хайде малко да си поговорим колко хубаво нещо е кърменето за майките.
не само за връзката на майката с бебето. а за духовната страна на кърменето.
аз лично, въпреки че постоянно се оправдавам, че мозъка ми слиза с кърмата, имам нужда малко да пофилософствам.
ако и вие имате такива нужди, заповядайте.
за да се изпадне в състояние на медитация, трябва да се отпусне мисълта да се рее. една японка беше сравнила състоянието преди време с реката. пускаш мисълта си като есенен лист в реката и той плава. не мислиш съзнателно.
с кърменето е същото - пускаш кърмата да тече и не я направляваш, тя те води. накъде? към усещането за единение, релакса и опияняващото чувство да си цялостен. /разбирате сами, че не визирам проблемни случаи на кърмене/
да отдаваш безвъзмездно и безрезервно себе си. да зареждаш гърдите си не просто с храна, а с цялата любов, на която си способен. за мен това е равносилно на дзен. даваш. няма значение кога, по колко, къде, защо. просто те обзема едно неописуемо спокойствие и се наслаждаваш.
не знам кой получава повече от кърменето - аз или бебето/ но като гледам и тя е доволна/, но със сигурност води до пристрастяване....и за майката.
моля само темата да не се превръща в спор ЗА или ПРОТИВ кърменето, нека просто си начешем малко мозъците. и клавиатурите.