отново на работа

  • 978
  • 14
 Остава ми малко от майчинството!
 Не искам да си оставям детето на ясли,още повече ,че  е болнаво, но нямам избор!
 Не искам да се връщам на старата работа ,търся си нова.В тази фирма работя отдавна,но не ми харесват много неща там -- най-вече напрежението и стреса създавани от някои личности .
 Ох искам да съм си при бебо ,а не на "бойното поле"!Наистина трябва да си сменя работата!Ако си намеря нещо не толкова стресиращо ,може би по-решително ще дам детето на ясла.
 Сигурна съм ,че  и другите майки изпитват смесени чувства,когато трябва да отделят децата си за цял ден,като до сега са били винаги до тях.
 Споделете моля!
Виж целия пост
# 1
Абсолютно те разбирам! Мисля, че
когато детето тръгва на ясла, не то,
ами майката е тази, която страда от
отделянето. Моето дете пробва три
дни, водех го за по час и оставах с
него, пък после, на път за вкъщи, си
блъсках главата от мисли и се терзаех.
В крайна сметка жертвах работата, за
да съм с детето си и не съжалявам. Горе
главата, нещата се се подредят, ще видиш!
Виж целия пост
# 2
Ами пробвай и ще видиш, как ще се чувствате..., но изчакай с адаптацията поне 1 месец. Защото първите 2 седмици и то ще реве, и ти... Но щом живота го налага. След този 1 месец, детето самО ще тича навътре сутрин, а ти ще оставаш втрещена на вратата и няма да вярваш, че е толкова хубаво...
Мен ме притеснява само това, че казваш че и сега, без да ходи на ясла е болнаво. А като тръгне, знаеш ли, какви вируси и бактерии ще носи? Яслата е инкубатор за болести и аз лично се убедих в това, в 6 месечния ми опит с тях.
Ако нямаш на кой да оставяш детето, докато боледува, няма да те търпят и на работа, да отсъстваш често... Освен ако не работиш за баща си или мъжа си.
Ами това е - късмет.
Темата не е за тук, а за Нашите деца, обаче Peace.
Виж целия пост
# 3
  Аз си останах с децата, реших че така ми е по-добре, на тях също им беше по-добре, просто реших че сме си необходими да се опознаем в този период, грам гузна съвест не чувствах. Сега вече тази необходимост я няма, както и не им липсвам, самоуверени са, имаме си стабилни отношения. Важното е да усетиш момента, когато детето може да се отдели и да не приемаш изтеклото се време, като лично загуба.
Виж целия пост
# 4
Прави сте ,сигурна съм ,че ще си имам проблеми с отсъствието  поради болно дете!
 
А ,таткото си мисли,че не ми се работи!
Виж целия пост
# 5
И аз много сълзи проливах като го оставях в яслата,но всичко се преживява,при все,че аз исках да започна работа.Не съм от хората,които могат да издържат много време вкъщи.А и смятам,че на детето му е по-интересно да е с деца,отколкото само с мен.
Виж целия пост
# 6
И мен ме терзае същият проблем като теб относно работата, защото ми остава  още малко до края на майчинството. Различното при мен е, че съпруга ми е на мнение, че е подобре да си гледам детето отколкото да се изнервям  в работата.
А относно адаптацията на детето в яслата наистина е подобре да го дадеш по рано от започването на работата, за да има време да свикне.
Виж целия пост
# 7
И аз тръгвам на работа от октомври и много ми е напрегнато.Непрекъснато се тормозя как ще тръгнат нещата,въпреки че съм избрала добра и проучена частна ясла и съм подсигурила един месец за адаптация на мен и дъщеря
Виж целия пост
# 8
Най-вече се притеснявам за напрегнатото ежедневие и как то ще се отрази на качеството на отношенията.Също и болестите.....боли ме сърцето
Виж целия пост
# 9
И аз бих се чувствала по същият начин.
Надявам се да не ми се налага поне на ясла да го давам.

Големият ми син бъро свикна - дадох го на 2години и 3 месеца, за да е подготвен за градината. Там се донаучи да се храни сам и окончателно свали памперса. Проговори на цели изречения ( а преди казваше само думички ), стана по-контактен.
Обаче, въпреки че беше лято, постоянно си го прибирах с хрема или температура. Понеделник водех здраво дете, в четвъртък пак го взимах хремозен. Да не говорим колко пъти чуждо дете си е тръгвало с новите му обувки, а в нашето шкафче - чуждите стари обувки  Shocked И никой не се обажда - покриват се....
Виж целия пост
# 10
Ами и аз си мисля, че не ти се работи Laughing
Затова и виждаш само лошите страни на това да започнеш работа и да си дадеш детето на ясла.

Представи си да си намериш хубава работа, която ще ти доставя удоволствие да работиш и ще се разнообразяваш (сега едва ли правиш много интересни работи по цял ден newsm78), шефът ти да не ти прави проблем с болничните, които все пак дано не ти се налага да ползваш често, детето ти ще се среща с много деца, ще играе по цял ден и ще се развива по-бързо, когато е сред връстници, защото ще копира от тях. А като се върнеш от работа, ще ви е по-весело и по-пълноценно ще прекарвате времето заедно с детето и ще те изненадва с нови неща, научени в яслата.
 Hug
Виж целия пост
# 11
На работа съм от август миналата година, бях си преполовила майчинството и малко отгоре. Имах нужда да вляза в час след близо двегодишен престой у дома, да говоря на "възрастен"език, да се убедя, че не съм много назаднала за този период. Проблема с детето съм си го решила с гледачка-близка на семейството жена, която му трепери толкова, колкото и ние.
Желание за работа и развитие имам.....
Виж целия пост
# 12
Ами и аз си мисля, че не ти се работи Laughing
Затова и виждаш само лошите страни на това да започнеш работа и да си дадеш детето на ясла.

Представи си да си намериш хубава работа, която ще ти доставя удоволствие да работиш и ще се разнообразяваш (сега едва ли правиш много интересни работи по цял ден newsm78), шефът ти да не ти прави проблем с болничните, които все пак дано не ти се налага да ползваш често, детето ти ще се среща с много деца, ще играе по цял ден и ще се развива по-бързо, когато е сред връстници, защото ще копира от тях. А като се върнеш от работа, ще ви е по-весело и по-пълноценно ще прекарвате времето заедно с детето и ще те изненадва с нови неща, научени в яслата.
 Hug

Напълно съм съгласна с Juana - на детето му трябват деца, за да се развива нормално и да е контактно. А и времето прекарано с детето след работа ще бъде най-прекрасното време и за двама ви.
Виж целия пост
# 13
Прави сте ,сигурна съм ,че ще си имам проблеми с отсъствието  поради болно дете!
 
А ,таткото си мисли,че не ми се работи!
Не можеш ли отначало да почнеш
само на половин ден, та да си с детето?
Виж целия пост
# 14
Напълно те разбирам. Тъкмо малката се адаптира психологически към яслите и сега сме болни... Ако не ми се налагаше по финансови причини да се върна, сигурно щях да си я гледам още малко време. Но определено съм ЗА яслите - и ти ще имаш по-пълноценен живот, и детето ще се социализира  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия