Водите ли децата си на психолог?

  • 4 932
  • 24
Знам, че в България не е известна или по-точно не е разпространена тази практика. Но на мен ми се иска да водя детето си на детски психолог. Чувствам се непосилна в някои ситуации, незнам как де постъпвам в даден момент, а няма и кой да питам. Искам да му дам добро възпитание. Не искам да отгледам някое разглезено дете. Отскоро започнахме да се събираме с майките на прохождащите и вече проходилите деца в парка и ми прави впечатление отношението на някои от тях върху децето им. Ще дам и един пример : Едно детенце иска вземе чужда играчка и майката бърза да му се скара, че дори е готова да го удари  #2gunfire Ми да я вземе таз играчка, кво толкоз  #Crazy Децата на тази възраст са такива, чуждото е по-интересно. Виждам и други деца, които постоянно плачат за нещо, все капризничат, залепени за майките си. Незнам дали има връзка - възпитанието на майките и техния манталитет. Май има. Страх ме в процеса на развитие на детето ми да не сбъркам някъде, защото после е по-трудно да превъзпиташ.
     А да ви питам вас мами какво мислите за бабите - дали разглезват децата? Аз съм твърдо - ЗА.  Да не навлизам подробно в темата.
     Вие как мислите да водя ли детето си на психолог (частно,щото то няма как иначе) или може да ми препоръчате някоя книга за възпитанието на децата. Само да не е "Психология за родители" на Антонина Кардашева, че не съм доволна от нея. Нещо по-простичко. На по-разбираем език.
     Благодаря на всички за съветите  bouquet   bouquet   bouquet
Виж целия пост
# 1
Ами аз съм се замисляла, но по други причини.Детето ми не е от гореописаните от теб иначе, а смятам, че и с другата криза ще се справи само, но ако видя, че затъва-ще го заведа, разбира се.
Виж целия пост
# 2
На мен много ми харесва родителите ми какво възпитание са ми дали. Дано успея и аз така да възпитам детето си. И понеже понякога се налага бабата (свекървата) да гледа малкия мен все ме естрах да не го разглези. Понякога и правя забележки, нищо не си спестявам. Аз съм взискателна и откровена, но не и лоша Joy
Виж целия пост
# 3
Доколкото разбирам детето ти няма нужда от психолог Rolling EyesПо-скоро ти изпитваш нужда да се консултираш с такъв специалист.Това е нормално, мнението му би могло да ти подскаже кога и как да реагираш.Но да заведеш детето..... newsm78

 Що се отнася дали бабите разглезват децата, това е спорен въпрос!Зависи от самата баба.Моята майка с мен беше строга, сега за моя радост с детето ми се държи по същия начин.Ако не ти харесва възпитанието на бабата, има и други начини за отглеждане на детето Simple Smile
 Та накратко, не стресирай детето!Намери си книга за възпитание за децата, аз съм против тях, или отиди ти при психолог!
Виж целия пост
# 4
Мои приятели водиха голямото си дете на психолог ( голямото дете е на 3, да не си помислиш, че е някой тийнейджър   Laughing ). Беше нещо подивял. Биеше децата в детската градина, биеше и малката си сестричка, която тогава беше бебе на няколко месеца. Беше им полезно. Но е добре първо ти да отидеш там сама, за да може на първата среща да обсъдите проблемите. Психологът сам ще ти каже, дали има нужда да ходиш при него или не и дали е необходимо и детето да присъства.
Аз не виждам нищо лошо в това. Имам и доста колежки, които са прибягвали до подобна помощ. По-добре докато е още малко. Защото като порасне - няма да ти е толкова лесно да го убедиш да те придружи на такава консултация.
Колкото до бабите - мисля, че е нормално. Вероятно и ние ще бъдем такива с внуците си.
Виж целия пост
# 5
голямото дете е на 3, да не си помислиш, че е някой тийнейджър   
Да, за 3 годишно съм съгласна.Но за бебе на 10 месеца ми е смешно!
Виж целия пост
# 6
Не знам какво да ти кажа за психолога. Според мен ако в поведението на детето ти няма нещо сериозно, което да те притеснява няма нужда да го водиш на психолог .  Мога горещо да ти препоръчам малко литература, изключително достъпно написано със страшно много примери от реалния живот, много съм доволна от книгите и редовно ги прелиствам когато имам нужда от съвет. Разчитам повече на тях от колкото на съвети на баби, лели и т.н. Първата книга е Изкуството да бъдеш родител от Д-р Фицхю Додсън, другата е Как да приучим децата си към дисциплина, пак от същия автор, той е детски психолог. И третата Какво те чака през втората и третата година на детето автори Арлийн Айзенберг, Хайди Мъркоф и Санди Хатауей.  Сигурна съм, че там ще намериш отговори на много въпроси, които те тревожат във връзка с възпитението на детето ти. Успех!  bouquet
Виж целия пост
# 7
голямото дете е на 3, да не си помислиш, че е някой тийнейджър   
Да, за 3 годишно съм съгласна.Но за бебе на 10 месеца ми е смешно!

