Някои неща за майка ми

  • 3 533
  • 45
Тази тема е за майка ми. За нея майчинството винаги се е изчерпвало с купуване на вещи. Колкото по-скъпо е, толкова повече се гордее тя. Имам пет-шест якета и палта, седем чифта летни обувки и прочие дрънкулки, но не мога да разчитам на емоционалната й подкрепа.  За нея всеки раговор е разговор за самата нея, за собствените й желания, преживелици и най-вече за собствените й качества. Винаги трябва да е по-по-най от всички и никак не се свени да лъже, за да се докара пред някой. Докато аз мерех първия си сутиен, тя обясняваше на продавачката, че работи в шокова зала в Пирогов. Всъщност е учителка. Преди време имах проблеми със стомаха и след месец разбрах, че е обяснявала на баба ми, че ми предстои сложна операция на стомаха. За обикновен гастрит. Ако ми е купила блузка за 30 лв, след две седмици ще каже, че е струвала 60, а след месец, ако някой спомене блузата, цената й вече е към 150 лв... Трябва да й дадат Гинес за рекорд по преувеличаване...

Не мога да кажа, че показва някаква грижа за чувствата ми. За да се докара няма задръжки да ме унижи публично като се подиграва на първата ми работа, като показва снимки, за които изрично съм помолила да не бъдат показвани на всички подред, като непрестанно натяква, че мъжът ми е дебел, като се подиграва на знанията или дрехите ми и прочие и прочие. Но за нея по-важно от собственото й мнение няма. Всеки опит да общувам с нея за неща, които са ми интересни, приключва с разказване на някоя стара история с главен герой тя самата за енти път. Никога не се усеща, че повтаря едно и също от 20 години.

Не мога да я отуча от навика да ми купува безкрайно много неща и след това, ако някога си позволя да й противореча, да ми вдига скандал, че "аз толкова много правя за теб, а ти си егоист и неблагодарница". Такива скандали има всеки месец. И най-малкото не се прощава. Никога не съм мислила, че ще взема да се разпиша с личната си драма в 'Дом и семейство", но днес ми вдигна поредния скандал. Обиди се жестоко, защото съм пратила важен смс на телефона на баща ми, а не на нейния (тя никога не успява да се оправи с телефона си и дори често въобще не знае къде е). Действието се развиваше в чат програма, защото живея в чужбина с мъжа си. Казах й, че не съм искала да я засегна, че не искам да се караме, че я обичам. Но не, тя спиране няма.

Аз пък нямам нерви за хабене. Не ме питайте как съм се справяла с нея като тийнейджър, колко сълзи съм изревала заради нейните фасони, колко е страдало самочувствието ми. Изключих се от чата и ми иде никога повече да не се включвам. Но няма как. Не съм от камък, ще й търпя сеира. Става ми жал, защото това не е жената, която обожавах, когато бях мъничка. Може би от прехода, знам ли, но тя се превърна в чудовище и в нещо, което аз се кълна, че няма да бъда към съпруга или децата си.

Съвети не търся, но ако някой се е справял с нещо подобно, да се обади. Просто си изплаках мъката, а майките да си опичат акъла. Някъде тук четох скоро, че детето ти щяло да те обича безрезервно цял живот. Не е баш така.  Cry
Виж целия пост
# 1
Ох, горката ти. чудя се как си живяла с такова чудо? Добре че сега живееш далече от нея и не трябва да се спрявяш всекидневно със ситуациите в които те излага. Хубаво е, че много добре преценяваш що за човек е и че не е права. За съжаление не можеш да я превъзпиташ. Просто го преглътни и дръж на своите си принципи.  Hug
Виж целия пост
# 2
Съжалявам мила, zнам много добре какво е да се чустваш сираче при живи родители  Hug
Виж целия пост
# 3
свиркай си и не обръщай внимание-и ние, и те с времето по-хубави няма да ставаме, честно, тия нерви са си твои и не се връщат, а и ви дели сериозно разстояние и граници. Това, както се казва в една реклама, е просто безценно.




