Седя и се кумя да пиша или да не пиша, но все си мисля, че е по-добре да я напиша, пък може и да помогна някому.
Решихме, че искаме второ бебе, ходих на АГ, всичко беше наред, бързо стана работата. В 7-8 г.с. получих леко зацапване, лежах 3 дни в Първа АГБ, където ми казаха, че съм имала синдром на изчезващия близнак и най-вероятно затова се е получило зацапването. Докторът дето ме изписа и с който за съжаление след месец пак се срещнах ми каза, че нямало изчезващ близнак, а едва ли не ме изписва с близнаци. Моята докторка обаче видя един жив ембрион със сърдечна дейност - девета седмица. Чудеше се кво е видял въпросния доктор.
1 месец по-късно през нощта получих много силно кървене. Веднага хванах едно такси до болницата и си мислех, че всичко приключва. Но дежурната явно прецени, че кървенето не е много и ме прие. Случи се неделя, та един ден си лежах без никой да ме види на ехограф. В понеделник се видя, че бебето няма сърдечна дейност и на обяд ми направиха кюртаж.
сестрите ми казаха, че ако искам мога да си ходя, но аз предпочетах да остана до другия ден.
Съвет към всички, на които им се случи: не си тръгвайте от болницата преди да Ви е прегледал доктор. Или ако си тръгнете се следете, особено за температура.
Ако сте с РХ минус задължително го повторете няколко пъти докато някой ви даде рецепта. Много добре знаех за ваксината, когато раждах, но уви при аборта това ми изскочи от главата и никой не ми каза. Побеснях като видях, че в епикризата пише, че била дадена рецепта за антиД гамаглобулин. Много ме доядя, но вече ми минава.
На другият ден се оказа, че имам кръв в матката, биха ми метергин, дадоха ми рецепта за метергин хапчета и доктора дето ми прави абразиото (същия, от по-горе) ми каза, че ако до 2 дни не изкървя трябва да отида пак. Имала съм спазъм на канала, защото съм раждала секцио. И да се разхождам. Познайте колко спокойна се прибрах.
До другия ден нямаше никакъв резултат и много притеснена отидох при моята докторка, която каза, че това и се вижда сериозно и ме попита дали искам да ме свърже с един доктор в една частна клиника.
Кво да ви кажаа - добре, че беше въпросния доктор. Направи ми второ абразио, като казаха, че добре че съм отишла, ако съм закъсняла още е можело да стане много сериозно. В подробности няма да навлизам. Това го пускам, че стана дълго и продължавам.
Виж целия пост
Решихме, че искаме второ бебе, ходих на АГ, всичко беше наред, бързо стана работата. В 7-8 г.с. получих леко зацапване, лежах 3 дни в Първа АГБ, където ми казаха, че съм имала синдром на изчезващия близнак и най-вероятно затова се е получило зацапването. Докторът дето ме изписа и с който за съжаление след месец пак се срещнах ми каза, че нямало изчезващ близнак, а едва ли не ме изписва с близнаци. Моята докторка обаче видя един жив ембрион със сърдечна дейност - девета седмица. Чудеше се кво е видял въпросния доктор.
1 месец по-късно през нощта получих много силно кървене. Веднага хванах едно такси до болницата и си мислех, че всичко приключва. Но дежурната явно прецени, че кървенето не е много и ме прие. Случи се неделя, та един ден си лежах без никой да ме види на ехограф. В понеделник се видя, че бебето няма сърдечна дейност и на обяд ми направиха кюртаж.
сестрите ми казаха, че ако искам мога да си ходя, но аз предпочетах да остана до другия ден.
Съвет към всички, на които им се случи: не си тръгвайте от болницата преди да Ви е прегледал доктор. Или ако си тръгнете се следете, особено за температура.
Ако сте с РХ минус задължително го повторете няколко пъти докато някой ви даде рецепта. Много добре знаех за ваксината, когато раждах, но уви при аборта това ми изскочи от главата и никой не ми каза. Побеснях като видях, че в епикризата пише, че била дадена рецепта за антиД гамаглобулин. Много ме доядя, но вече ми минава.
На другият ден се оказа, че имам кръв в матката, биха ми метергин, дадоха ми рецепта за метергин хапчета и доктора дето ми прави абразиото (същия, от по-горе) ми каза, че ако до 2 дни не изкървя трябва да отида пак. Имала съм спазъм на канала, защото съм раждала секцио. И да се разхождам. Познайте колко спокойна се прибрах.
До другия ден нямаше никакъв резултат и много притеснена отидох при моята докторка, която каза, че това и се вижда сериозно и ме попита дали искам да ме свърже с един доктор в една частна клиника.
Кво да ви кажаа - добре, че беше въпросния доктор. Направи ми второ абразио, като казаха, че добре че съм отишла, ако съм закъсняла още е можело да стане много сериозно. В подробности няма да навлизам. Това го пускам, че стана дълго и продължавам.
