Учите ли децата си да уважават чуждата собственост?

Съгласна съм с теб,нали знаеш обаче,че всичко е въпрос на възпитание от една страна,но на едно малко детенце неможеш да му обясниш за чуждите играчки например,а ако неговори няма как да си поиска нещо чуждо.Вече ако е по-голямо можеш да му направиш забележка или да му обясниш.Моето дете винаги пита..но е по-голям и разбира

Иска ми се, но ситуацията на нашата площадка е такава, че това е невъзможно.

По въпроса - да.
Но примерът ти ме умили. Да видиш като тръгнат на училище какво става! 
Хайде, да не ви отчайвам съвсем... 

Ако някой може да ми каже как може да се накара едно двегодишно дете да не пипа чуждите играчки ще съм му много благодарна Уча я да не хвърля чуждите играчки, да ги връща, но като си играе взима играчки и на други деца  и  е невъзможно  да  й обясня просто така,че трябва да пита при всяко взимане.

Твърдо да. Обяснявам кое може и да чака за Да, ако не е сигурен. Дори вкъщи с поглед пита и изчаква да кажа може ли да вземе нещо или не, което знае, че по принцип не е разрешено - чаша, вилица, нещо сладко преди ядене. Засега е така, занапред не знам... 

Ако става думи за играчки по площадките - Аз питам вместо нея може ли. Смятам, че това е начинът и тя да се научи да пита. Но под това не разбирам 'уважение на чуждата собственост"... Иначе не разрешавам да руши, да удря, блъска и прочие...вандалщини.

И ние така правехме, като я видех да взима чужда играчка, взимах я за ръка и ходехме да питаме. Обратното също - ако някое дете и вземеше играчка без да пита и тя видимо не искаше да я даде, отивах, вземах играчката и казвах, че първо трябва да попитат дъщеря ми дали може. Ако тя не разрешаваше, предлагахме друга играчка. Моята така много си даваше играчката "на заем" и "за малко". Май че действаше! Други майки не са се сърдели на моя подход.

До такава степен, че не си бъркаме взаимно по чантите и джобовете.
Освен това вече са научени, че не трябва да унищожават чужди вещи, не трябва да нарушават чуждото лично пространство и спокойствие. Та, нещата не опират само до вещите.

Много хубава тема.
Да,уча го и виждам резултатите от това.Всеки път, когато посегне към нещо поглежда към мен или баща си, ако кажем не-оставя го обратно.Ако кажем,че може- взема го.
Според мен това се учи не само по площадките.Понякога ни идват гости с деца.Някои са научени да питат за всяко нещо,защото им е обяснено,че все пак са на гости и е редно да се попита.На други им е внушено,че щом са деца никой няма право да им отказва.Вторите рядко ги каня да ни посетят друг път.

Уча ги, разбира се... Даже от толкоз науки  , те идват да ме питат: "мамо, може ли да взема на Вальо колелото..?" Ама отиди и питай Вальо или майка му, защо мен?! Ама те са срамливи моите. 

Ако някое дете не си дава играчката/колелото/кукенската количка, се съобразяваме с него, ако ще моето да се дере от рев. Обаче с моите не всякой се съобразява, което си е дразнещо.

Уважават всяка собственост, не само чуждата. И при нас, както при Янита, не се бърка по чужди джобове, чанти и лични вещи. Аз съм направо "програмирана" така и така съм научила и децата. За мен е абсолютно невнятно как е възможно да бръкнеш в чужда чанта или джоб.

Децата винаги питат. Особено Крисо стига до крайности чак. От рода на "Тате, може ли да взема списанието ти за оф-роуд-а". Сто пъти сме му казали, че всички списания и книги вкъщи се четат от всички свободно и спокойно, но той е свикнал за всичко да пита. Често го усещам как пита просто протоколно, но задължително пита.

Пазят своите вещи, чуждите също. И да, двегодишно може да се научи да не пипа и да не чупи. В това съм абсолютно убедена.

Сашо на моменти чак се престарава и пита и вкъщи дали можел да си вземе тази или онази играчка!!!!!

Естествено ! Че то ако не уважава чуждата след време няма да му дреме и за собствената  Изключително се дразня на майки на които хич не им дреме , че детето им е счупило някаква чужда играчка или нещо друго  Даже няма и да коментирам 

Да пипа, може разбира се, но след като попита, или ако още не може да говори само, мама пита вместо него. 
Идеята е да се научи как става - не може просто така, без разрешение, да се разполага с чуждите неща.
Изключение разбира се правят приятелчетата, с които сме всеки ден и се знае, че всеки играе с каквото си поиска, ами нали са най-добрите приятели, как иначе 

Дани и Ива никога не пипат чужди играчки без да питат дали може 
За хвърляне, тряскане, чупене и дума не може да става - те и с нашите играчки не процедират така, камо ли с чуждите 

Шани, и Дани е така - пита мен дали може да вземе еди-какво си 
Особено ако не познава детенцето.

chibi, и моите се питат един друг в къщи - има например играчки, които са подарени на Дани, т.е. негови са си  , и такива, които са на Ива. Ако някой иска от другия пита дали може.

С колелата например се получават интересни комбинации - колелото на Дани, колелото на Ива и колелото-триколка на Мони - всеки иска размерът, който не е за него 

А интересното е, че когато искат нещо негово, а той в момента си играе точно с това (винаги това е най-интересната играчка за всичките  ), него питат - а той "да" не знае, само "не, нее" и те седят и чакат той да се наиграе, ако евентуално аз не взема играчката от него 
Аз обикновено я взимам, де, нали още не разбира детенце, и му давам друга.
А другият вариант е да си разменят - Мони казва "не, неее" (естествено  ), а Дани и/или Ива му подават нещо друго и той веднага се съгласява, нали си е още Глупи (като джуджето на Снежанка), както Данито обича да го нарича