ПП. Нямаш си идея как добре те разбирам
Виж целия пост
# 4
Знаеш ли, докато четох постинга ти, в главата ми изникнаха моменти от един филм, с Бевърли Д`Анджело "Daddy's Dyin'... Who's Got the Will?". Гледала ли си го?
В този филм, героинята (в ролята беше Бевърли) се държеше по подобен начин, шантаво и леко налудничаво. Но, пък беше най-голямата свежарка. Макар и неразбрана. Всички недоумяваха защо се държеше като пръв пубертет, докато в един момент не разбраха...
Разбирам, че поведението на майка ти те огорчава понякога, но всеки си има своите странности.
Майка ти те обича, със сигурност и независимо, че ти искаш да ти го показва по друг начин, това е нейния.
Помисли си, заради нея, ти си на този свят и това е достатъчно, за да заслужава твоето уважение и ако успееш да бъдеш по-снисходителна и да не ти пука от хорското мнение, нещата няма да изглеждат чак толкова страшни.
Сигурно има и с какво да се гордееш с нея...
Няма идеални хора и идеално състояние. Радвай се, на това, че сте заедно, защото и това не е вечно.
Виж целия пост
# 5
Mila, razbiram te pochti napulno. Vseki vse pak e neshtasten po svoemu. Az sum na 40 godini i krai niama, moiata maika puk mnogo obicha da se hvali sus moite postijenia. Kakvo sum si kupila i razbira se kolko struva, kato zavishava cenata. Az sum sueverna i ne iskam da se znae ot vseki, ne obicham da mi zavijdat, no navika da si kachvat samochuvstvieto chrez izhvurliane e niakakvo bolestno sustoianie.
Zatova s godinite se nauchih da kazvam samo nai-nalojitelnoto. Inache samo : "Da mila mamo", tova ti donasia edno dulgo spokoistvie, vie jiveete i daleche, hvali ia, kazvai i che ia obichash - maiki sa !- no ne si go slagai na surce, sigurno ili e jiviala bedno, kato moiata maika, ili niakoi ia e tupkal kato dete. Ne go priemai lichno. Men na tova me nauchi priatelka sas sushtia problem i sega ot niakolko godini mi e po-spokoino.
Usmihni se i uspeh !
Виж целия пост
# 6
 Hug

Много добре те разбирам, въпреки че моята майка не е на материалната крайност, а на друга. Последната ми ваканция в България такива изпълнения ми направи, че се прибрах тотално депресирана. Бях ни жива, ни умряла...Добре, че си поговорих с нашият свещенник и ми светна на душата. Много мъдри неща ми каза: казвай 'Да, да и се прави, че слушаш. " Гадното е, че знам колко е лесно да ти давам акъл как да викаш 'Да, да", ама на практика е много трудно. Затова и  Hug За съжаление, не си избираме родителите ( въпреки, че моята майка за 1000 000 не я заменям ) и единственото, което ни остава е да преглътнем и простим. Така или иначе няма и не можем да променим никого.
Виж целия пост
# 7
Знаеш ли, докато четох постинга ти, в главата ми изникнаха моменти от един филм, с Бевърли Д`Анджело "Daddy's Dyin'... Who's Got the Will?". Гледала ли си го?
В този филм, героинята (в ролята беше Бевърли) се държеше по подобен начин, шантаво и леко налудничаво. Но, пък беше най-голямата свежарка. Макар и неразбрана. Всички недоумяваха защо се държеше като пръв пубертет, докато в един момент не разбраха...
Разбирам, че поведението на майка ти те огорчава понякога, но всеки си има своите странности.
Майка ти те обича, със сигурност и независимо, че ти искаш да ти го показва по друг начин, това е нейния.
Помисли си, заради нея, ти си на този свят и това е достатъчно, за да заслужава твоето уважение и ако успееш да бъдеш по-снисходителна и да не ти пука от хорското мнение, нещата няма да изглеждат чак толкова страшни.
Сигурно има и с какво да се гордееш с нея...
Няма идеални хора и идеално състояние. Радвай се, на това, че сте заедно, защото и това не е вечно.


Филм... Мога само да кажа, че майката има морално отговорност към детето. Едната обич не стига. Не мога да проявя благодарност и уважение, при условие, че като бях малка ме биеше от безсилие, а като порастнах, злоупотребява с мен емоционално. Един ден, когато аз бях трети клас, си забрави ключа и отиде до магазина. Но беше станало време да ходя на училище, затова заключих и тръгнах, въобще не съм видяла, че си е забравила ключа. Намери ме на спирката на трамвая и ме събори с шамар. Удря ме по врата докато стигнахме до нашия блок... И до ден днешен твърди, че вината е моя и настоява, че никога не ме е била. Но все пак подкрепя физическото наказание, защото "90% от англичаните подкрепяли боя", което е някаква статистика, обявена по радиото като бях на 12 някъде. Тоест вече 14 години тя повтаря едно и също...

И лошите хора се влюбват и имат деца. Гледам да не й обръщам внимание, да се съгласявам с нея, но не винаги сработва методът. А тя не е глупав човек, много добре разбира, когато отбивам номера... Трудно е най-вече да се справя със събрания в мен гняв.

Благодаря много на всички, които се разписаха да ме подкрепят!!!   bouquet
Виж целия пост
# 8
трупайки гняв се наказваш още повече ,излей го пред нея пък каквото ще да става.обикновено не реагират така както си мислиш,а и защо държиш да сте в добри отношения-вярно че ти е майка ,но ти трябва да обичаш повече себе си,свали това бреме от гърба си,защото с годините става по-лошо,остарявайки дразнещите качества се задълбочават,въведи служебни отношения и спри да я мислиш. Peace
Виж целия пост
# 9

