Как да го накарам да отиде на терапевт

Доколкото съм любопитствала избухването е неконтролируемо при ниски нива на хормона серотонин. Самото избухване се получава от тестосерон, но би трябвало да е контролируемо при достатъчно серотонин. Погледнато така съпругът ти има нужда от изследване на хормони, но нито имам идея как се прави нито къде правят такива изследвания.
Като с кафето -  пиеш кафе - не ти се спи. Пиеш чай от кантарион и маточина - по-спокоен си. Дано така да успееш да убедиш съпруга ти да отиде на някакъв лекар...

До колкото съм чувала (от обща култура) трябва да се вземат предвид още много фактори, като например: какво е семейството му, какви са техните навици, порядки, отношения вътре в семейството му, модели на поведение - т.е. как той реагира на стрес, на загуба, как се справя при провал. Друго - има ли зависимост - пие ли, пуши ли, склонен ли е към емоционални и необмислени прояви? Има ли самоконтрол? И мноооого още!
Може наистина да се окаже хормонален проблем, който да се оправи с малко хапчета, но може и да много по зле ... и да е безнадеждно ... !
1) опитай да говориш с него - да разбереш КАК се чувства (тъжен, депресиран, унил, безсилен, бесен ...)
2) проследявай КОГА изпада в агресивни състояния; КОЕ го провокира, КАКВО прави след като избухне - как се справя (чувства ли постфактум вина или смята, че е в правото си)
3) РАЗБЕРИ осъзнава ли той, че когато избухне, има проблем.
4) Когато е по-спокоен го разпитай за семейството му - т.е. има ли родител, който е реагирал по сходен начин (примерно: като малък баща му винаги е избухвал така ...!?) и след това как е процедирало цялото семейство (след това "виновния"извинява ли се или всички смятат такова поведение за нормално, или пък го табуират и никой не говори за това, което се е случило)

Ако трябва, кажи му, че искаш И ДВАМАТА да си направите изследвания (примерно хормонални) - ей така просто (примерно), като на бъзик!
Ако все пак по-натам успееш да го склониш да отидете на семейно консултиране (което е по-добър вариант от колкото да го караш да отиде сам на психолог, защото иначе той оставас впечатлението, че "вината е у него" и 4е "той има проблем") е най-добре да разполагаш с отговорите на тези въпроси.
Надявам се, проблемът да се окаже хормонален, защото иначе на него ще му е много трудно да приеме, че има психически проблем и е доста вероятно да почне да обвинява теб.

Но имай предвид - трябва и ти самата мноооооого нерви да изхабиш. Виждала съм разни хора и никак не е лесно. Докато се оправиш с него (ако въобще успееш), може накрая ти да си за психатър!

Поведението му е резултат от много неща - вечно каращи се родители, ранен брак (с мен), отговорности и задължения, болест, която го лиши от възможността да практикува това, което най - много обича. Дойде му в повече и се отчая. Наляга го депресия. Понякога се чувства неспособен да се справи. Главното е това, че вечно се чувства недооценен. Всеки трябва да се съобразява с него и ако защитя друг изпада в истерия. Знам, че е страшно комплексиран. Точно за това искам да срещне с човек, който ще е компетентен. Не мисля, че трябва винаги да съм нащрек - я да не го засегна, я да не го обидя. Виждам, че е много чувствителен и това избива в жестокост.
Смятам, че съзнава всичко, но му е много лесно да оправдае сам себе си. Да каже - ако ти не беше направила така, то аз нямаше...