Твърдо съм убедена, че ако сме малко по будни и активни, много от нещата които трябва да преживяваме, няма да ни се случват в тази държава. Не мога да си обясня доста от характеристиките на българската народопсихология и най-вече робската психика. Много ми се ще, да си поговорим по темата и по някакъв начин, това да започне да се отразява на мисленето и поведението ни.
Аз лично считам, че българинът е крайно инертен, има позиция когато е на маса, а в конкретните житейски ситуации е като "безопасна игла" и поради липсата на твърдост понася неща, за които задължително обвинява другите, че нещо не са направили.
Давам пример, за да съм по-конкретна:
- В близост до дома ми се строи кооперация (не една, ако трябва да съм искрена), вдига се невъобразим шум. За тези хора няма събота и неделя, няма великденска ваканция, няма от 2 до 4. Страшно нагли. И това е от месеци. Наоколо, разбира се, живеят доста хора. Има семейства с малки деца, с болни родители, има възрастни хора. И НИКОЙ от есента до сега не възропта, така че да се промени нещо. Убедена съм, че ако 2-3 мъже покажат на първо време на техн. ръководител, че недоволстват, това ще бъде сигнал за предприемача. Разбира се, има и по-сериозни начини да се действа. Защо се съгласяваме с всичко , което се случи и го оставяме да ни се случва, като приемаме, че сме извън проблема?
Защо в България все искаме да се харесаме, като се правим на излишно толерантни пред просташките изпълнения на некоректни съседи, строители, продавачи, сервитьори, лекари. И поради овчедушието и нездравата си толерантност, оставяме житието ни да се определя от наглите, невъзпитаните, безчовечните около нас? Твърдо съм убедена, че тук побеждава дебелащината,защото я толерираме с пасивността си.
Защо доста от вас, които са живяли в чужбина, пишат тук, как на запад самото общество е един от корективите и така да се каже, един от контролните органи. От вас знам, че в Германия съседите се обаждат, когато видят, че хвърляш зелени бутилки в контейнера при белите, или че изхвърляш боклуците си през балкона..Ако В България направиш такова нещо, се чувстваш неудобно, все едно че си "изпял" другия, вместо на него да му стане неудбно, че е тъпак.
Преди дни, циганите, които строят въпросната кооперация до нас, взеха да режат с ел. триони клоните на 1 дърво от дъно, до самото стъбло,.... защото им пречели на камиона! Забелязах ги случайно. Извиках техническия ръководител, говорих с него, не приех глупавите му доводи, че понеже общината не се грижела да подкастря дърветата, те пречели и им се налагало... Какво стана: показах възмущението си, без изобщо да се пеня, а с цел да реша проблема, бях твърда, изразих позицията си и те спряха! Трябваше просто някой нещо да каже, да направи. А бях 1 жена от цял блок..
Предлагам в тази тема да не обсъждаме това, което институциите не правят (знаем се!), нека този път се обърнем към себе си, нека пръстът да сочи нас самите. Може пък така да се поразбудим, знам ли?!