Здравейте.
проблема е следния. Преди няколко дни имах неприятен инцидент с брата на мъжа си, т.е. моя девер. Той работи в София, но живее в провинцията и всеки ден пътуваше. Преди 1-2 седмици реши да си търси квартира и попита дали може да остане у нас, докато си намери. Ние живеем в гарсониера под наем. Въпреки, че имах на 13-ти (т.е. днес) един много тежък изпит, за който ми трябваше много тишина и спокойствие се съгласих да остане - нали е брат на съпруга ми. Дотук добре. Но... миналата седмица ( след двуседмичен престой у нас) той си намери квартира и си отиде за уикенда у дома ( в провинцията). Ние с мъжа ми решихме, че от понеделник ( т.е. от оня ден) ще отиде в новата квартира. Да, ама не. В понеделник вечерта в 20.30ч. той дойде у нас и каза,че щял да ходи в квартирата след 1-2 дни, т.е че ще остане у нас. При което аз направо побеснях. Първо, защото не ни беше предупредил ( което не му се случва за първи път) и второ, защото ми оставаха само 2 дни и 2 вечери за учене за изпита, и ако той останеше и заемеше едната стая, а детето спи в другата няма как да уча изобщо и третоо, според мен беше редно той да се съобрази с моите планове, а не аз с неговите. Казах на съпруга си, че не може да остане и докато спорехме по въпроса той чу разправията, разсърди се и си отиде - в новата квартира.
и сега ( след като вече ми мина изпита - успешно) се чудя дали постъпих правилно или сбърках. От една страна съм доволна,че стана така, защото той най-после ще разбере правилата и че не може да се разпорежда в дома ни и с плановете ни, но от друга съм подтисната, защото по този начин поставих мъжа си в много кофти ситуация. Вие какво бихте направили в тази ситуация?
П.П.Извинявайте че стана доста дълго.
Виж целия пост
проблема е следния. Преди няколко дни имах неприятен инцидент с брата на мъжа си, т.е. моя девер. Той работи в София, но живее в провинцията и всеки ден пътуваше. Преди 1-2 седмици реши да си търси квартира и попита дали може да остане у нас, докато си намери. Ние живеем в гарсониера под наем. Въпреки, че имах на 13-ти (т.е. днес) един много тежък изпит, за който ми трябваше много тишина и спокойствие се съгласих да остане - нали е брат на съпруга ми. Дотук добре. Но... миналата седмица ( след двуседмичен престой у нас) той си намери квартира и си отиде за уикенда у дома ( в провинцията). Ние с мъжа ми решихме, че от понеделник ( т.е. от оня ден) ще отиде в новата квартира. Да, ама не. В понеделник вечерта в 20.30ч. той дойде у нас и каза,че щял да ходи в квартирата след 1-2 дни, т.е че ще остане у нас. При което аз направо побеснях. Първо, защото не ни беше предупредил ( което не му се случва за първи път) и второ, защото ми оставаха само 2 дни и 2 вечери за учене за изпита, и ако той останеше и заемеше едната стая, а детето спи в другата няма как да уча изобщо и третоо, според мен беше редно той да се съобрази с моите планове, а не аз с неговите. Казах на съпруга си, че не може да остане и докато спорехме по въпроса той чу разправията, разсърди се и си отиде - в новата квартира.
и сега ( след като вече ми мина изпита - успешно) се чудя дали постъпих правилно или сбърках. От една страна съм доволна,че стана така, защото той най-после ще разбере правилата и че не може да се разпорежда в дома ни и с плановете ни, но от друга съм подтисната, защото по този начин поставих мъжа си в много кофти ситуация. Вие какво бихте направили в тази ситуация?
П.П.Извинявайте че стана доста дълго.
Подкрепям напълно. Точно така трябва да се постъпва, защото премълчиш ли ти се качват на главата. 
Как щеше да се по4увстваш? 
Според мен не си права 
