Осиновеното момче, което е в ранен пубертет вече, започва да тероризира майката, на която са предоставени родителските права. Бие я, проявява и нездрав интерес към малкото момиченце / може и да е здрав, но кой знае...?, страх лозе пази/
Майката иска да разосинови момчето.
Може би е важно и да добавя, че има данни, че след раждането на родното детенце по някакъв начин момчето усеща разлика в отношението към него. Семейната среда в която расте не е здрава, същестуват и съмнения, че е настройвано от бащата срещу майката след развода. Разбрало е, че е осиновено.
Възможностите след разосиновяването са да бъде настанено в дом за деца лишени от родителска грижа или може би да бъдат предоставени родителските права на бащата.
Какви са според вас моралните аспекти на едно разосиновяване.- И има ли такива?
Оправдано ли е да вземем дете на "заем" ? ...Или да направим рекламация в момента в който си дадем сметка, че стоката не е годна или може би в процеса на употреба сме я повредили.
Или да поемем цялата тегоба свързана с физическо насилие и може би други посегателства.
Любопитни са ми вашите мнения по отношение една подобна хипотетична житейска ситуация.
Много се говори за осиновяването.
А отношението към осиновените същото ли е като към родните деца? И налице ли е същата амбиция да положиш усилие, да дадеш търпение или дори...да се примириш.