно

 

Как така не осъзнава, че те наранява?
Малоумен ли е? Ти що не му кажеш, че
те боли? Трайкането не помага, ей.

В една предишна моя връзка беше подобна ситуацията - вместо да съм влюбена и щастлива, се прибирах у дома и плачех. Трябваше ми година за да осъзная какво заслужавам и че това не е обич, а мазохизъм.  После още около половин година, за да осъзная какво е да живееш без него (дистанцирах се умишлено - отдадох се изцяло на работата, за да не мисля за него). След всички проведени разговори, той така и не беше разбрал какво ми причинява и беше страшно изненадан от това, че искам да скъсаме. След като му обясних отново (това го бяхме говорили и преди и на мен вече ми беше писнало да прося едва ли не внимание), той ме попита: "А бил ли съм те някога, че мислиш, че съм лош за теб???????" Не можете да си представите удивлението ми, когато чух това, не знаех какво да отговоря...
Както и да е - по темата - казвай си от какво те боли, с какво те наранява, защото той може да мисли такива едни отношения за нормални. Колкото по-бързо осъзнае той твоите потребности и твоята душевност, толкова по-добре, а ако не - ...... Само да ти кажа - ти си най-важната и първо за себе си трябва да мислиш, за себе си и своето спокойствие, защото ако продължиш по този начин, рано или късно идва края - дали на любовта или на връзката, все едно. Между другото - когато се разделихме все още го обичах, но повече обичах себе си, за да се подлагам на този душевен тормоз. Може да звучи доста егоистично, но поне аз мисля така.
За протокола - сега съм омъжена и съм щастлива, много щастлива, но и много говорим с мъжа ми (освен в случаите когато съм сърдита ).
Виж, имаше една книга "Изкуството да бъдеш егоист", ако я намериш, прочети я. Там човека егоист не се разглежда по общоприетия начин.
На теб пожелавам да намериш своя начин да бъдеш щастлива, защото всеки заслужава това.

И моята връзка беше такава. Сутрин се чудеше защо от сутринта съм сърдита.
Сега продължава да се чуди как съм решила да си тръгна, защото си мисли, че ме е носил на ръце.

Благодаря Ви за съветите