Извинявам се. Не погледнах. На 10 месеца си е малко раничко. Детето трябва най-малкото да разбира какво му се говори. Ако може и да отговаря, още по-добре. Но на 10 месеца......
Виж целия пост
# 8
Имай си доверие, най-добрия психолог за теб в момента е майчинския ти инстинкт. на 10 месечно дете не му е нужет психолог. После, да, възможно и да се наложи до прибягване на специалист, най малкото за твое успокоение. Ако намериш такъв в България Simple Smile Аз не успях ида намеря читав психолог за шест годишно дете, макар че ми трябваше елементарна консултация - мога ли да дам детето си на шест годишна възраст на училище....
Книгите, за такъв буден родител като теб е съвсем приемлив заместител, мен много ме успокояваха и ми помагаха да намеря правилния подход, когато се чувствах объркана. Горещо подкрепям препоръката, дадена на книгите на Фицхю Додсън, мнооооооого е добър.
А колкото до бабите....те са различни, някои повече разглезват, други по-малко. Но съм на мнение, че е добре да има и разглезващ фактор във възпитание на едно дете (колкото и да се сърдя понякога на моите разглезвачки), това неутрализира понякога излишната строгост на родителите, а и със сигурност осигурява на твоето дете повече опит в общуване, добре е да се научи, че има различни хора, с различно поведение и че не може да очаква еднакво отношение към себе си от всички.
Виж целия пост
# 9
Не бих го завела при случаите, които описваш. С какви методи възпитаваш детето си зависи изцяло от теб. Разбира се, може да прочетеш доста книги по темата, но извади само това, което ти се струва удачно за теб и твоето дете. Търси по-скоро любопитните неща около възрастовото развитие, отколкото да "копираш" нечии теории.
Посещавала съм разни психолози като дете (по препоръка на учителите) и мога много да плюя по адрес на педагози и училищни психолози.
Тази година завършвам клинична психология и ще ставам майка. Да видим какъв "дзвер" ще отгледам  Thinking
Виж целия пост
# 10
Аз те съветвам по-малко да мислиш върху това как точно да се осъществи възпитанието на детето, а да му се радваш, обичаш, общуваш с него. Детето ти няма проблем, за да ходите на психолог, както и ти разбира се  Hug Още повече какъв психолог с бебе на 10 месеца?!
Всички сме се чувствали безсилни или незнаещи какво да направим в някоя ситуация. Абсолютно съм съгласна с  Nastasja, че майчинският инстинкт е най-добрия психолог.
Колкото то бабите и дядовците  - зависи. Аз нямам наблюдения за разглезване от тяхна страна.
Виж целия пост
# 11
"Изкуството на бъдеш родител" - Фицхю Додсън - една много добра книжка.
По другия въпрос не мога да коментирам - ако прецениш, че психолог ще ти помогне - направи го. Според мен една майка най-добре може да възпита детето си.
Виж целия пост
# 12
А да ви питам вас мами какво мислите за бабите - дали разглезват децата? Аз съм твърдо - ЗА. 

Болната ми тема... Rolling Eyes
Думата разглезвам по принцип не я възприемам нещо, но да кажем, че бабите не умеят да поставят никакви граници /поне в нашия случай е така/ и това предизвиква проблемно поведение у детето... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 13
според мен на теб ти трябва това,което тук наричат Nanny,нещо средно между психолог и възпитател.гледала съм разни предавания и има доста полезни съвети.аз също искам да дам добро възпитание на детето си.искам да не я разглезвам,но по-важно ми е да стане борбена и самоуверена.разбира се още е рано при нас,но ти спокойно можеш да започваш да  четеш разни "възпитателни"книжки.
Виж целия пост
# 14
     Да наистина не може един психолог да общува с 10-мес бебе, но пък аз мога.
    Не ми харесва майките, с които се събираме в парка, как се държат с децата си. Не искам и аз да стана една от тях. Ще ви дам един пример: Две деца се сдърпват за една играчка и едната майка почва да се кара на детенцето и. Ми аз не съм съгласна. Има и друг начин. Веднага се отклонява вниманието на едното дете към нещо друго, като постоянно му се говори и т.н.
    За сега нямаме проблеми,защото аз постоянно му говоря. Може да не разбира какво му приказвам, но поне усеща тона.
    Колкото до книгата на Фицхю Додсън - дано ми е от полза и да не се налага да търся психолог.
    И накрая до всички майки, които са загрижени за възпитанието на своите деца! Искате ли да обменяме опит и информация  Thinking в тази тема. Да си направим нещо като " разговор с психолог". Да обсъждаме теми като "кое е редно и кое не е". Искате ли?   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия