Малкото ми дете,десетгодишно момче,изкара учебната година при баща си,тъй като ние правихме ремонт и цяла есен и зима апартамента беше като бомбардиран.В почивните дни си го взимах,родителските права са си мои,самото дете беше видимо щастливо и доволно,че баща му се е "върнал"...Сега е във ваканция и преди няколко дни ме помоли пак да го заведа при тати,понеже искал да поиграе и с тамошните приятели-о.к.,заведох го.Разбрахме се за миналата вечер да се прибере,звъня му аз да тръгвам ли,а той помоли още няколко дни да остане,защото сестра му(от новата жена на баща му) имала рожден ден тия дни.Съгласих се,щом той го иска...И понеже по време на разговора бях с моя братовчедка на кафе,тя,естествено,разбра за какво става дума и още по-"естествено" и акъл взе да дава...Ма кво било това да оставям детето по толкова време там,ма как съм щяла да допускам да ме пренебрегват децата ми заради породената им сестра,чиято майка откраднала баща им,ми то аз съм се държала сякаш искам да се отърва от децата си...Падна ми пердето и се скарах с нея-самата тя няма деца,дай боже и проблемите на развода да са далече от нея,ама какво право има да ме поучава...През цялата вечер една камара роднини,които,докато имах нужда от помощ никакви не ги чух,нито видях,ми звъняха "загрижени"...Един акъл дава как да отмъщавам на мащехата,друг едва ли не ме съжалява,трети ме предупреждава като ми вземели децата "ония" да не съм ходела да им плача на рамената...Що за феномен е това родата да се бута да е полезна когато най не ти трябва???