Филм... Мога само да кажа, че майката има морално отговорност към детето. Едната обич не стига.
Разбира се, че има морална и други отговорности.
Аз мога да ти разкажа, обаче за по-страшни неща. Мога да ти разкажа и за разкайване заради постъпки и за настъпила коренна промяна.
Най-лесно е да съдим човека и да се гневим. Най-трудно е да превъзмогнем обидата и егото си и да потърсим решение на проблема. Особено, ако е толкова болезнен.
А родителите ни също са хора и имат безброй недостатъци, не си ги избираме ние. След като твърдиш, че майка ти е лоша, бъди благодарна, че си разбрала каква не искаш да си.
Всъщност, аз ти съчувствам, дори да не го разбираш.
Успех в битката!
Виж целия пост
# 10
трупайки гняв се наказваш още повече ,излей го пред нея пък каквото ще да става.обикновено не реагират така както си мислиш,а и защо държиш да сте в добри отношения-вярно че ти е майка ,но ти трябва да обичаш повече себе си,свали това бреме от гърба си,защото с годините става по-лошо,остарявайки дразнещите качества се задълбочават,въведи служебни отношения и спри да я мислиш. Peace

Никак не държа да съм близка с нея, но аз съм и единствено дете, тя държи да сме близки. Тоест да си говорим всеки ден (в момента бавно я свиквам, че не мога да си говоря всеки ден с нея), а ако ме няма два дни в нета, се започват едни уплашени писма "Къде си?!" и като се появя "Изкарах си акъла, кръвната ми захар е 12, кръвното ми е..." Нямам нищо против да си говоря с майка си всеки ден, но говоренето с моята майка се изразява в слушане на монолозите й и месенето в моя живот ("Колко ти плащат за тая работа?!", "Като ти мине гастрита, започнете опити за бебе").

СилИли, не мисля, че става въпрос за прощаване, а за справяне с нея. Бих искала да не я виждам и чувам, защото ми коства страшни нерви да й търпя лъжите и интригите, но не мога да я зарежа. Няма решение. Иска ми се като на филм да има разкаяние, да си оревем тениските и да си простим, но няма да стане. Тя не осъзнава, че бърка. Според себе си тя е велика, а аз и всички, които смеем да мислим различно от нея, сме гадове мръсни.
Виж целия пост
# 11
Ами много ти е трудно явно  Rolling Eyes Съжалявам  Cry. Но ми се струва, че майка ти има проблем и на твое място бих се консултирала със специалист.
Аз не съм от хората дето могат да слушат и после нищо да не са чули, а се връзвам и паля, та те разбирам прекрасно. Но имаш най-голямото предимство - следващия път като ти се "разпени" по чата и кажи че много я обичаш, ама нямаш намерение да ти вдига кръвното/да ти съсипва вечерта/да те разплаква и прекъсни. Като го направиш няколко пъти ще схване че така не става. Когато се оплаква я изслушай, но не коментирай и като свърши кажи нещо от сорта "лоша работа" и почни друга тема. Отнема време да свикнеш така да комуникираш, но все пак ти е майка и от постинга ти личи, че не ти е безразлична.  Hug
Виж целия пост
# 12
няма съвет, и няма формула.
жалко, че си в такава ситуация, жалко за жената също.
познавам такива хора отблизо - една дъвка да си купят, казват, че е от кореком.
не лъжат, но преувеличават. така се чувстват по-значими, по-знаещи и тн. мисля, че това са комплекси.
но каквото и да я анализираме едва ли ти става по-хубаво.
просто това е живота. пести си нервите.
Виж целия пост
# 13
Къде си?!" и като се появя "Изкарах си акъла, кръвната ми захар е 12, кръвното ми е..." - Ами просто и кажи,че имаш мъж и прекарвате заедно времето...
("Колко ти плащат за тая работа?!", ) Това е моята работа и ми плащат задоволително....
"Като ти мине гастрита, започнете опити за бебе"-Това е между мен и мъжат ми!

Бъди твърда и я срежи малко,покажи и че имаш свой живот.Наблегни на това че си личност и живота си е твой.Успех
Виж целия пост
# 14
Ами много ти е трудно явно  Rolling Eyes Съжалявам  Cry. Но ми се струва, че майка ти има проблем и на твое място бих се консултирала със специалист.
Аз не съм от хората дето могат да слушат и после нищо да не са чули, а се връзвам и паля, та те разбирам прекрасно. Но имаш най-голямото предимство - следващия път като ти се "разпени" по чата и кажи че много я обичаш, ама нямаш намерение да ти вдига кръвното/да ти съсипва вечерта/да те разплаква и прекъсни. Като го направиш няколко пъти ще схване че така не става. Когато се оплаква я изслушай, но не коментирай и като свърши кажи нещо от сорта "лоша работа" и почни друга тема. Отнема време да свикнеш така да комуникираш, но все пак ти е майка и от постинга ти личи, че не ти е безразлична.  Hug

Манията й за величие е видима с просто око. Имах гадже психиатър, той отдалече определи разстройство на личността. Как обаче да я заведа на лекар като тя вечно вини другите, а в себе си не иска да погледне? Общо взето както казваш я караме, гледам към цветята и дома да бутам разговорите (тя е ненадмината цветарка и интериорният дизайн много й се отдава). Но ей така понякога от най-малкото и избухва, като днес...

Диорела, не обичам да я срязвам, защото следва скандал, цупене, сдобряване... Правя се на две и половина, надсмивам й се на ум, споделям с мъжа си и се хилим двамата...

Благодаря за съветите, момичета! И сила на онези, които имат таквоз чудо в живота си!   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия