Здравейте,
работя от скоро, за пръв път, и нямам никакъв опит с отношения към шефовете.
Работата ми е в офис, стоя (често сама) и влизат всякакви хора.
Днес се появи едно цигле - видимо не добре психически (не се присмивам на детето, пояснявам) - стои и гледа. Не бях сама, казах на шефа - той се зае. До тук добре, едвам го изгони - той му казва да се маха, онова просто стои и гледа в точка, абсолютно неадекватно. Към 20 мин.. стоя, като почнаха да се обаджат на полиция изчезна.
То е добро явно детето, няма да направи лошо никому, но все пак си е притеснителна такава поява (и то за втори път идва - предния път беше една вечер, сама бях - добре, че познати дойдоха и го изгониха).
До тук добре, но аз се притесних - честно казано съм страшна бъзливка, нищо че го раздавам отворена иначе.
Споделих на шефа, казах, че ако съм сама ще ме е страх, че няма да знам какво да направя. Той ми каза да го наритам хлапето и толкоз. Е хубаво, ама аз не смея, не съм такава - как така да го наритам? Ами то ако ме нарита мен? Няколко още пъти съвсем отговорно се опитах да споделя с шефа притесненията си, но като цяло получих само подигравки.
Не ми хареса тая реакция, аз ли искам много, той ли е прав? Все пак съм голямо момиче, не ми е пазач - но не ми стана приятно, че се отнесе неуважително когато видя, че наистина се притеснявам сериозно.
Права ли съм, не съм ли? Нормално ли е така да се говори? Както казах - първа работа, първи шеф - бих искала съвет. Както и ако някой има идея как да реагирам с циглето другия път.
Виж целия пост
работя от скоро, за пръв път, и нямам никакъв опит с отношения към шефовете.
Работата ми е в офис, стоя (често сама) и влизат всякакви хора.
Днес се появи едно цигле - видимо не добре психически (не се присмивам на детето, пояснявам) - стои и гледа. Не бях сама, казах на шефа - той се зае. До тук добре, едвам го изгони - той му казва да се маха, онова просто стои и гледа в точка, абсолютно неадекватно. Към 20 мин.. стоя, като почнаха да се обаджат на полиция изчезна.
То е добро явно детето, няма да направи лошо никому, но все пак си е притеснителна такава поява (и то за втори път идва - предния път беше една вечер, сама бях - добре, че познати дойдоха и го изгониха).
До тук добре, но аз се притесних - честно казано съм страшна бъзливка, нищо че го раздавам отворена иначе.
Споделих на шефа, казах, че ако съм сама ще ме е страх, че няма да знам какво да направя. Той ми каза да го наритам хлапето и толкоз. Е хубаво, ама аз не смея, не съм такава - как така да го наритам? Ами то ако ме нарита мен? Няколко още пъти съвсем отговорно се опитах да споделя с шефа притесненията си, но като цяло получих само подигравки.
Не ми хареса тая реакция, аз ли искам много, той ли е прав? Все пак съм голямо момиче, не ми е пазач - но не ми стана приятно, че се отнесе неуважително когато видя, че наистина се притеснявам сериозно.
Права ли съм, не съм ли? Нормално ли е така да се говори? Както казах - първа работа, първи шеф - бих искала съвет. Както и ако някой има идея как да реагирам с циглето другия път.
Дано не, питането е в друга насока, може би не трябваше да казвам "цигле"
