Лято е. Топло е. Замириса на море. На безкрайно дълги златни плажове, на морски бриз и прохладни вълни.
Може би това е причината повечето Рицарки да сграбчат здраво юздите на своята цел и да се приближават към нея.
Последните седмици някой от тях ни изненадват всеки ден с намаления. Но май не можем да говорим за изненади - щом сме тук, значи сме сериозни, устремени и волеви да постигнем желаните килограми. Понякога има трудни периоди, моменти, в които ти се струва, че просто вече няма смисъл, че си опитал всичко, а тялото не иска да се подчини. Но ние всички имаме и друга черта - корави сме. И когато паднем, винаги имаме сили да се изправим и продължим напред. Въпреки ожулените колене. Въпреки ехидните усмивки на случайните минувачи. Въпреки наранената си вяра. Ставаме, отупваме праха, а с него и черните мисли, гордо вдигаме глава и продължаваме напред - още по-силни, още повече решени да стигнем последната спирка, наречена " моето истинско АЗ".
Ето затова аз ви се възхищавам!
И сега, когато моята е цел е малко по-друга, попивам всичко от вас, защото знам, че когато дойде моментът да тръгна по вашите стъпки, ще бъда не по-малко силна, не по-малко уверена и не по-малко целеустремена от вас.
И само накратко, без думи, ще припомня крайпътните камъни на Ордена на Рицарките на бялото кантарче:
Старата тема:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=197666.0
Виж целия пост
Може би това е причината повечето Рицарки да сграбчат здраво юздите на своята цел и да се приближават към нея.
Последните седмици някой от тях ни изненадват всеки ден с намаления. Но май не можем да говорим за изненади - щом сме тук, значи сме сериозни, устремени и волеви да постигнем желаните килограми. Понякога има трудни периоди, моменти, в които ти се струва, че просто вече няма смисъл, че си опитал всичко, а тялото не иска да се подчини. Но ние всички имаме и друга черта - корави сме. И когато паднем, винаги имаме сили да се изправим и продължим напред. Въпреки ожулените колене. Въпреки ехидните усмивки на случайните минувачи. Въпреки наранената си вяра. Ставаме, отупваме праха, а с него и черните мисли, гордо вдигаме глава и продължаваме напред - още по-силни, още повече решени да стигнем последната спирка, наречена " моето истинско АЗ".
Ето затова аз ви се възхищавам!
И сега, когато моята е цел е малко по-друга, попивам всичко от вас, защото знам, че когато дойде моментът да тръгна по вашите стъпки, ще бъда не по-малко силна, не по-малко уверена и не по-малко целеустремена от вас.
И само накратко, без думи, ще припомня крайпътните камъни на Ордена на Рицарките на бялото кантарче:
Старата тема:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=197666.0
Ти как устиска да не спиш в нея снощи 
Не е лошо, ще ти кажа 
