Напоследък ми се струва, че всички теми във форума, които чета, са свързани с нечие оплакване от намеса в личния му или семеен живот. А вероятно ги чета точно защото този проблем ме занимава от години... Точно заради това отдавна не споделям лични проблеми във форуми, за да търся мнения - принципно бих се радвала на съвет и коректив от другите, но такива трудно се дават, без да звучат осъдително или като груба намеса 
Та се чудя, къде е тази граница... Примерно, ако близък човек има сериозен проблем, а аз не мога да му помогна да го разреши, изобщо нямам представа какво да му кажа - утешенията ми се виждат кухи и безсмислени и затова си мълча, но така пък излиза, че съм безсърдечна и незаинтересована
А вие как намирате баланса?
Виж целия пост
Та се чудя, къде е тази граница... Примерно, ако близък човек има сериозен проблем, а аз не мога да му помогна да го разреши, изобщо нямам представа какво да му кажа - утешенията ми се виждат кухи и безсмислени и затова си мълча, но така пък излиза, че съм безсърдечна и незаинтересована
А вие как намирате баланса?
